Колкото по малко-преработена е една храна, толкова по-полезна е тя за здравето ни - това учените отдавна са го доказали. Затова и не е изненада обратното твърдение - че най-вредните храни са тези, които спадат в графата ултрапреработени. Ето кои са те и колко точно са вредни.

Според най-мащабното до момента проучване, включващо анализ на данни за 10 милиона души, проведено в Австралия, ултрапреработените храни оказват негативно влияние върху всяка една част от тялото ни. Консумацията им в големи количества е свързана с повишен риск от 32 здравословни проблема, включително рак, диабет тип 2 и психични разстройства, най-вече депресия.

Те също така водят до по-голяма вероятност от диагностициранe със затлъстяване, астма, стомашно-чревни, белодробни заболявания и проблеми със съня. А рискът от смърт вследствие на инфаркт или инсулт е с цели 50% по-голям, ако присъстват в менюто ни редовно.

В някои случаи, когато хората наистина прекаляват с количествата, рискът от смърт заради сърдечни заболявания скача до цели 66%. Този от преждевременна смърт по каквато и да е причина е по-висок с 22%.

Именно заради изброените рискове учените алармират, че тези храни са не по-малко вредни от цигарите например и е важно да им се обърне достатъчно внимание и дори да се изградят "обществени политики", които да ограничат в известна степен консумацията им. И най-вече - да бъде ясно упоменато на опаковката, че спадат в тази категория, както и да се забрани рекламата им.

Ултрапреработените храни са тези с високо съдържание на мазнини, сол и захар и с ниско съдържание на витамини и фибри и други полезни вещества. Те имат и съставки, които не бихме добавили към храните, които приготвяме в домашни условия - като включват химикали, оцветители, подсладители и консерванти, които удължават срока на годност.

Освен това този тип храни често преминават през множество промишлени процеси, които, според изследванията, влошават физическата структура на храните, което ги прави бързи за усвояване. А това бързо усвояване води и до бързо повишаване на кръвната захар, намалява чувството за ситост и уврежда чревния микробиом.

Подобно влияние имат и съставките на нехранителни подсладители, модифицирани нишестета, гуми и емулгатори. Освен че влияят негативно на чревната микрофлора, те водят до възпаления на червата и метаболитни реакции към храната, което също може да увеличи риска от инфаркт и инсулт. 

Учените са на мнение, че човешкият организъм няма как да се адаптира напълно към тези продукти. Тялото ни по-скоро ги определя като безполезни или вреди и реагира по съответния начин, което причинява нарушаване или увреждане на различните системи в зависимост от тяхната уязвимост и количеството консумирани храни, обяснява Daily Mail.

Съществува и теорията, че хората, които консумират ултрапреработени храни, имат нездравословен начин на живот като цяло и не може да се определи каква част от здравословните им проблеми се дължат именно на тях. А и когато те преобладават в диетата, количеството полезни и питателни храни спада за тяхна сметка, което също от своя страна вреди на здравето. И все пак някои от въпросните така вредни храни са по-вредни от други, които също спадат в тази категория.

 

 

 

Източник: lifestyle.bg