Катедрата по педиатрия и медицинска генетика към МУ – Пловдив, която е в основата на Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Свети Георги”, празнува 75 години от основаването си. По този повод през седмицата на пл. „Римски стадион“ бе открита изложба на фотографии за историята и настоящето на катедрата под надслов „75 години отдаденост на детското здраве”.

Нейните домакини подготвят за печат и юбилеен алманах със същото заглавие. Книжното издание ще разкаже всички важни събития за катедрата и клиниката по педиатрия и ще проследи в детайли развитието на всички медици, написали с имената си историята на катедрата, а по-късно и на клиниката. 

Как се промени клиниката през тези години, трудно ли се работи в условията на пандемия и какво се случва с проекта за изграждане на нова детска клиника, за който правителството отпусна финансова помощ в размер на 17 млн. лв. - TrafficNews разговаря с ръководителя на катедрата и началник на клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Иван Иванов.

75 години, посветени на хуманността – признание за пловдивските педиатриИстинската медицина съществува и хората трябва да ни вярват, каза проф. Иванов при откриване на изложбата

- Проф. Иванов, какво се случва с отпуснатите 17 милиона лева от миналата година и кога ще започне строителството на новата детска клиника?

- Не знам. Този въпрос не би трябвало да е към мен, а към всички структури, които участват в изработване на планове, одобряване, приемане на съответните разрешителни, договори за възлагане на поръчките по ЗОП. Много неща са, но би трябвало да намерим добър край на тази инициатива. Въпросът е отворен към всеки, който се чувства отговорен това да се случи.

- Празнувате 75 години от основаването на катедрата и на клиниката. Как се разви педиатрията през тези години?

- Последният хит в педиатрията са прицелните терапии, които са специфични към определени биологични маркери на заболяването. Преди това беше генетиката, която даде възможност да имаме генетична диагноза на множество вродени заболявания, онкологични заболявания или други нарушения. Преди това бяха множество постижения на имунологията, на цитологията. Всички тези неща се развиват успоредно.

Ние следваме естествения ход на медицината по света. И се стараем да го правим бързо. Тоест, това време от най-напредничавата наука към приложението в практиката да бъде максимално кратко – толкова, колкото позволяват комуникации, финанси и законовите разпореждания.

- Какви умения се изискват, за да лекуваш деца?

- На първо място да ги обичаш. На студентите казвам, че единствената професия, в която ти плащат, за да си играеш, това е педиатрията. Защото когато преглеждаш деца, ти всъщност си играеш. Ако подходиш сериозно към тях, няма да можеш да събереш информацията, която ти е необходима. Другото е да си отдаден, да обичаш медицината и работата си. Но на първо място не трябва да губиш детското в себе си.

- Вие самият как се насочихте към тази професия?

- Д-р Ангелина Стоянова ми беше асистент. И досега тя е един от най-любимите преподаватели на студентите. Това е човек, който успява да покаже важното. Да му даде тази оцветка, така че ти да си свършиш максимално добре работата. Невероятен специалист и като диагностик, и като организатор. Тя успява да предаде ентусиазма. Не съжалявам, защото е наистина приятно.

- Има ли пациент, който никога няма да забравите?

- Ние не си забравяме пациентите, с които не сме успели. Трудни, тежки пациенти, със заболяване, което е нещо ново. Такива пациенти те стимулират. Знаеш, че това е трудна област, там трябва да се работи повече. Обикновено в такива области, в които си имал някакъв неуспех, след това стават пробиви. Защото успяваш да вкараш нещо, което досега не го е имало. Правиш неща, които допринасят. Но обикновено първите случаи са най-тежки, невинаги са успешни.

- А как понасяте тежките случаи?

- Понасяш ги, трябва да работиш. Осмисляш, анализираш, кое е добро, кое е лошо, кое може да бъде по-добро, кое може да се използва друг път. И следващия път става. Винаги първия път е най-тежък. Втория е лесно, третия става пътека и даваш и някой друг да го прави.

- На какво ви научиха децата?

- На любов.

- Как се справяте в условия на пандемия, промени ли се работата ви?

- Организационно се промени. Намалиха се плановите хоспитализации, защото направихме COVID зони, съобразяваме се всеки нов пациент дали е заразен. Усложниха се нещата, но ще се справим. Въпросът е, че всяко справяне си има цена. Цената ще бъде забавени планови хоспитализации, проблеми за пациентите, които не са тежки, проблем за някои COVID пациенти.

Важното е освен чисто медицинската ни роля, ние, лекарите, да обясняваме на гражданите какво е COVID-19, че има ваксинация, която помага да не влезеш в болница, да не починеш от вируса. Това трябва да се обяснява непрекъснато, защото хората са изключително недоверчиви. Голяма част от тях нямат изградена култура на кое мнение да разчитат. Откъде да черпят информация, за да разберат кое е вярно, кое може би не е точно така.

Трудно се взимат решения, когато си обиколен от всякакъв вид информация и не можеш да прецениш нейното значение. Затова трябва масова кампания.

Ние, медиците, сме в дълг по отношение на здравната кампания и ролята на ваксинацията. Това трябва да се прави непрекъснато, отвсякъде, повсеместно и ежечасно, за да може тези, които все още не са взели решението, да го направят.

- Тази седмица обаче излезе информация, че едва 24% от медиците са ваксинирани. Как да убедиш един обикновен човек да се ваксинира, когато липсва примерът?

- В нашата клиника 80% са имунизирани, преболедували и имат антитела. Това е информация отпреди една седмица. Но ваксинирани хора също боледуват. Аз също боледувах, макар че бях ваксиниран, но много леко. Затова третата бустерна доза има място сега, и това се доказа. Тоест, ваксината не е панацея, но тя помага. И тя помага на обществено, на популационно ниво, не за всеки отделен случай. Ако искаме да сме свободни, да сме като Норвегия, да махнат мерките, пътят е само това. Няма друг път.

- А какво е мнението ви за ваксинацията на деца?

- Категорично за. В момента, в който се разреши за тази възраст, категорично за. Имаме тежкоболни деца. Вярно, не толкова, колкото възрастните. Ако нямат вторични заболявания като затлъстяване, хипертония, някакво друго нарушение, не прекарват тежко COVID-19, но няма никакви гаранции.

- В тази вълна като че ли се засягат повече деца, отколкото в предишните.

- Да, така е.

- Какви са най-честите усложнения при децата?

- Едно усложнение е сериозно и тежко и това е мултисистемен възпалителен синдром (MIS-C). В момента нямаме толкова случаи с MIS-C, колкото през миналата вълна, но обикновено това усложнение се появява около един месец след пика. Така че ако пикът е в края на септември, в края на октомври трябва да очакваме пика от това усложнение. Иначе другото са комбинации с тромбофлибии, инсулти, миокардити, коронарити, коремни проблеми.

Децата боледуват и ако се ваксинират околните, те няма да се разболеят. Или ще се разболеят по-малко. Тоест, максимален брой хора трябва да се ваксинират – това е пътят.