Класическа музика, литература и изобразително изкуство помагат на специалистите в Клиниката по кардиология на пловдивската УМБАЛ „Свети Георги” в битката им за човешкия живот. На 12-ия етаж на най-голямата болница в България е изграден параклис, който носи името на Свети Мина. От тонколоните по коридорите и в стаите звучи тиха релаксираща музика. Стените са украсени с репродукции на Винсент ван Гог, Клод Моне и други известни импресионисти. На разположение на болните е и малка библиотека, в която могат да намерят изключително ценни томчета.

„Разчитаме на изкуството, словото и на вярата, плюс всичко останало, което зависи от нас”, обяснява проф. Федя Николов - началник на клиничното звено, в което се лекуват най-тежките пациенти със сърдечно-съдови заболявания от цяла Южна България. В момента медиците се грижат за много болни с усложнения след преболедуван COVID-19. Сред пациентите има и здравнонеосигурени,  които не са желани от други структури, особено от частните болници. Дори и при пълен капацитет обаче, са в постоянна готовност да приемат още болни.

В днешния Световен ден на сърцето проф. Николов цитира тревожна статистика - около 65% от пациентите в България загиват от сърдечно-съдови заболявания. За сравнение с световен мащаб този процент е около 30, а във Франция – 25%. Основна причина за тези заболявания са мозъчния инсулт и инфаркт на миокарда. А рисковите фактори, които са изключително разпространени в нашата страна, са хипертонията, диабетът, тютюнопушенето, нарушеният липиден профил, съчетано с наднормено тегло, обездвижване, нерационално хранене.

„В момента имаме две основни задачи. На първо място да предпазваме пациентите от сърдечно-съдовите заболявания. Тези рискови фактори, които споменах, да бъдат минимизирани, да се забави сърдечно-съдовата патология. И второ, при поява на симптоми, да се взимат много бързо мерки. Бърза хоспитализация, защото от това зависи ефектът на лечение”, обясни проф. Николов.

На този фон вече втора година специалистите се борят и с пандемията от COVID-19. Наблюденията им показват, че сърцето е не по-малко засегнат орган от белия дроб. И за разлика от белодробните усложнения, сърдечно-съдовите се развиват и по-късно, а и по-трудно се диагностицират. Но също могат да бъдат фатални.

„Вирусът прониква през т.нар. ангиотензин тип 2 рецептори, които се намират в изобилие в сърдечно-съдовата система, така че тя се явява гостоприемник за вируса”, посочи кардиологът. Това води до развитие на миокардити, тромбоемболични усложнения, белодробни емболии, миокарден инфаркт. Артериалната хипертония става по-трудно лечима. При това тези усложнения могат да се появят и при пациенти, които са изкарали сравнително леко коронавирусната инфекция.

„Тяхното диагностициране е доста трудно. Изисква се опит, чувствителна техника за изследване на сърдечната функция и мислене в тази насока. Едно проучване на немски колеги от Франкфурт показва, че от 100 преболедували COVID-19, независимо от тежестта, при 60 е засегнато сърцето. Ние имаме амбицията като университетска клиника по-обстойно да изучим тези клинични прояви на сърдечно-съдови усложнения след COVID-19. Кандидатстваме за проект, който да отговори по-професионално на усложненията”, съобщи началникът на клиниката.

Неговите наблюдения показват също, че сърдечно болните много по-тежко преболедуват коронавирус, независимо дали се засяга сърцето, или не. Затова той препоръчва на всички свои пациенти да се ваксинират. Подкрепя и поставянето на трета, бустерна доза, която според него е задължителна за хора над 60 години, за професии с висок риск от заразяване като лекари, учители, социални работници, магазинери и такива с придружаващи заболявания.

„Ваксинацията е единственото нещо, което може да ни предпази от тази пандемия. И второто е спазване на тези банални вече противоепидемични мерки – носене на маска, спазване на дистанция, лична хигиена”, допълни проф. Федя Николов. Съветът му към преболедувалите е да следят нивото на антителата си и когато то спадне, също да помислят за ваксинация.