„Недоносеността е проблем не само за страната ни, но и в световен мащаб. Честотата на преждевременните раждания в България се задържа в последните 10 години и е средно около 10-11%, като тя варира в различните региони и някъде достига до и над 20%.” Данните съобщи началникът на Отделението по неонатология към Клиниката по акушерство и гинекология в УМБАЛ „Свети Георги” проф. д-р Мая Кръстева днес, 17 ноември, когато за поредна година се отбелязва Световният ден на недоносените.

„Датата е повод отново да фокусираме нашето и обществено внимание към  тази група новородени”, подчерта проф. Кръстева и допълни: „Обичайно в такива дни говорим повече за успехи, но гореспоменатите цифри налагат да се разискват основните причини за тази ситуация, за да се очертаят възможностите за преодоляването й.

Недоносеността е резултат от съчетаното негативно действие на множество фактори, които могат да се разделят в три основни групи: качеството на пренаталните грижи за бременните, организация и ниво на постнаталното обслужване на недоносените и принципите на късното проследяване на тези деца”, обясни проф. Кръстева.

Първата група фактори са приоритет на акушер-гинеколозите. Известно е, че навременното идентифициране на рисковите бременности, тяхното активно наблюдение и минимализиране на патологичния терен за развитието на плода са важна предпоставка за състоянието на новороденото след раждането. Насочването на тези бременности и раждания в големите перинатални центрове благоприятства първоначалното и последващо обслужване на бебето като намалява необходимостта от транспортирането му. Колкото и адекватен да е транспортът, налице е риск от влошаване на състоянието на детето. Тук не можем да пренебрегнем и отговорността на самата бременна, нейния социален, здравен статус и здравна култура, коментира още проф. Кръстева.

Постнаталната грижа за недоносените е задача на неонатолозите и медицинските специалисти. Съчетанието на  много добро техническо оборудване в повечето отделения с второ ниво и при всички с трето ниво на компетентност, кадровата осигуреност, която за съжаление не навсякъде е достатъчна, постигането и поддържането на висока професионална квалификация, усвояването и прилагането на съвременни диагностични и лечебни методи доведе до повишаване преживяемостта на недоносените, вкл. и на тези, родени под 1000 грама въпреки задържащата се заболеваемост, категорична е проф. д-р Мая Кръстева.

Тя обясни, че успехът в отглеждането на преждевременно родените е и в зависимост от тежестта на патологията, която в повечето случаи е комплексна, а това е предпоставка за ранни и късни усложнения.

Освен медицинските грижи и лечение допълнителна роля играят продължителната сепарация от майката и възможностите за контакт, храненето и др. В тази посока в неонатологичните звена се оборудват специални стаи за т.н „кенгуру” грижи, където майката и детето са в непосредствена близост. Така се изгражда и укрепва емоционалната връзка между тях, стимулира се кърменето. На този етап все още сме далеч от т.н. „центрове фамилна грижа”, в които родителите са в постоянен контакт с децата си по време на лечението им. Но това е бъдещето, смята проф. Кръстева и допълва: „В този смисъл сегашната извънредна епидемична обстановка по повод Ковид пандемията наложи някои ограничения, които се надявам скоро да отпаднат.”

При част от недоносените след изписването се очертават различностепенни отклонения в състоянието им, което обуславя повишен риск от изоставане във физическо, неврологично развитие, белодробна функция, зрение, слух и др. Това налага активното им проследяване и продължаващо лечение с намесата на различни специалисти – педиатри, офталмолози, рехабилитатори и др. Ролята на родителите е значима, но те трябва да бъдат достатъчно информирани за проблемите и начините за тяхното решаване, обучавани и финансово подпомагани, като в същото време се справят и с психологическия стрес. Затова дейността на обществените организации и дарителски кампании в помощ на семействата на недоносените е полезна и необходима. Но само тя не е достатъчна, допълва проф. Кръстева.

Според нея от намесата на държавните структури зависи преодоляването на част от проблемите. Налице са дейности в тази посока. Например Министерството на здравеопазването финансира програма за проследяване на деца с хронични заболявания и недоносените, но все още не е реализирана отдавнашната идея за създаване на национален регистър на недоносените  в България.

В Клиниката по акушерство и гинекология на „УМБАЛ „Свети Георги” са съсредоточени най-рисковите бременности, при които могат да възникнат проблеми и при раждане. Честотата на недоносените е еднаква с тази за страната – около 10-11%.

Отделението по неонатология към клиниката отговоря на III-ото най-високо ниво на компетентност на медицинския стандарт „Неонатология” – има много добро техническо осигуряване, разполага с 15 интензивни легла, оборудвани според изискванията. Структурата е обезпечена и кадрово – в нея работят лекари и медицински специалисти с висока професионална квалификация. Те се грижат не само за родените в клиниката по акушерство и гинекология деца, но и за тези, постъпващи от други лечебни заведения от Пловдив и Южна България.

„Критерият за успеваемостта за нашата работа е постигнатата преживяемост на недоносените деца, вкл. и на тези с екстремно ниско тегло под 1000 г. Най-малкото дете, което в момента се отлежда в отделението, е родено с тегло 560 грама в 24 гестационна седмица. Всеки ден и всеки случай е отделна битка, на която екипът се посвещава изцяло.

В Отделението по неонатология е създадена организация и се провежда проследяване на недоносените деца след изписването им. Признанието за нашата работа е благодарността на родителите и нормалното развитие в по-късните етапи от живота на родените недоносени”, обясни проф. д-р Мая Кръстева.

В заключение, в деня, посветен на недоносеността, началникът на Отделението по неанатология заяви: „Намаляването на честотата на преждевременните раждания, недоносеността, нейните ранни и късни последици може да бъде постигнато чрез съвместните усилия на държавните структури, медицинските специалисти, обществените организации и родителите. Отговорността на всички е голяма, но целта си заслужава, тъй като инвестирането в първите години от живота на детето има огромно значение за цялостното социално-икономическо и здравно състояние на обществото на всяка страна”.