Може да се почувствате лудо влюбени в някого. Да се стопиш, да умреш за това, но вътрешно да имаш усещането, че тази връзка има срок на годност, пише Puls.bg. 

Разбира се, влюбените виждат само любов и са безразлични към практическите неща или това, което смятат за "подробности". Най-красивата фантазия, преминала през филмите и книгите в общественото съзнание е „любов и сух хляб”. Но емпирично знаем, че такова нещо няма устойчивост във времето. В една връзка са необходими и други съставки, за да бъде тя процъфтяваща.

Любовта, особено лудата любов, не е синоним на съвместимост или на това колко добре пасвате на партньора си. Само защото сте се влюбили лудо в някого, не означава, че той е правилният човек за вас за дългосрочна връзка.

Любовта е емоционален процес. Съвместимостта, колко добре си пасвате като хора, е логичен процес. И тези двете невинаги са в колаборация помежду си. Така че можете да се влюбите лудо в някой, който не се отнася добре с вас, някой, който ви кара да се чувствате зле за себе си. Някой, чиито ценности и желания са напълно различни от вашите. Някой, който има огромни проблеми в живота си и сте в опасност да ви повлече.

Може би най-важният елемент на една връзка е доверието. И наистина не едностранно, а взаимно доверие. Ако не сте сигурни в своя човек, ако не слагате ръката си в огъня за него, значи не му вярвате.

Доверието не е свързано само с романтичния елемент и дали той ви е верен. Доверието е да знаеш, че другият човек ти казва истината за това кой е като човек, за това какво прави в ежедневието си.

Доверието означава да знаеш, че другият човек ще се отнася правилно с теб, ще говори с теб мило и ще се държи разумно, дори и в моментите, когато е крайно изнервен. Ако не знаеш какво ще ти дойде в следващия момент, дали ще те псува, дали ще ти се присмива, дали ще те заплашва, значи не вярваш на поведението му. И това е нещо, което разяжда връзката ви, колкото и любов да има.

Добрата връзка е съобразена с емоционалните и практически нужди и на двамата партньори.


От какво имате нужда във вашата връзка? Какво желае вашият партньор? Това са сериозни въпроси, които трябва да се обсъдят и да се намерят някъде по средата. Там, където го има златното сечение, балансът, който кара всеки да чувства, че това, което дава, балансира това, което получава. Ако отстъпките са едностранчиви, ако единият постоянно се превръща в черга, върху която другият да стъпва, в един момент ситуацията ще се обърка.

Любов от пръв поглед. Луда страст. Страхотни времена, независимо дали сте на 20, 50 или 60 години. Но това, което преживявате първия ден, първата седмица или първия месец, не е същото като това, което ще се развие след една година.
Лудостта и пламъкът на първоначалната страст отминават. За да запазите любовта, да стабилизирате връзката в нещо красиво, което да ви покрива, е необходимо да мине време. Трябва да сте търпеливи, да строите и надграждате, да инвестирате.
Цените ли себе си? Да или не? Защото, ако не се оценявате и очаквате да се чувствате добре чрез любовта и признателността, които вашият партньор ви дава, вие правите нещо грешно.

Първо започваме с основите: да обичаме и ценим себе си. Защото, ако нямаме тази фиксирана стойност, тази основна отправна точка, по-вероятно е нещата да не се получават. Който пръв ни разкаже хубава приказка и ние ще повярваме... И знаете ли какво следва? Хората, които не вярват в себе си и вярват в приказките, в един прекрасен ден се събуждат и разбират точно това – че всичко е било приказка.

Любов без приемане не е възможна. Приемането има много лица: приемате себе си такъв, какъвто сте и не се опитвате да покажете друго лице, да слагате маска, за да се харесате на партньора си. Приемането е и когато приемете другия човек с неговите силни и слаби страни и не очаквате от него да бъде перфектният принц от приказките – какъвто, разбира се, не съществува. Приемането е и фактът, че приемате конкретната реалност, в която живеете, каквито и ограничения да имате. Например фактът, че живеете далеч, че другият има хобита и интереси, на които посвещава голяма част от времето си и не иска да се откаже от тях, за да отдели това време на вас и т.н.

Любовта без комуникация е невъзможна. Добрата връзка се нуждае от умствена и емоционална комуникация. Трябва да можеш да кажеш на другия за своите мечти, желания, страхове, очаквания, да можеш да изразяваш себе си свободно. Без да се цензурирате и без да се страхувате какво ще си помислят другите за вас. Комуникацията е също да можеш да изслушваш другия на първо ниво, без да го прекъсваш, без да го осъждаш, с желание да го разбереш и подкрепиш, а не да опровергаваш аргументите му или да пропускаш собствената си гледна точка.

Прошката е важна в една връзка. Не от типа "опрощаване на греховете" и прощаване на другия за изневери, обиди, лошо поведение и грубости от всякакъв вид. Имам предвид различен вид прошка, на психологическо ниво - да можеш да "простиш" на другия човек, който не е съвършен. Който не е такъв, какъвто си го представяте, а има човешки несъвършенства и слабости. Освен това трябва да можете да си прощавате грешките. Имайте смелостта да положите ново начало и ново усилие.
Много е хубаво да споделяш с партньора си любовта към морето, танците, същата музика или еднакви храни. Важно е да приемете хобитата и интересите на партньора си и той да приеме вашите дори и да са различни. Много двойки продължават връзката си, докато имат различни интереси, докато двойки с еднакви интереси се разпадат!

Ключът не е в споделените интереси, а в споделените ценности. Ако споделяте същите ценности като вашия партньор, независимо от вашите интереси, тогава връзката ви има много по-голям шанс да продължи.

Вашите ценности са това, което влияе върху вашите решения и поведение. Вашите основни ценности са компасът, който ви показва пътя ви в живота. Което ви показва дали нещо е „правилно“ и „добро“ за вас. Ако вървите срещу най-дълбоките си ценности, ще се чувствате неудобно и няма да сте щастливи.

За да работи добре и в дългосрочен план, двойката трябва да има общи цели. Целите са свързани с развитието на двойката, с това каква връзка искат да имат. И двамата ли имат общи цели в емоционален план. Например и двамата ли желаят моногамна връзка, да създадат семейство и да имат деца, или искат неангажиращи взаимоотношения, без дългосрочна инвестиция.