В природата се срещат гъби, които съдържат силно токсични вещества. Те могат да навлязат в организма чрез храната, като често се събират от горите поради приликата им с познати ядливи видове. Такива токсини предизвикват промени в структурата и функцията на органите. Едни от най-опасните вещества, които се съдържат в някои видове гъби, са аманитин, гиромитрин и ореланин. Попаднали в тялото, те се разпространяват чрез кръвообращението и засягат главно черния дроб, бъбреците и нервната система, пише Рuls.bg.

След консумация на отровни гъби първите признаци на въздействие се появяват обикновено след няколко часа. Проявите могат да включват обща отпадналост, гадене, повръщане и болки в корема. Понякога първите симптоми намаляват или изчезват за известно време, но това създава измамно усещане за подобрение. През този период гъбните токсини вече циркулират в кръвта и започват да въздействат върху определени органи. С напредването на процеса настъпват увреждания, които постепенно обхващат черния дроб, бъбреците и, при някои случаи, нервната система.

Най-сериозни изменения настъпват в черния дроб. Този орган има ключова роля в метаболизма и в обезвреждането на чуждите вещества. Гъбните токсини нарушават жизнени процеси в чернодробните клетки и причиняват тяхното разрушаване. На макроскопско ниво черният дроб увеличава обема си, става мек, а цветът му се променя в жълтеникав или кафеникав. Микроскопското изследване разкрива обширни зони с некроза на клетките, предимно в централните части на чернодробните дялове. Останалите хепатоцити показват натрупване на мазнини и често са заобиколени от възпалителни клетки. Когато процесът се задълбочи, архитектурата на тъканта се нарушава и между оцелелите клетки се развива съединителна тъкан. В този стадий се нарушават основните функции на черния дроб – намалява се обезвреждането на токсини, синтезът на белтъци, включително тези, които участват в съсирването на кръвта, и се затруднява преработката на хранителни вещества. 

Бъбреците също са сред най-уязвимите органи при отравяне с гъби. При изследване често се установява, че те са оточни и бледи. Нарушенията се проявяват най-вече в каналчетата (бъбречни тубули), които отговарят за пречистването и отделянето на отпадни вещества. Тези тънки структури се разрушават, а в каналчетата се натрупват отпаднали клетки и малки форми, наречени цилиндри, които са съставени от белтъчни и клетъчни материали. Гломерулите, които отговарят за филтрацията на кръвта в бъбреците, обикновено са по-слабо засегнати в ранните етапи. Когато процесът продължи, се образува съединителна тъкан между каналчетата и нормалната структура на бъбреците се разрушава.

Гъбните токсини могат да засегнат и нервната система. Проникването им в мозъчната тъкан води до подуване, поява на малки кръвоизливи и промени в клетките. Наблюдава се оток около кръвоносните съдове, както и увреждане на обвивките на нервните влакна. В някои случаи се срещат зони с нарушена структура, които са показателни за по-дълбоки и продължителни въздействия на токсините. 

В началото на интоксикацията може да се открият и промени в стомаха и червата. Лигавицата често е зачервена, с повърхностни увреждания и възпалителни промени, които обикновено се възстановяват сравнително бързо. Когато процесът напредва, се включват и други органи – като сърце и бели дробове, при които могат да се наблюдават отоци и дребни кръвоизливи.

Тежестта на промените зависи от вида и количеството на поетия токсин, както и от състоянието на организма. Гъбите, съдържащи аманитин, причиняват характерна централна некроза на черния дроб, мастни промени и възпалителни инфилтрати. Гиромитринът също уврежда черния дроб, но често води до натрупване на мастни капки и кръвоизливи. Ореланинът засяга основно бъбреците, където се образува съединителна тъкан между каналчетата и се стига до прогресивна загуба на нормалната структура. 

Подобни промени могат да се установят както при изследване на биопсичен материал, така и при аутопсия. Оценката на настъпилите изменения подпомага разбирането на механизма на действие на гъбните токсини и дава възможност за по-ефективно лечение. Навременното откриване на органните промени позволява да се приложат терапевтични мерки, насочени към запазване на функциите на черния дроб, бъбреците и други органи. 

Важно е да се подчертае, че голям брой отровни гъби запазват токсичността си дори след термична обработка. Това прави консумацията на непознати или съмнителни гъби опасна. Натрупаният опит показва, че сериозни увреждания на органите могат да възникнат дори при малко количество приет токсин и в кратък срок след консумация.