Случвало ли ви се е да забележите – на почивка сте, ядете добра храна и може би повече от обичайното, но тръгвайки си към дома намирате, че сте отслабнали. Чувствате се добре и физически леки. Стресът е основен антихранителен елемент, казва нутриоционистът Елис Мюселс. Когато сме стресирани, умът ни създава истински хаос от вещества. При такова безредие е невъзможно организмът ни да усвои всичките макронутриенти, витамини и минерали от храната, която приемаме. Дори и да се храним възможно най-здравословно и в чинията ни място да намират зелена салата, сьомга, киноа и авокадо, при състояние на тревожност, организмът ни няма да успее да разгради и усвои правилно ценните хранителни вещества. Състоянието, в което се намираме, докато ядем, е също толкова важно, колкото това какво слагаме в кошницата в супермаркета.
Разбира се, ако пълним количката само пакетирани, технологично преработени храни и други нискокачествени продукти, каквато и магическа пръчка да притежаваме за спокойствие няма да можем да превърнем нейните компоненти в стойностни градивни елементи за тялото. Тази храна е само като въглищата за теца – превръща ни в електроцентрала и склад за отложена за използване енергия с редица странични ефекти.
Умът и храносмилателната ни система са свързани, двете са еднакво важни компоненти за нашата хранителна биография.
Когато се чувстваме притеснени, тревожни, стресирани и дори само развълнувани, се променя ходът на физиологичните процеси в нас. Това се отразява на храносмилането и усвояването на нутриентите от храната. Дори и да не си даваме сметка за притесненията по време на хранене и да сме привидно спокойни, „храната чува шума в нас“.
Всяко чувство за вина, срам, напрежение, задейства определени верижни реакции в тялото ни и създава неблагоприятни условия за възникването на храносмилателни проблеми.
Как организмът ни реагира на стресови фактори? Нашата симпатикова нервна система кара организма ни да отделя повече кортизол – хормона на стреса. Мускулите ни се напрягат. Сърцето ни започва да бие бързо. Кръвното ни се повишава. Повишава се и кръвната ни захар. Апетитът нараства. Особено за сладки неща. Щитовидната жлеза става бавна, което означава, че целият ни метаболизъм намалява ход. Имунната система е компрометирана. Храносмилането е потиснато. Не, въобще храносмилателната ни система е офлайн и тялото ни не е в състояние да преработи дори витамините от полезната и питателна салата, която сме се погрижили да си направим за здраве и вкус. С течение на времето целият този стрес затормозява храносмилателните процеси, като може дори да увреди храносмилателната система, повлиявайки негативно на лигавицата на червата – увеличава се тяхната пропускливост, нарушава се балансът на чревния ни микробиом и не само.
Важно е като се храним да не мислим за сроковете, а да се откъснем максимално от проблемите и се отдадем на удоволствието от работата на сетивата при храненето. Дори репликите – „трябва да ям по-малко въглехидрати“ и „малко попрепекох това парче месо“ създават смут във фините метаболитни процеси в тялото ни. Трябва да се спре тази хормонална каскада и се насладим на всяка хапка! Ако искаме да сме здрави, да усвояваме пълноценно храната и не напълняваме от нищо, трябва да се научим първо на това умение!
Източник: Puls.bg
Още от категорията
Ендокринолог: Има пандемия от захарен диабет, около 540 млн. души по света са диагностицирани