Урогениталните инфекции при мъжете представляват клинична категория с висока медицинска значимост, особено в контекста на сезонните вариации в заболеваемостта. Данните от последното десетилетие показват отчетливи пикове в честотата на такива инфекции през летните месеци, което насочва вниманието към необходимостта от анализ на свързаните с климата, поведенческите и физиологичните фактори, които увеличават риска от тези инфекции при мъжете.

Анатомични особености като по-дългата уретра и ниската бактериална колонизация при мъжете обикновено намаляват риска от инфекции. Този естествен защитен ефект обаче отслабва при високи температури, дехидратация, обилно потене, рисково сексуално поведение и задържане на урина. Летният сезон се характеризира с комбинация от тези фактори, което създава условия за повишена честота на инфекции като уретрит, епидидимит, простатит и цистит при мъже от всички възрастови групи.

Повишаването на околната температура през лятото води до увеличено потене и загуба на течности, които често не се компенсират с достатъчен прием на вода. В резултат настъпва дехидратация, при която урината се концентрира. Това улеснява прилепването на патогени към уроепитела, а по-рядкото уриниране намалява естественото изчистване на бактериите и повишава риска от инфекция.

Епидемиологични данни от умерени и субтропични климатични региони сочат, че заболеваемостта от инфекции на долните пикочни пътища при мъже достига най-високи стойности между юни и август. През този период се отчита увеличен брой амбулаторни и болнични случаи на бактериален уретрит, като водещи причинители са Escherichia coli, Chlamydia trachomatis и Neisseria gonorrhoeae. Повишената сексуална активност, пътуванията, както и контактът с обществени тоалетни, басейни и сауни през летните месеци също улесняват предаването на тези инфекции.

Високата температура, влагата и изпотяването улесняват бактериалната колонизация на гениталиите. При слаба локална защита патогените по-лесно проникват в уретрата. Не на последно място, носенето на тесни дрехи и синтетично бельо при високи температури може да повиши локалната температура в областта на перинеума, което допълнително благоприятства развитието на анаеробна флора и намалява естествената вентилация на кожата. Това е особено значимо при мъже, които извършват физически труд на открито или спортуват активно в летни условия. 

Възрастта също е модериращ фактор. Докато по-младите мъже са изложени предимно на полово предавани инфекции, при по-възрастните се наблюдава повишена честота на цистит и простатит, често свързани с обструктивни състояния като доброкачествена хиперплазия на простатата. Усложнени инфекции, включително пиелонефрит или остър бактериален простатит, също се срещат по-често през горещите месеци, особено в случаи на предшестваща уроанатомична патология.

Диагностичният подход не се променя, но при мъже с рисково поведение или работа в жега трябва да се мисли за инфекция. Освен стандартните изследвания на урина и култури, през летния сезон PCR тестовете за полово предавани болести имат повишена диагностична стойност. Терапевтичният подход следва утвърдените клинични ръководства, но при рецидивиращи инфекции трябва да се анализира потенциалното въздействие на фактори като дехидратация и термично натоварване.

От гледна точка на общественото здраве е от съществено значение провеждането на кампании за информираност сред рисковите групи, особено при младите мъже и такива с анамнеза за повтарящи се урогенитални инфекции. Предлагането на ясни съвети относно хидратацията, хигиената, изборът на облекло и използването на предпазни средства при сексуален контакт, би могло значително да намали честотата на тези инфекции през лятото. Специалистите трябва също да отчетат сезонната динамика при разработване на диагностични алгоритми и скрининг програми, особено в урологичните кабинети и центровете за сексуално здраве.