Започва ли възпитанието след определана възраст и в какво се изразява то? Всъщност под обобщителния термин възпитание се крият всички грижи още след раждането на бебето. То започва още с формирането на взаимоотношения от първия плач до първото „не“ и напред във времето.

Първият етап на възпитанието е този на изграждане връзката между родителите и новороденото. Отглеждането с ежедневната родителска грижа позволява и доверие в околните на по-късен етап от развитието. Затова дори отношението ни през тези първи месеци от адаптацията на бебето имат значение.

Така и в родителите се формира интуитивно усещане за предпочитанията на детето – съответно по-лесно се ориентират за причините в поведението му.

Важно е да се отбележи, че възпитанието еволюира и се видоизменя, като се нагажда към променящата се ситуация в семейството и отделните етапи на детското развитие.

Упорството

Детето често има точно определена нагласа как да се случи нещо, което си е наумило. Но ако възрастните се опитат да повлияят на неговите избори – следва неприемане или поведение, познато ни като упорство. С други думи казано, децата обичат установените от тях практики да не бъдат променяни и съответно изразяват своя инат или упорство при опит за намеса от родителите.

На този етап това, което могат да направят родителите, е да се покаже на детето какво поведение се очаква от него и какви са границите на толеранс и съответно последиците при неспазването им. Но по-трудната задача се оказва последователното спазване на тези граници. Това не е единичен акт, а процес, който се провежда заедно с детето.

Колкото по-дълбока е връзката, изградена по времето на първите месеци от отглеждането, толкова по-строги могат да бъдат границите, които допускаме пред детето. А то се чувства по-сигурно, когато усеща как границите са точно и ясно определени.

Родителите не трябва да се плашат от изразената воля на детето, която започва да бъде по-осезаема около 9-месечна възраст. Точно този тип упорство позволява справянето на детето с последващите трудности в индивидуалното му развитие. В противен случай след всяко спъване и падане, желанието за последващо изправяне би клоняло към нула.

На двегодишна възраст детето все още няма възможност да премисля, осъзнава и запаметява нашите възпитателни прийоми. Поради тази причина много от нашите многократно изказвани забележки – сякаш остават да висят в пространството. За разлика от това на 3 години – тези възпитателни „заръки“ оставят печат в съзнанието на детето и то опитва да се придържа към тях.

Същевременно е важно да не контролираме децата като кукли на конци. Родителите не би трябвало да се чувстват заплашени от независимостта на децата, а по-скоро да насочи поведението в желаната посока.

Възпитанието се постига чрез продължителни усилия и упоритост. Ако детето, например вземе предмет, който му е забранен, то важно е освен вербално да му напомним забраната, също така да му хванем ръката и гледайки го право в очите да му обясним, че това поведение е неподходящо. Чрез тези действия вниманието му остава изцяло приковано към възрастния.

След забраната е важно да се дава и алтернатива – на това, с което може да играе детето. Ако детето усеща доброжелателност в гласа на родителя – то трудно би се възпротивило на подчинението.

Значение има и простият изказ – прекалено дългите изречения могат да объркат детето и то няма да може да си извади изводи за това какво поведение очаква родителят от него.

Възпитанието трябва да е премерено, за да може детето да има възможност за грешки, от които придобива опит и се учи. Твърде изкъсото възпитание не позволява детето да се учи от провалите. Подходящо е позволението за правене на различни неща, които детето иска да опита, но с поставянето от родителите на границите, които да осигуряват и зона на безопасност за детето.

Източник: Puls.bg