Нарцистичните личности също стават родители. Нарцисизмът оказва неимоверно влияние и на родителския капацитет на индивида, който проявява такива черти. Нарцистичните родители имат негативно влияние върху психичното здраве на своите деца. 

Нарцистичният родител често е свръхкритичен и свръхконтролиращ спрямо своите деца. Съзнателно или не, те се стремят да държат децата си в зависимост като постоянно вменяват на детето чувство за неспособност да се справи само. На по-късен етап тази зависимост може да стане и финансова, не само емоционална и физическа. Децата, когато са малки, е нормално да зависят от грижите на родителя. Но с порастването имат нужда да придобиват и овладяват умения за самостоятелност. Един нарцистичен родител приема това като отхвърляне.

Поведението може да бъде определено и като газлайтинг, но в този случай насилникът е родителят, а жертва е детето. Самостоятелността на детето често се възприема за заплаха и често е отричана. Често карат детето да изпитва вина за това колко много са направили за него.

Някои нарцистични родители пък въвличат децата си в съзависимост през очакването и вменяването на задължението децата да се грижат за тях, когато се озоват в по-напреднала възраст. Разбира се няма нищо лошо в това вече порасналите деца да полагат грижи за възрастните си родители. Но нарцистичните родители се стремят винаги да са в центъра на вниманието и често имат негласното изискване синът или дъщеря им да пренебрагват собствените си семейства и деца. Ето това е нещото, което е нередно и нечестно.

Когато порасналите деца достигнат на етап от живота си, в който да избират интимен партньор, нарцистичните родители често го приемат като заплаха. В повечето случаи реагират негативно и с отхвърляне на избора на потомството им. Партньорът на детето им се възприема като конкурентна фигура и едва ли не натрапник.

Такива родители се хвалят с постиженията на децата си пред другите, но насаме често ги омаловажават и рядко ги признават. Един нарцистичен родител не е способен да осигури нужната топлина и емоционална подкрепа на своето дете. Чувството на емпатия липсва или е твърде слабо. Нарцистичният родител сякаш не зачита правото на детето да преживява, мисли и чувства по своя си начин, особено ако е различен от начина на родителя. Такива деца имат затруднения да изградят добра емоционална компетентност, тъй като рядко им се дава възможност да изразяват емоциите си, без да бъдат упрекнати за това. Важно е какво мисли родителят и само неговата гледна точка е правилна. Да не забравяме, че като цяло нарцистичните личности имат проблем с приемането на чужда различна гледна точка. Тази на децата им не е изключение. Обаче дете, което расте с подобно отношение научава, че неговите чувства, желания и цели не са важни. Фокусът им от собственото благополучие и развитие се измества върху стремежа да угодят на родителя, за да получат неговото благоволение.

Поведението му често е незряло и егоистично. Приоритет на нарцистичния родител са собствените интереси и децата често са пренебрегвани. Нарцистичните родители се отнасят добре с децата си само пред други хора, за да получат одобрение от обществото. Но когато няма никой друг наоколо, освен пренебрежителни, те могат да бъдат агресивни и жестоки към своите деца.

Много хора не си дават сметка, че са расли с нарцистични родители. И нарцистичните родители не си дават сметка колко тежки последици оставят върху психиката на децата си. Деца, които растат в среда с преобладаващо нарцистично поведение не могат да изградят сигурна привързаност. Дори и като възрастни, те отново ще изграждат несигурен тип взаимоотношения с другите, пише Puls.bg

Нарцистичният родител често прекрачва границите. Просто, защото може. Не зачитат личното пространство на децата си. Могат неочаквано да се появят в дома им и да останат да гостуват необичайно дълго. Могат да пренаредят дома според техните виждания и ще изтъкват как децата правят нещата грешно.

Хора, които са отгледани от нарцисисти, са неуверени, несигурни, с ниско самочувствие. Децата на нарцистичните личности често се борят със състояния като тревожност, депресия, слаби комуникативни умения, ниска емоционална компетентност, гняв, продължително чувство за вина.

Първата стъпка към справянето с нарцистичните родители е осъзнаването. Семейната терапия е необходим и работещ инструмент и може да помогне и на двете страни да излязат от клопката на нарцистичните отношения.