Кардиологът доц. Красимира Христова коментира темата за сърдечното здраве и влиянието на активното и пасивното тютюнопушене при бременни жени.

„Бременността е един от най-важните моменти от изграждането на един нов човек. Особено когато се касае за жени с вредни навици, това е ключов период, в който трябва да сме изключително внимателни“, заяви тя пред NOVA NEWS. 

Христова цитира последни данни от САЩ: „Близо 9 милиона подрастващи употребяват никотин и никотиноподобни средства. Това значително увеличава риска, а тенденцията е към нарастване. Средно 2% от популацията между 18 и 25 години започва да посяга към тютюнопушене и подобни устройства“.

По думите ѝ няма разлика между класическите и електронните цигари: „За нас е едно и също – дали пушите тютюн или тютюноподобни устройства. Вредата е еднаква както за майката, така и за бебето“.

Тя предупреди, че електронните цигари често са дори по-опасни: „Представят ги като по-безвредни, но не са. Ароматите, които съдържат, са глицерол-подобни продукти. А глицеролът уврежда малките белодробни пътища, води до хронично възпаление и развитие на белодробна болест, включително при млади хора и бебета“.

За рисковете за плода, Христова бе категорична: „Никотинът води до раждане на деца с по-ниско тегло, до нарушение на ендотелната функция и промяна на епигенетиката още преди да сме се родили. Това предразполага към сърдечносъдови инциденти и диабет тип 2 по-късно в живота“.

Тя акцентира и върху пасивното пушене: „Вторичното пушене е също толкова вредно, колкото и да пушите в стаята. Дори така нареченото третично пушене – когато някой е пушил в помещението по-рано – е опасно, защото всички токсини остават в мебелите и във въздуха. Те съдържат манган, олово, мед, кадмий – тежки метали, които са токсични за плода“.

Христова напомни и за опасността след раждането: „Много жени се връщат към цигарите, докато кърмят. Но никотинът преминава през кърмата – така давате токсичните вещества директно на бебето.“

Кардиологът посочи и кои жени са най-уязвими: „Тези, които имат предшестващи сърдечно-съдови заболявания или фамилна обремененост, трябва да са особено внимателни. Ако майката е била с прееклампсия или високо кръвно по време на бременност, рискът дъщерята да развие същото заболяване в бъдеще е значителен. Това важи още повече при по-късна бременност – на 35 години рискът е по-голям, отколкото на 20 г.“.

Тя предупреди, че високото кръвно по време на бременност не засяга само майката: „То води до раждане на плод с ниско тегло и създава поколение с по-висок сърдечно-съдов риск. Това са доказани данни от проучвания“.