Температурите в България вече се доближават до тези Средиземноморските страни, при които има специално въведени мерки за предпазване на гражданите от екстремните жеги. Опасността от топлинни и слънчеви удари в момента е голяма, а хората непрекъснато биват съветвани да избягват активност в тези часове от денонощието, когато температурите са най-високи. Кой решава да се съобрази с това – е друг въпрос.

Според общопрактикуващия лекар д-р Александър Калайджиев от Пловдив обаче препоръка не е достатъчна мярка и трябва да се мисли за преки мерки, които регламентират работата на търговски и друг тип обекти по време на екстремалните жеги.

„В другите страни се съобразяват с опасността от жеги от години насам. В Гърция са обособени места за охлаждане. В Испания и Италия традиционно има „сиеста“. По мое мнение тя трябва да бъде въведена и в България, като в диапазона от 12 – 16:30ч. да се спира работата, а хората да стоят вкъщи“, споделя д-р Калайджиев пред TrafficNews. Освен със следобедната дрямка, откъдето идва и наименованието на "сиеста", тази испанска традиция може има и практична страна - да предпази населението от високите температури през лятото.

А в Пловдив ситуацията не е съобразена с климатичните условия, казва лекарят – в административните сгради, лечебни заведения и масовия градски транспорт често няма охлаждане и климатизация.

„В момента човек трябва да разчита на себе си, а не на управниците, като се грижи за безопасността си“, допълва личният лекар.

Той споделя, че през изминалите дни през кабинета му са се отбивали пациенти с грипоподобни симптоми и засягане на горните духателни пътища – хрема и кашлица.

„Безспорно през летния сезон наблюдаваме по-малко вируси, които причиняват инфекции на горните дихателни пътища. Но и ги има, тъй като простудния момент продължава да съществува. В жегите хората се излагат на течение, застават до климатици и консумират хладни и газирани напитки, което е предпоставка за спадане на локалния имунитет на лигавиците. При наличие на контакт с вирус, той може да се прояви.

Обикновено тези неразположения протичат по-леко и в преминават за по-кратък период, отколкото през зимния сезон, допълни той. В тези случаи температурата е краткотрайна, но хремата е малко по-продължителна. „Когато има хрема, човек обикновено кашля. Носът не диша нормално, не успява да пречисти и стопли въздуха, и когато има стичащи се назад секрети – се причинява дразнене на дихателните пътища и на рецепторите за кашлица“, допълни д-р Калайджиев. В подобни случаи той съветва прием на повече течности, а ако симптомите не отшумят до дни – незабавно да се потърси консултация с лекар.

През този период от годината съвсем очаквано се повишава и броят на хора със стомашно-чревни неразположения, казва той.

„Дори при тези вируси трудно можем да кажем, че има някаква сезонност. Наблюдавахме ги и в по-студените месеци, но определено сега зачестяват. Разбираемо е – в топлите месеци се засилва посещаемостта на басейни и морета, смяна на климата и храната при пътувания. Появява се тъй наречената „диария на пътешественика“ – има модерна теория, че когато човек измине повече от 100 км. от мястото, където пребивава постоянно, микробиома в червата търпят промяна – от храна, вода и новата обстановка. Това може да доведе до дисбактериоза и хранителни разтройства дори без да е влезнал в директен контакт с причинител“, разказва д-р Калайджиев.

По думите му това е сравнително често състояние при посетители по Черноморието, като съветът му към туристите е да спазват добра лична хигиена, като мият ръцете си. Да подхождат с повишено внимание в какви обекти се хранят и дали там се спазва хигиенни норми.

Ниската хигиена е предпоставка за този тип разтройства, тъй като те се предават основно чрез замърсени храни, води и повърхности.

„Неразположението се изразява често чрез остър стомашен дискомфорт, който настъпва сравнително бързо. Възможна е появата на лека температура в първи ден. Неколкократни повръщания, като на втория ден повръщанията би следвало да спрат. Тогава почват диаричните изхождания“, казва личният лекар.

Здравият организъм се преборва с неразположението в рамките на ден-два. Опасното при подобни състояния, казва специалистът, е достигане до състояние на дехидратацията.

„Проблем е, ако изхожданията или повръщането продължат повече. Тогава опасността от дехидратация е голяма, особено при бебета и малки деца. Съветът е, ако пациентът имат повече от 5% загуба на тегло, да се пристъпи към по-сериозно оводняване. В аптечната мрежа продават подобни прахчета. В домашна обстановка – в литър вода се разтварят 4-5 лъжички захар, една лъжичка сол и една сода, като с тази смес може да се започне своевременна рехидратация“, категоричен е д-р Калайджиев.