Обществото ни е резистентно към проблемите на психично болните хора. Вместо обаче да посочваме с пръст страдащите, трябва да се научим на сензитивност, която ще ни прави адекватни в застрашаващи ситуации. Защото този тип казуси са колкото личностни, толкова и социални, казва психологът Биляна Караджова в интервю пред TrafficNews. Поводът за изказването ѝ са два непосредствени инцидента в столицата, при които жена наръгва с нож на случаен принцип трима души, а мъж бе заснет да се хвърля под гумите на коли на оживен булевард. До момента е известно, че и двамата са страдащи от психично разтройство, но поради неправилно лечение са станали заложници на собственото си заболяване.

Жена намушка с нож няколко души в центъра на СофияТрима души са пострадали

 Мъж се хвърля под гумите на автомобилите на оживен столичен булевардЗа щастие не се е стигнало до фатален край

Правилна ли е реакцията на социума, какви са трудностите пред близките, полагащи грижа за хора в подобни състояния и как институциите се намесват в случая, вижте в разговора с психолога:

–Двата случая са различни, особено ако съдим по крайния резултат. Но има ли нещо общото между тях?

– Това, което е ясно, че и първият, и вторият случай са резултат от липса на лечение. При инцидента с жената, говорим за човек с диагностицирано заболяване, с патология. Тя е спряла да пие лекарствата, което е провокатор да се възвърне цялата клиника на състоянието. Вторият случай, както се оказва, също е следствие на нелечение на психично разстройство.

Така че общото между тях е това – спиране на лечението, липса на контрол от страна на семейството. Ангажимент на близките е да се погрижат болният да пие лекарствата си, защото явно не може да бъде отговорен сам за този процес. Ако те не могат да се справят, могат да се обърнат към специалисти и да търсят варианти, в които тези лекарства да бъдат приемани редовно. Защото ето го примерът, в който проблемът излиза извън семейството.

–Можем ли да разглеждаме това като социален проблем?

–Много е важно как обществото реагира на една такава ситуация, която се превръща в проблем. Дали реакцията на околните ще бъде адекватна. За съжаление, обществената реакция в случая с мъжа, който се хвърля под колите, сякаш е разделена на две. Има и неадекватност, има и адекватност. Адекватността е, че все пак някой е пуснал сигнал, дадено е предупреждение, че на въпросното място се случва нещо, което застрашава живота на този човек, но също така застрашава и съдбата на хората в автомобилите. Само по себе си, това е една неочаквана ситуация за шофьора и е предпоставка за инцидент с тежък край.

Но не можем да си затворим очите за цинизма, придружаващ реакцията на околните. В клипа се чуват обиди, които не искам да цитирам. Важно е да осъзнаем, че човек в такова състояние не разбира смисъла на думите, той няма и да реагира на тях. Евентуално би реагирал на поведението ви, но и това е съмнително. Саморазправа със сигурност не дава резултат. При тежко заболяване, личността не може да съхрани достойнството си, но независимо от това има право на хуманно отношение. 

–Каква е правилната обществена реакция в един такъв момент?

–Не бива да сме резистентни към онова, които се случва около нас. Обществото ни трябва да стане по-чувствително към проблемите, които засягат психичното здраве. Забелязвам, че няма достатъчно разпространена и достъпна информация – аз, като човек, който върви по улиците, какво да направя, когато стана свидетел на една такава ситуация. На кого да се обадя, къде да подам сигнал?

Наблюдателите трябва да бъдат съпричастни – да се обадят на Спешен телефон 112 за сигнал, да се огледат дали случайно наоколо има полицейски патрул. Полицаи и медици са хората, които са обучени как да отработят подобни ситуации, като едновременно предпазят страдащия от психично разтройство от последващо нараняване, но и да съхранят здравето и живота на присъстващите.

–Всъщност наблюдавайки отстрани, сякаш не обръщаме достатъчно внимание на проблемите, засягащи психичното здраве. Така ли е?

–Менталното здраве е също толкова важно, колкото и физическото. С тази разлика, че ние виждаме заболяването тогава, когато то придобие такива измерения – поведението стане крайно неадекватно или животозастрашаващо. Целият този процес, достигането в този момент, остава скрит вътре в човека. Много важна функция на целия наш социум е да бъде чувствителен към индикаторите на тези проблеми. Но не да посочваме с пръст, а да даваме подкрепа. Не трябва да се пропуска превенцията, дори при привидно дребни симптоми, да се обърне необходимото внимание. Да се вземат мерки, когато все още не се е стигнало до болестно състояние.

–А каква оценка бихте дали на институциите, ангажирани в процеса по подкрепа на болните от психични заболявания?

–Не много положителна, за съжаление.

– На какво се дължи този институционален проблем?

– Ресурсите, с които разполагаме, са в основата му. В страната ни има недостатъчен брой медицински заведения, в които да бъдат настанявани хора с психични проблеми, да бъдат държани достатъчно дълго време на лечение и когато бъдат изписани за лечение в домашна среда, да бъде проследявано тяхното състояние. В някои случаи как протича възстановяването, докато в други – дали не се развива болестта. Това е слаборазвитото звено – проследяването в домашни условия.

Тук е важно да отбележим, че нужда от подкрепа имат не само страдащите от психично заболяване, но и онези, които се грижат за тях. Слабо застъпена е професионалната подкрепа, не се дават съвети какво следва да е отношението им, как да изграждат дневния режим и въобще плана на действие, когато в семейството им има човек със сходни проблеми.

Понякога, тези, полагащи грижи за хора с психични разтройства, изпадат в безтегловност, трудно се справят сами със своя болен близък особено когато той отказва да пие лекарствата или започне да буйства. Те използват някакви методи на влияние, които понякога не дават достатъчно добър резултат, както в случая с младата жена, изпадат в отчаяние и в безпомощност.

Подходът на институциите би бил по-полезен, ако е цялостен – да се организират центрове за подкрепа и работа със семейства, в които има психично болен човек. Да се установи съпътстваща грижа за близкия кръг от хора на болния. Пример за това са групите за взаимопомощ, в които присъства задължително и специалист, където се осъществява обмен на полезни практики. А те са оставени в безтегловност.