Достатъчният сън е съществена част от поддържането на цялостното здраве. Качественият сън допринася за подобряване на сърдечното здраве, укрепва имунната система и намалява стреса. Освен това, сънят играе ключова роля за здравето на мозъка, като липсата му се свързва с повишен риск от когнитивни проблеми, включително загуба на памет.

Според експерти лишаването от сън може да доведе до сериозни проблеми. Мозъкът е органът, който се нуждае най-много от сън, защото това състояние го изключва от външния свят, прекъсва притока на сетивна информация и създава условия за възпроизвеждане и консолидиране на минали преживявания в дългосрочната памет.

Проучване, публикувано в сп. Nature Communications, разглежда как дълбокият сън, или сънят на бавни вълни, подпомага формирането на спомени в мозъка. Изследването включва анализ на непокътнати тъканни проби от неокортекса, взети от 45 участници.

Неокортексът, който представлява най-външната част на мозъка, съдържа 16 милиарда неврона и играе ключова роля за когнитивните способности като език, въображение, памет и емоции. Тази структура е значително по-развита при хората и е отговорна за функциите, които ни отличават като вид.

Учените разработват платформа за събиране на мозъчни проби, добити по време на неврохирургични операции, които иначе биха били изхвърлени. Усъвършенстването на методите за съхранение позволява запазване на тези тъканни проби живи за повече от 24 часа във физиологични разтвори. Това създава условия за изследване на човешките мозъчни клетки и синаптичните връзки.

Резултатите от проучването показват, че бавните електрически вълни, генерирани по време на дълбок сън, укрепват синаптичните връзки между невроните в неокортекса. Това прави мозъка по-възприемчив към формиране на дългосрочни спомени.

По време на дълбок сън неокортексът преминава през редуващи се състояния и синхронни промени в електрическото напрежение на хиляди неврони, които се случват приблизително веднъж в секунда. Този процес създава повишена възприемчивост на неокортекса към информация, като възпроизвеждането на спомен от хипокампуса през този времеви прозорец улеснява прехвърлянето на информацията в дългосрочната памет.

Здравословният режим на сън е от решаващо значение за поддържането на когнитивните функции, особено предвид честите смущения в дълбокия сън при пациентите с деменция.

Следващите стъпки в научните изследвания следва да се фокусират върху изследването на промените в синаптичните механизми, управлявани от съня на бавни вълни, при невродегенеративни заболявания като Алцхаймер. Необходими са надлъжни проучвания, за да се оцени дали подобряването на дълбокия сън може да забави когнитивния упадък или да подпомогне запазването на паметта при хора в рискови групи.

Дълбокият сън, особено сънят на бавни вълни, играе основна роля в консолидацията на паметта - процесът на стабилизиране и укрепване на новопридобитите спомени. Тези открития очертават механизъм, който може да се използва за подобряване на паметта и когнитивните функции.

Деменцията, която остава сериозно предизвикателство за общественото здраве, започва да се развива десетилетия преди появата на симптомите, пише puls.bg. Допълнителните изследвания биха могли да обхванат ефектите от когнитивно-поведенческата терапия при безсъние (CBT-I), намаляване на стреса чрез осъзнатост, обучение по хигиена на съня, светлинна терапия и други неинвазивни методи върху консолидацията на паметта и когнитивните функции.