COVID-19 може да отключи захарен диабет тип 1. Това съобщи началникът на Клиниката по ендокринология към УМБАЛ „Свети Георги“ проф. д-р Мария Орбецова. Според нейните наблюдения той уврежда директно бета-клетките на панкреаса, които секретират инсулин. Протича по-тежко, а пациентът се нуждае от по-високи инсулинови дози.

При други пациенти, дори преболедували леко инфекцията пък, се наблюдава развитие на ендокринни заболявания. Причината за това е, че коронавирусът атакува важният ангиотензим конвертиращ ензим 2, който отговаря за ригулацията на кръвното налягане и работата на сърцето.

„Дори в момента имаме пациентка, който след вирусната инфекция отключва автоимунно заболяване на щитовидната жлеза”, посочи проф. Орбецова.

Тя съобщи, че 30-40% от общо 185 пациенти със захарен диабет, постъпили за лечение в Клиниката през първите 6 месеца на тази година, са с влошено състояние след прекаран COVID-19 или с последствия от лечение с глюкокортикостероиди. През лечебното звено са преминали и пациенти с новодиагностициран захарен диабет или метаболитен синдром, за които се подозира връзка с коронавирусната инфекция. За една година има над 30 случая с подостър вирусен тиреоидит, следствие на COVID-19.

„В хода на пандемията се установи, че лицата със захарен диабет тип 1 и тип 2 при заразяване с коронавирус са с по-висок риск от тежко протичане, хоспитализация и лечение в интензивно отделение в сравнение с останалата част от населението”, каза проф. д-р Мария Орбецова. По думите й, диабетиците са средно с 50% по-застрашени от фатален изход при заразяване с COVID-19. Същевременно захарният диабет е тясно свързан със сърдечно-съдовите заболявания, което допринася също за повече усложнения и по-голяма смъртност.

Хипергликемията при влошен контрол на диабета води до по-честа нужда от лечение в интензивно отделение и механична белодробна вентилация. „Затова от първостепенно значение е стриктно да се следят гликемичните показатели. По този начин се профилактира и развитието на острите усложнения – диабетна кетоацидоза и хипергликемична некетогенна хиперосмоларна кома“, препоръча проф. д-р Мария Орбецова.

Утежняващи фактори за протичането на инфекцията с коронавирус при захарен диабет са характерните за заболяването усложнения – нефропатия, макроангиопатия, невропатия и невровегетопатия. Състоянието на пациентите може още повече да се усложни от евентуалната провокирана от коронавируса миокардна увреда и последваща сърдечна недостатъчност.

Затлъстяването е самостоятелен рисков фактор за тежко протичащи инфекции, смята проф. Орбецова. При повечето хора то е съпроводено от инсулинова резистентност и развитие на метаболитен синдром, представляващ съчетание от повишена обиколка на талията, нарушения в обмяната на въглехидратите и мазнините и артериална хипертония.

Хората със захарен диабет тип 2 често са с висок индекс на телесна маса, което внася допълнителни рискове. Наднорменото тегло се свързва и с ниска физическа активност, което от своя страна повишава инсулиновата резистентност, а това е свързано с нарушаване на нормалния имунен отговор и по-голяма опасност от развитие на цитокинова буря, каквато често се наблюдава при вирусната инфекция.

Затлъстяването и инфекцията с COVID-19 са независими едно от друго състояния с повишен риск от тромбози, които взаимно се усилват. Индексът на телесна маса е определящ фактор за белодробните обеми и капацитети, както и за оксигенацията по време на механична вентилация. Поради това с покачването на теглото нараства рискът от постъпване в интензивно отделение и започване на механична вентилация при инфекция с коронавирус, смятат ендокринолозите на УМБАЛ „Свети Георги“.

По отношение на пациентите със заболявания на щитовидната жлеза, преболедували COVID-19, е необходимо продължително проследяване на дългосрочните последствия. Те са сериозни, защото коронавирусните частици директно могат да инфектират периферните ендокринни тъкани и да предизвикат клетъчна увреда или клетъчна смърт, предупреди проф. д-р Мария Орбецова.

Като член на Експертния съвет по ендокринология към Министерство на здравеопазването, тя подчерта, че препоръките за ваксиниране срещу COVID-19 при пациенти със стабилни ендокринни заболявания не трябва да се различават от тези за останалата част от населението. И за двете групи ползите от имунизирането срещу коронавирус далеч надхвърлят евентуални рискове.

Проф. д-р Мария Орбецова съобщи също, че клиниката подготвя целенасочено наблюдение над прекарали COVID-19 пациенти, страдащи от болести на обмяната. Предвижда се това да стане факт от есента. За целта ще бъде изработен специален въпросник с въвеждане на точни критерии и детайлна информация за време, вид и тежест на прекараната инфекция. Клиничното наблюдение ще се извършва над хоспитализирани в клиниката пациенти със захарен диабет, затлъстяване, заболявания на щитовидната, надбъбречните и половите жлези, както и при нарушения на хипоталамо-хипофизната ос. Ще бъдат взети под внимание и съпътстващите им заболявания.

На базата на събраните данни и съответните изводи ще се изработи стратегия за работа – кои показатели да се проследяват и как най-правилно да се реагира. Ще се търсят също предразполагащи фактори и възможности за протекция на т. нар. пост-COVID-19 синдром.