В случаите, когато имаме работа не с единичен епизод на мълчание, а с повтарящи се цикли на мълчание, връзката рискува да се превърне в игра на власт за това кой има надмощие. Когато единият изключи другия, за да постигне своето, а другият, вместо да излезе от връзката, игнорирайки или съобразявайки се, реши също да инициира изключване, това, което следва, е борба за това кой ще изглежда по-силен и кой ще издържи по-дълго, без да се пречупи.

Както децата се научават, че ако хленчат малко повече от последния път, родителят, въпреки първоначалната си съпротива, в крайна сметка ще се пречупи и ще им даде това, което искат, така и този, който инициира мълчанието, знае от предишни пъти, че ако мълчанието се проточва твърде дълго, колкото и да се съпротивлява отсреща в началото, предсказано е, че в един момент то също ще се счупи.

По аналогичен начин този, който е започнал втори с мълчанието, знае, че последния път е издържал седмица, две седмици или месец, така че сега се опитва да издържи седмица, две седмици, месец и малко повече, така че да стане ясно е, че този път няма да се предаде. Този, който започна всичко, виждайки, че определеното време изтича, може да се паникьоса и да се предаде първи. Но, ако се задържи, и се предаде първи пак другият, единственото, което ще постигнат двамата е да затвърждават позицията, че следващия път продължителността ще е повече. С други думи накратко, порочните кръгове на мълчанието ще стават все по-големи, водейки до все по-голяма дистанция и отчуждение.

Клишето, че "този, на когото му пука по-малко, печели в една връзка", вероятно е произлязло от подобен тип връзки. Това е идея за взаимоотношения, която предполага, че подходящият начин за общуване с другите е да се играят игри, докато методът, който дава „победа“, е да се манипулира поведението на друг чрез подсилване и наказание, метод, подобен на този, използван в обучение на кучета.

За да използва изключваща манипулация с цел „победа“, човек вероятно би трябвало да е потиснал до голяма степен собствената си нужда за принадлежност и автентично свързване с другите. Той все още не трябва да си позволява да се свързва емоционално с другите и да не си позволява да станат важни за него. Само по този начин човек може да включва и изключва хората от живота си, без да се влияе от това как се чувстват и без да се интересува, дали ще ги загуби. Властта и контролът са станали по-ценни от всякакви взаимоотношения, пише Puls.bg.

Ключов проблем с остракизма е, че веднъж започнал, е трудно да се спре, дори когато причината, която го е причинила, е забравена или простена. Дали защото се страхуват, че ще изглежда, че не следват, ако се откажат, защото се радват на вниманието, което получават от другия човек, или защото блокирането се превръща в навик, на хората им е трудно да отговорят и да се свържат отново. Когато ситуацията се консолидира и тишината стане постоянна, това, което се засяга най-вече, е първото и най-основно условие на взаимоотношенията, което според личностно-центрираната теория е контактът. И тъй като без контакт, просто казано, няма връзка, мълчанието неизбежно предвещава смъртта на връзката. 

Не знам дали има виновни, насилници или жертви. Това, което знам е, че връзките се състоят от двама: този, който мълчи, очевидно не е без вина, но от друга страна, колкото и провокативно да звучи, той по-скоро „намира и прави“, избира хора, които имат своите си причини да приемат или толерират подобно манипулативно поведение.