София област и районите около река Дунав са регионите с най-висок риск от западнонилската треска (ЗНТ), която се предава от комари. Това показва проучване на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). То е част от проекта "Проучвания върху етиологичните причинители и риска от разпространение на предаваните с комари инфекции в България", който ще бъде представен официално днес.

Най-ниско рисковите зони от разпространение на зарази от комари пък са Дунавската равнина и Тракийската низина, защото там климатът е по-сух, каза за clinica. bg. проф. Ива Христовa, която е ръководител на проекта. В неговите рамки е направено първото в страната национално проучване върху циркулирането на вируса на ЗНТ с картографиране на степента на риска в отделните населени места.

Предаваните с комари вирусни патогени са проблем с нарастващо значение. Бързата инвазия и разпространение на тигровия комар в Европа създава условия за поява на тропически инфекции. Както clinica.bg. вече писа, тази година в България има повишен риск от именно от разпространение на западнонилска треска, която се предава именно от комарите или по-точно от най-често срещания род у нас Culex.

"Проектът се фокусира и върху други предавани от комари инфекции, за които са разработени системи за детекция на генетичния материал на вирусите, които ги причиняват, защото някои от тях очакваме като внос от туристи", обясни проф. Христова. Така например папатиевите мухички, които също хапят, разнасят т.н. Тоскана вирус, който много прилича на западнонилската треска.

Освен това хората трудно могат да различат дали са ухапани от комар или от мухичка.

Също както и западнонилската треска, така и Тоскана вирусът протича като грип при лека форма, а при по-тежки усложнения може да порази централната нервна система. Но докато, западнонилската треска има риск да доведе до енцeфалит със засягане на мозъка, Тоскана вирусът засяга менингите или с други думи води до менингит.

Вирусът е разпространен и у нас, но засега няма доказани случаи, защото все още медицинската общност не му е обърнала внимание и не се изпращат проби за изследване. "Битката за ЗНТ беше 5 години, сега започваме да говорим и за Тоскана вируса и до някоя и друга година, се надяваме, че ще се чуе и за него", каза още проф. Христова. Проектът е на стойност близо 200 хил. лв., а срокът за изпълнението му е до края на годината.