Светът е на тръни заради нов вирус, чийто основен носител са плодоядни прилепи (летящи лисици). Властите в Пакистан въведоха засилен здравен контрол на всички лица, влизащи в страната, заради опасения от разпространение на смъртоносния вирус Нипа. Мерките бяха предприети, след като Индия потвърди два случая на заразяване. Така Пакистан се нарежда сред нарастващия брой азиатски държави, които затягат контрола по границите и летищата си.

Подобни проверки вече са въведени и в Тайланд, Сингапур, Хонконг, Малайзия, Индонезия и Виетнам. Властите там извършват температурен контрол и медицински прегледи на пътниците с цел ранно откриване на евентуални заразени.

Вирусът Нипа е рядко, но изключително опасно заболяване, което може да причини висока температура и тежко възпаление на мозъка. Заболяването се характеризира с много висока смъртност – между 40 и 75 процента, според данни на Световната здравна организация и Центровете за контрол и превенция на заболяванията. Към момента не съществува одобрена ваксина или специфично лечение.

„Nipah е вирус, който може да причини тежко заболяване при хора и животни. Основният му носител са плодоядните прилепи, известни като летящи лисици“, обяснява епидемиологът доц. Христиана Бацелова.

И разказва, че вирусът е разпознат за първи път през 1999 година по време на епидемичен взрив в Малайзия и Сингапур. Тогава прасета, заразени от прилепи, предават болестта на хората, които работят с тях.

Заразяването може да стане по няколко начина – чрез контакт с инфектирани животни (прилепи, прасета), чрез консумация на замърсена храна и напитки, както и при близък контакт със заразен човек. Инкубационният период обикновено е между 4 и 14 дни.

„Ранните симптоми включват висока температура, главоболие, кашлица, болки в гърлото, затруднено дишане и повръщане“, посочва доц. Бацелова. В тежките случаи се развива енцефалит, който може да доведе до замайване, гърчове, кома и дори смърт.

Здравните експерти подчертават, че макар предаването от човек на човек да не става лесно, продължителният близък контакт крие сериозен риск. Затова превенцията остава ключова.

Доц. Бацелова посочва, че сред основните препоръки са честото миене на ръцете със сапун и вода, избягване на контакт с диви и болни животни, както и въздържане от консумация на сурови плодове и сокове със съмнителен произход. Медицинските служители трябва стриктно да използват предпазни средства при работа със заразени пациенти.

В момента лечението на болните се свежда основно до поддържаща терапия в болнични условия. Затова ранното откриване на случаите и строгият контрол на пътуванията остават най-ефективните мерки срещу разпространението на вируса.

Огнища на заболяването се регистрират предимно в Южна и Югоизточна Азия, най-вече в Бангладеш, Индия, Малайзия и Сингапур. Здравните власти в региона продължават да следят ситуацията с повишено внимание.