Когато близък човек реши да прекъсне всякаква комуникация, без да ни информира за причините за решението му, обикновено не ни очаква нищо добро. 

Игнорирането и изключването, за да те накажат или да се отърват от теб, е социална практика, която директно атакува универсалната човешка нужда да чувстваме, че принадлежим някъде и затова разумът не оставя никого незасегнат. Това действие е понятно като остракизъм.
От отношенията между социални групи и държави, до трудовите отношения и отношенията родител-дете, наказанието чрез изключване се счита за социално приемливо средство за регулиране на човешките отношения и е мощен инструмент за контрол и принуда в ръцете на индивиди и групи, които обикновено са в позиция на власт.

В областта на близките междуличностни отношения остракизмът възниква, когато единият член на връзката умишлено игнорира съществуването на другия и спира да говори с него, за да му даде урок. Тежестта тук пада върху феноменологията на остракизма в интимните отношения, в първата фаза чрез опита на този, който мълчи, а във втората фаза, чрез преживяването на този, който е осъден на мълчание.

Понякога хората спират да говорят помежду си или се игнорират, без да имат намерение да наранят или накажат, както се случва например, когато прекратим насилствена връзка или когато се дистанцираме след раздяла. В тези и други подобни случаи изключването на другия може да бъде повече или по-малко неприятно, но обикновено няма „патологичното“ манипулативно намерение зад мълчанието. Когато намерението е да се манипулира, другият се третира сякаш не съществува, сякаш е невидим. Отказваме да общуваме с него и изобщо не му говорим или говорим официално и отдалечено, както бихме говорили с непознат или някой, който не заслужава нашето внимание. Това, което казваме с мълчанието си, е, че присъствието му няма никакво значение за нашето възприятие – дали го има или не е едно и също. Това е пасивно агресивно поведение. Човекът, който мълчи и игнорира другия, пасивно изразява своето страдание, дискомфорт или гняв, разчитайки, че съобщението, че се чувства онеправдано, неудовлетворено или ядосано, ще бъде възприето, разбрано и уважено. През повечето време този, който инициира мълчанието, цели да накаже. То възприема другия като някой, който с някакво действие или бездействие му е навредил, например го е обидил, не му се е подчинил, не му е обърнал достатъчно внимание или не го е защитил, когато „трябва“. Блокирането тук има за цел да нарани, да създаде вина и да накара другия човек да плати и да се извини за това, което е направил или не е направил.

С изключение на случаите на чиста аналгезия и садизъм, повечето хора, които изключват другите, наистина вярват, че имат всички основания да го направят и приемат за даденост, че другият човек разбира причината за това. Те имат магическата вяра, че другият човек може да чете мислите им и когато това не се случи, те са разочаровани, тъй като откриват, че са свързани с човек, който е толкова глупав (тъй като не разбира...) или безразличен (тъй като разбира, но не признава грешката си, нито се извинява за нея).

Резултатът е, че единият е объркан, без да знае какво е "престъплението" му, а другият е още по-ядосан, че дискомфортът му не е признат и не е "узаконен". Иронията е, че хората, които използват изключване, въпреки че вярват, че имат основателни причини да го направят, не признават правото на другите да правят същото. Смятат се за оправдани да се оттеглят пред подлостта на другите, но възприемат същото поведение спрямо себе си като признак на незрялост и неуважение. Те тълкуват мълчанието на другите като враждебно, дори когато не е, защото проектират собствените си разсъждения върху тях: те приемат, че подобно на тях другите прекъсват комуникацията, за да накажат, принудят или навредят. Освен това, понякога те не осъзнават, че прекратяването на комуникацията от страна на другите е окончателно и сигнализира за края на връзката. По същия начин, по който изключват другите, те приемат, че мълчанието на другите е просто ограничение или временно ембарго.

Манипулирането на другия чрез мълчание е много мощна тактика, която доказано възнаграждава с чувство за контрол върху връзката. Мълчаливият, без да поема риск във връзката, концентрира цялата власт в ръцете си, като одобрява и неодобрява поведения и като малък бог съди и решава кой заслужава и кой не заслужава неговото благоволение.

Една от идеите е, че ако сме израснали в среда, в която чувствата ни са били обезценени и несъгласията ни премълчавани, може да сме научили, че конфронтацията е нещо лошо и че изразяването на възражения ни оставя изложени на презрението и агресията на другите.
Ако многократно сме изпитвали наказание чрез отнемане на любовта и приемането всеки път, когато се осмеляваме да изразим гнева си, освен че сме етикирани като лоши деца и нашето развиващо се самочувствие е непоправимо увредено, ние също се научихме да отричаме и изкривяваме агресивните чувства, което води до това да ги съобщаваме по косвени и пасивни начини, като оттегляне и мълчание.

В нашите взаимоотношения с възрастни ние използваме изключването като средство за защита и като начин да поддържаме някакво положително чувство за себе си. Конфронтациите възобновяват неприятните детски преживявания, бият камбана в главата ни, че нашето „лошо“ аз, от което се срамуваме, не само се е появило отново, но някъде е сбъркало, наранило е някого или е трогнало някого с поведението си.

Решението за избягване на по-нататъшно увреждане на и без това крехкото ни самочувствие и за поддържане или възвръщане на контрола върху представата ни за себе си е да блокираме всеки елемент, който възприемаме като заплашителен. Това означава, че изключваме хората, които чувстваме или смятаме, че сме онеправдали или наранили, защото те ни напомнят, че не сме толкова перфектни, колкото се нуждаем да вярваме, че сме.

Поведението ни се възприема от другите като агресивно и вероятно е така, но в нашите собствени очи, по изкривен начин, то е чиста защита. И много често това е единственият начин да покажем на другите как са се отнасяли към нас в миналото...

Източник:  Puls.bg Всичко за взаимоотношенията с Лучия Таскова