Михаил Христов е специалист по храни, хранене и диететика. Той е завършил с отличие Университетска химия, специалност Органик-химик, в ПУ “Паисий Хилендарски”. След това, също с отличие,  е специализирал “Храни, хранене и диетика” в УХТ Пловдив.  Започнал като ревностен последовател на класиците на здравословния начин на живот (Пол Браг и др.), Михаил Христов хармонизира непрекъснато своите разбирания със съвременните научни открития и подходи – както в теоретичен, така и в практичен план. Той работи за популяризирането на тези важни за живота принципи, залагайки основно на ортомолекулярната (клетъчна) нутрициология. Освен работата във фирмата, която оглавява, Михаил Христов изнася редовно лекции на тема “Хранене при бременност и кърмене” (в Центъра за бременни жени – Пловдив), както и лекции и беседи по Здравословно хранене и начин на живот (по фестивали и други събития), участва в научни публикации, радио- и телевизионни предавания, разработване на диетични храни и менюта, и други проекти. Член е на Българското научно дружество по хранене и диететика и участва със свои колеги в доклади пред конгреси и конференции на Дружеството.

- Трябва ли да променим режима си на хранене в горещото време и на кои храни да наблягаме?

- Добре е човек да се придържа към т.нар. сезонни менюта, тъй като обмяната на веществата е различна през различните сезони. Всички знаят, че в горещините трябва да се пият по-големи количества течности. Освен вода обаче е нужно да се приемат и електролити, защото с потта губим натрий. През лятото се ядат по-леки пресни храни, зеленчуци и плодове. Разбира се, трябва да внимаваме с плодовете, да се съобразяваме да не товарим черния дроб с прекалено много фруктоза. Но зеленчуци можем да ядем „на корем”. Ако трябва да направим разграничаване между зеленчуци и плодове, по-малко рискови, особено за контрола на кръвната захар, са зеленчуците. Те съдържат много микроелементи, фитохимикали, антиоксиданти. Соковете от тях са по-малко рискови, докато плодовите трябва да се разреждат с вода точно заради фруктозата. Човек не трябва да надвишава количеството от 30 гр. фруктоза дневно, и то ако има здрав черен дроб и няма проблем с кръвната захар. През лятото се ядат по-нискокалорични храни, не е необходима толкова енергия. Докато през зимата се трупат повече мазнини във връзка с това, че човек трябва да подпомага терморегулацията. Важно е да отбележим, че мазнините са основен нутриент, но в големи количества пречат на действието на инсулина. Неслучайно 70-80 процента от диабетиците са затлъстели. Човек трябва да заложи на храни, богати на витамини и минерали. На разтоварващ режим, с повече движение.

- Кои храни могат да ни помогнат във времето на световна пандемия?

- Казахме, че трябва да се консумират храни, богати на витамини и минерали, за да могат да работят нормално ензимните системи. Сега повече от всякога ни трябва здрава имунна защита. Което означава храни, богати на ензими, живи храни. Да се облекчи метаболизмът, да има повече енергия за очистването на организма. Разтоварване, което трябва да се прави ежеседмично, ежемесечно, сезонно. И да се залага на храни, които имат пряко отношение към здравето и имунната защита. Тук говорим за витамин А (от моркови и други храни, съдържащи бетакаротин), витамин С (от зеленчуците и плодовете), витамин Е, селен и цинк. Последните са два мощни антиоксиданта, участват в доста ензимни процеси. Цинкът може да катализира над 200 реакции. Без него тези реакции протичат непълноценно или въобще не протичат. Разбира се, всички останали витамини и минерали също са от значение.

Тук веднага трябва да споменем за витамин D. Специалистите очакват втора вълна от COVID-19 по времето на грипа и настинките – през октомври-ноември.  За да намалим риска от инфекция, трябва да поддържаме витамин D още отсега. Той може да намали и риска от т.нар. цитокинова буря, която се получава при свръхреакция на имунната защита. Таргетните му нива трябва да бъдат 60-80 нанограма на милилитър. Тази година дори с д-р Владимир Шишков мислехме да напишем доклад за витамин D, но поради пандемията не се проведе конгресът на нашето дружество. Витамин D е прохормон и неговата роля е стратегическа. Има пряко отношение към генната експресия и към всяко сериозно заболяване. В човешкия геном има над 2300 свързващи сайта - места за калцитриол (активната форма на витамин D). Така че отсега трябва да мислим за витамин D – как да си го набавим от слънцето. Или ако човек не може да се излага на слънце по някаква причина, с добавки. В храните този витамин се съдържа в по-малка степен, основно в риба и яйца.

Не трябва да забравяме и приемането на пробиотици. Ферментиралите храни – качествено кисело мляко, ферментирали зеленчуци, квасният хляб, кефир, комбуча, осигуряват имунната защита в червата.     

Другото много важно нещо е хигиената. Но не става въпрос само за ръцете. Трябва да ги мием често не защото през тях прониква вирусът, а защото си пипаме лицето. А опасните точки са носа, устата и очите. Тук идва въпросът и за носенето на маска. Тя създава застой на въздуха, няма достатъчна вентилация, вирусите се задържат в носоглътката и могат да проникнат в носа през обонятелния нерв до мозъка.   

Също така не трябва да се поддаваме по никакъв начин на страха.

- Кои храни и напитки трябва да избягваме?

- На първо място трябва да избягваме рафинираните въглехидрати, сладките неща. От това трябва да се пазим. Инцидентно, за рожден ден, може да се приеме нещо сладко, но ежедневната употреба на захар е истинска световна пандемия.  Това се забелязва и по улиците – от петима човека, трима са затлъстели. Масово се ядат преработени храни. Едно, че са лишени от хранителни вещества, но имат и вредни съставки в тях. Трансмастните киселини не се съдържат само в маргарините, но и в много храни като пържено пиле, пържени картофи, крекери, твърдите бисквити, вафли. Тестените сладкарски изделия са най-натоварени в това отношение – с рафинирана захар, трансмастни киселини и бяло брашно.

Не на последно място от огромно значение е сънят. Това е световен проблем. Човечеството е отвикнало да спи. Дори испанците са отстъпили от тяхната сиеста. Следобед почиват малко, но не е онзи сън, който е бил преди време. Човек ляга късно, след полунощ, пропуска ефективния сън, който е важен за поддържане на здрава имунна защита.  

Разбира се, не трябва да забравяме и вредните навици – тютюнопушенето, прекомерния прием на алкохол.