Д-р Петър-Преслав Петров е роден Пловдив. Израства в Пловдив. Завършва завършва „Медицина“ в Медицински университет - Пловдив. През февруари 2022 година става хоноруван асистент в катедра Анатомия, Хистология и Ембриология на Университета, а през януари 2023 година печели конкурс и заема редовно асистентско място в катедрата. Ето какво споделя той в интервю за GlasNews.bg:
 
-Какви са основните причини за бърнаут сред здравните работници?

-Бърнаут е състояние на ,,прегаряне,, което свързваме с крайно емоционално изтощение, изразяващо се най-вече по отношение на нашата работа. Състоянието става все по-нашумяло сред здравните работници поради особената динамика на работното им ежедневие, особено след пандемията с КОВИД-19. Лекарите и медицинските специалисти (особено от хирургичните звена) всекидневно надвишават своя 8-часов работен ден и дори в интервалите на почивка, мислейки за пациентите си, техните диагнози и евентуални лечения достигат до състоянияq които водят до възникване на синдрома. Лекарската професия е призвание и ако ние я възприемаме като такава, настъпването на бърнаут е почти неизбежно в даден етап от професионалния ни път. Стресът, забързаното болнично ежедневие и комбинативната лекарска мисъл са сред основните причини за развитие на състоянието.

-Кои симптоми са характерни за бърнаут?

-Характерни са апатичните чувства, липсата на каквато и да е професионална мотивация и стремеж, както и пристъпите на гняв, пасивна агресия и постоянното чувство за неудовлетвореност от нашата дейност. Често колегите работят с огромно желание избраната от тях специалност, полагат всички необходими усилия за пациентите си и тяхното възстановяване от дадена патология и дори загърбват личните си ангажименти и въпреки това чувството на неудовлетвореност от свършената работа ги преследва доста дълго време, а не бива да да бъде така.
 
-Какво е влиянието на бърнаута върху качеството на здравната грижа, което предоставят здравните работници?

-Не мисля, че влиянието на бърнаута върху адекватната качествена медицинска грижа за пациентите в болничните заведения е толкова повлияна от настъпването на състоянието при някои колеги. Лекарят е човек, който умее да отнема болката на пациента, да го накара да повярва, че животът му ще продължи, дори по по-добър начин след неговото излекуване и да му даде стимул и искра за ново начало. Не отричам, че синдромът на бърнаут би повлиял и негативно върху някои пациенти, като е възможно в забързаното ежедневие да не получат достатъчно добра информация за състоянието си и всекидневно добро и мило отношение от страна на лекаря, но това са единични случаи.

-Кои стратегии за превенция и управление на бърнаута се препоръчват за здравните работници?

-Стратегия за предотвратяване или управление на бърнаута не мисля, че са нужни. Спортът, изкуството, медитацията за мен лично са достатъчни и доста ефективни за всички нас медицинските кадри.

-Влияе ли бърнаут синдрома и в медицинско-академичната научна сфера, в която работите?

-Определено, да. Аз съм магистър-лекар по медицина, но моята специалност е Анатомия на човека и тя не е свързана с пациенти, а изцяло със студенти и научна дейност, но въпреки това бърнаута присъства и при нас. Работата със студенти е динамична, но и доста отговорна. Изготвянето на упражненията, писането на научни публикации, както и активната извънаудиторна дейност със студенти води до чести ментални смущения, свързани с ,,прегаряне,, и чувство за недоизпълненост на задачите, които си поставяме, но смея да твърдя, че това състояние е преходно, особено когато си в първите години от своята кариера.
 
-Какви са последиците от бърнаута върху физическото и психическото здраве на здравните работници?

Последиците са доста индивидуални. За съжаление, не е изключено и отключването на някои заболявания следствие на огромния срес. Автоимунните заболявания са много тясно обвързани с тези физически и психически състояния на свърхактивност.
 
-Каква е ролята на училищата относно бърнаута?

-Моето лично мнение по отношение на училищата е, че би трябвало да се въведат извънкласни дейности свързани с тематика, различна от ежедневните задължения, която още в ученическите години да създаде един модел за балансиране между работа, личен живот и ежедневие.