Доказано е, че определен ген в мозъка предизвиква симптоми на тревожност. Тестове сочат към понижаване на нивата на тревожност при модифициране на този ген, което може да бъде ключов фактор в разработването на лекарство против тревожни разстройства, пише Puls.bg.

Тревожността е термин, използван да опише психично състояние, характеризирано от напрегнатост и очакване на нещо неопределено. Когато тревожността при някого продължава дълъг период от време без видима или осезаема причина, тя се диагностицира като генерализирано тревожно разстройство. Това психично разстройство е често срещано, като от СЗО съобщават за 264 милиона души с диагноза тревожност.

Доказано е, че съществува генетична предразположеност към заболяването – при родител, който е имал тревожно разстройство, вероятността детето да има прояви на тревожно разстройство се увеличава петократно. 

Освен влошаването на качеството на живот, генерализираното тревожно разстройство може да усложни протичането на хронични заболявания като захарен диабет и хипертонична болест. Разстройството се изразява и физически, като прояви могат да бъдат болки в главата, потене и треперене и мускулно напрежение.

Наличните в момента лекарства против тревожност не показват добри резултати, което е резултат от ограниченото ни разбиране на тревожността на по-задълбочено, молекулярно ниво.

Учените от Университетите в Бристол и Ексетър, Англия са разгледали молекулярните явления на група молекули, наречени микро РНК, или МиРНК.

Те регулират множество протеини в мозъка, някои от които са свързани с клетъчни процеси в амигдалата на мозъка. Амигдалата представлява ядро в основата на мозъка, която отговаря за силните емоции като страх и тревога в реакция срещу предполагаема опасност.

Открит е вид молекула, наречена МиРНК R483-5p в амигдалата, която при повишени количества може да потисне определен ген (Pgap2), променяйки поведението на мозъка, що се отнася за състояния на тревожност. Регулирането на пътя между R483-5p и Pgap2 ще бъде ключово за разработването на ефективни начини на третиране на тревожността като разстройство.

„Микро РНК молекулите са стратегически подготвени да контролират сложните невропсихиатрични състояния като тревожност. Но молекулярните и клетичните механизми, които те използват, за да регулират податливостта и устойчивостта към стрес ни бяха до голяма степен неизвестни. Пътят МиРНК483-5p/Pgap2 бе установен в това проучване – активирането му дава ефекти, които намаляват тревожността и има голям потенциал при бъдещото разработване на лечения против тревожни разстройство, които са сложни психиатрични състояния при хората.“, споделя д-р Валентина Мосиенко, един от главните автори на проучването и стипедиант и лектор по неврология в Училището по физиология, фармакология и неврология в Бристол.