Магданозът (лат. Petroselinum crispum), познат още и като мерудия е двугодишно тревисто растение от семейство Сеникоцветни. През първата година развива само листна розетка, а през втората - до 80 см високо, право, разклонено, голо, набраздено стъбло. Приосновните и долните стъблови листа са с дълги дръжки и 2-3 пъти пересто наделена петура, а горните - триделни, с линейно ланцетни дялове. Цветовете са жълтозелени, събрани в сложни сенници с 8-20 главни лъча. Цъфти от юли до август. Може да се види в градините из цялата страна. Произхожда от Средиземноморската област, пише Puls.bg. 

Действие и приложение. Магданозът притежава апетитовъзбуждащо, газогонно и пикочогонно действие.  Още старите римляни са прилагали магданоза при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур. С такава цел и сега се използват плодчетата, стръковете и сокът от растението. При фармакологичното проучване на апиола (основен компонент на етеричното масло) е потвърдена способността му да тонизира гладката мускулатура, особено на матката и на пикочния мехур, и да предизвиква нахлуване на кръв в тези органи. Извлек от корените на магданоза се прилага при болезнена менструация (регулира кръвотечението и премахва болката).

Това не трябва да се прилага при бременни, понеже може да предизвика продължителен спазъм на матката и загиване на плода. Сокът от листата на магданоза се използва външно при петна и обриви по кожата, при ужилване от насекоми, за „разнасяне" на млякото след прекъсване на кърменето и др.

Начин на употреба. Препоръчва се извлек от 1/2 чаена лъжичка плодчета от магданоз, накиснати за 8 часа в 250 см3 вода, да се изпива за 1 ден. Прилага се и запарка от 4 чаени лъжички корени на 1/2 л вряща вода, която се прецежда след 15 мин и се изпива за 2 дни. Добър ефект се получава и със сока от прясното растение в доза 100—150 г. 

Химичен състав. Плодовете съдържат 2-7% етерично масло, 20% тлъсто масло, флавона апигенин, фурокумарина бергаптен. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин — токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. Листата в свежо състояние съдържат 356 мг% витамин С, 8,26 мг% каротен и др. Корените съдържат малко етерично масло с главна съставка апиол, флавоноиди — апигенин и негови гликозиди, фурокумарини и полиацетилеин.