Михаил Христов е специалист по храни, хранене и диететика. Той е завършил с отличие Университетска химия, специалност Органик-химик, в ПУ “Паисий Хилендарски”. След това, също с отличие,  е специализирал “Храни, хранене и диетика” в УХТ - Пловдив.  Последовател е на класиците на здравословния начин на живот като Пол Браг, залага основно на ортомолекулярната (клетъчна) нутрициология. Освен работата във фирмата, която оглавява, Михаил Христов изнася редовно лекции на тема “Хранене при бременност и кърмене” (в Центъра за бременни жени – Пловдив), както и лекции и беседи по Здравословно хранене и начин на живот (по фестивали и други събития), участва в научни публикации, разработване на диетични храни и менюта, и други проекти. Член е на Българското научно дружество по хранене и диететика.

- Как да се храним по време на празниците, за да не навредим на здравето си?

- Можем да разделим хората на две групи. Тези, които не са постили, просто трябва да внимават да не прекалят. Да не се нахвърля на яденето, да се хранят бавно. Хората, които са постили, са разтоварили организма си. Няма да се отклоняваме за вида на поста, тъй като няма единно мнение по този въпрос – нито в Библията, нито по отношение на отделните вероизповедания. Но обикновено постенето е свързано с ограничаване или спиране на определен вид хвана или група храни. Някои постят, като намаляват мазнините. Други заменят животинските продукти с растителни. Някои спират само месото. Но тъй като и сам Бог не е казал какво означава постене, идеята е, че човек сам избира за себе си и вероятно усеща кои храни не му действат добре, кое да намали и кое на елиминира в рамките на тези 40 дни. Важно е, че освен храната, най-важното нещо, касаещо вярата, е, че пречистването трябва да бъде духовно.

Човек, който е изключил месото, не е удачно на Великден да изяде една чиния от 300 грама агнешко. Нека всички преходи да стават постепенно. Всяка промяна е стрес за организма – за тялото, за мозъка. Всъщност една от дефинициите за стрес гласи: Стрес е всяка промяна, включително и всяка въображаема промяна. Мисля, че това е достатъчно ясно. Ако човек не е пил достатъчно вода, и един ден да започне да се хидратира нормално – над 1.5 литра, това е стрес за огранизма. Може да е много полезно, но е промяна и е стрес. Така че преходите е добре да стават постепенно, каквото е изключено, да се въвежда по малко. Ако е изключил млечните храни по време на постите, да не се нахвърля на сирене и кашкавал – твърди тежки фракции, а да започне за 2-3 дни с кисело мляко, извара. Това са специфични ензими, храносмилането не е никак проста работа. Трябва преходите да бъдат по-леки и метаболизмът да бъде подложен на по-малък стрес.

По същия начин, ако месото е спряно, човек няма да се нахвърля на най-тежкото червено месо. И без друго има научни данни, че може да промотира канцерогенни процеси, тъй като променя генната експресия.

Въобще никак не е благоприятно човек да приема огромни количества храна и доста хора практикуват по-честия прием. Класически е 3-кратният прием – закуска, обяд и вечеря. Ако човек иска да отслабва, трябва да яде в трите основни хранения и нищо между тях. Всяко похапване крие риск от нестабилно поддържане на кръвна захар и т.н.

Ако по време на постите човек се е хранил и по-малко, трябва да се спазва и количествената мярка. Не е добре да се преяжда по ние време и по никакъв начин, най-малкото след прилагане на пост.

Човек трябва и да подбира внимателно, да комбинира правилно храните. Тук трябва да обясним, че т.нар. разделно хранене не е научно обосновано. Всъщност такова явление не съществува и в българския език се казва „комбиниране на храните за здраве”. Знаем, че класическите порции в столовете и заведенията за обществено хранене са телешко с картофи, агнешко с ориз и т.н. Това е смесено хранене. Но е показано, че когато човек се храни с протеинова храна (месо, риба, птици, сирене, кашкавал, яйца, мляко, ядки, семена) е добре да я комбинира  със задушени зеленчуци, което е класическа схема. При въглехидратна храна (хляб, ориз, картофи) е желателно да има много малко количество протеин. Ако човек се храни в по-големи количества с хляб, ориз и картофи, те също се комбинират най-добре със зеленчуци. Една салата, предхождаща яденето, и задушени зеленчуци с основното. От гледна точка на естетиката и вкуса, не е желателно да се сервират топли и студени храни в една чиния.

Важното е да не се изпада в крайности, човек да се храни умерено и да има т.нар. въздържание. Въздържанието е от вредни неща, от преяждане, от лошо комбиниране на храните, от нечисти меса.

- Кои са нечистите меса?

- Бог казва на Ной след потопа: Тези животни, които имат разцепено копито и преживят, тях може да ядете. Мисля, че всеки може да си отговори кои са тези животни – кравата (телето), овцата (агнето), козата (ярето). Трябва задължително и двете условия да са налице. При прасето и заека само едното условие е налице, което означава, че не са библейски чисти. Към морските дарове Бог също поставя две условия: От всичко, което се движи във водата, тези, които имат перки и люспи, може да ядете. Тоест, можем да ядем рибите. Всички останали морски обитатели – миди, скариди, раци, октоподи, са нечисти. И действително много често те са токсични, те са алерген номер едно. Те са чистачи на планетата, филтрират водата. Човек трябва да се пази от тези неща.

Разбира се, най-доброто месо за човека е бялото пилешко и пуешко и агнешкото или ярешкото. Веднага казвам, че те трябва да са от домашно гледани животни. Защото знаем как се гледат животни в световен мащаб. За съжаление, интензивното оглеждане на пилета ще бъде бъдещето. Това се оказа екологично най-изгодно. Най-екологично е по отношение замърсяването на околната среда. Например кравите и телетата, които се отглеждат в огромни количества, замърсяват много с метан. Има и много разходи от самото производство на телешко.

В България се ядат големи количества свинско и това е станало по исторически причини. Турците в продължение на 5 века, когато са влизали по дворовете, са взимали всички други животни и са оставяли само свинете. И българинът донякъде е привикнал към свинското още от онова време и това е променило генотипа на човека.

- Яйцата сега са в изобилие, по колко можем да ядем дневно?

- В ежедневието не бива да се приема повече от едно яйце дневно. И тук говорим за здрави хора, изключваме дадени състояния, когато не може да се приемат въобще яйца. Правилно е да се отчита и телесната маса. Разбира се, 80-90-килограмов човек и друг, който е 40-50 килограма, нямат едни и същи енергийни нужди. И тук може да се прояви известно различие. Но въпреки всичко яйцата са нелека храна. Това е най-качественият протеин от всички протеинови храни на планетата. Използва се за еталон, с който се сравняват протеините на всички останали храни.

Обичаят по Великден е свързан с чукането на яйца, което е особена радост за децата. По изключение може да се хапнат и две яйца, но да не е всеки ден. Човек просто няма нужди от толкова много протеини. Не трябва да се приемат големи количества от която и да е храна, защото си има определени нива на токсичност. Да не говорим, че ако яйцата не са домашни, това е един допълнителен риск.

Ако човек изяде две яйца, нека да остави 1-2 дни почивка.

- Коя е най-голямата опасност за децата по време на празниците?

- Не бива да забравяме, че яйцето е голям алерген. Но децата по-скоро трябва да ги ограничаваме от сладките неща, които са и най-голямото изкушение. При сладкишите освен захарта има и друг проблем, който може да се окаже дори по-сериозен - трансмазнините. Това са мазнини за тестени сладкиши. Бонбоните и сладкишите дават много калории, човек пълнее, но не дават никаква хранителна стойност.

- Ако хапваме сладко, какво да е то?

- Плодовете са едното. При тях обаче сладкият вкус идва от фруктозата и не е желателно човек да приема повече от 30 грама фруктоза на ден. Сушените смокини и кайсии обират точките за най-високо фруктозни, а най-малко има лаймът – нула. В плодовете има и ред полезни вещества – нутриенти, фитохимикали, витамини.

Има и подсладители, които са полезни. Това са стевията и монашеския плод. Медът, кленовият сироп, брашно от фурми са естествени подсладители, но веднага трябва да кажем, че са с много висок гликемичен товар.

Когато пише, че нещо е без захар, трябва много да внимаваме кой е подсладителят вътре. Най-опасни са синтетичните подсладители – аспартам, цикламат, захарин. Те могат да разстроят и чревния микробиом, както „успешно” го вършат антибиотиците. Може да се окаже, че захарта е предпочитаният вариант пред синтетичните подсладители.

Трябва да се внимава и с големите количества сладки плодове. Злополучният ни опит е със Стив Джобс, който си отиде от рак на панкреаса от прием на огромни количества плодове. Както е казал Парацелз, дозата ги прави отровни.

Захарта е по-малко вредна и от фруктозата като подсладетил, не естествената фруктоза от плодовете. Като един изолиран монозахарид фруктозата може да нанесе много повече поражения не само за липидния профил, но и за ред други неща, включително да предизвика канцерогенеза. Освен това тя се извлича от царевица. Някъде я пишат плодове захар, но това са трикове. Най-лесно и евтино се излича от царевица, която най-вероятно е ГМО. В това отношение тръстиковата захар е по-малко вредна от цвекловата захар.

Така или иначе консумацията на захар се е умножила със стотици милиони тонове в целия сват. Вижда се, че от много години производителите са се ориентирали към все по-сладки неща, а ако са солени – към все по-солени. Идеята е да ги направят неустоими. И солта, и захарта крият своите рискове. Затова всичко трябва да се пирема в малки количества.