„Неудобни въпроси“ е мястото, където обсъждаме проблемите от нашето ежедневие. Всички ние преминаваме през различни етапи в живота си и опитът, който черпим от трудностите ни би могъл да е от полза за намиращите се в подобна ситуация. И понеже вярваме, че рубриката ще помогне на много от нашите читатели, задавайте спокойно вашите въпроси. На тях отговаря клиничният психолог Карина Тонева и както етиката налага, запазваме анонимността на всеки от вас. 
 
 
 
Тази седмица неудобния въпрос задава 30-годишен мъж от Пловдив, който работи в голяма компания:
 
 
Имам проблеми на работа, които ме тормозят от известно време. Знам какво трябва да правя, но не предприемам нищо и се улавям, че непрестанно се оплаквам. С приятелката ми също се разделихме наскоро - щяхме да се местим в самостоятелна квартира, но така и не събрах достатъчно смелост. Виждам, че тази ми нерешителност създава много проблеми, но не знам как да се справя с нея. Представям си, че каквото и да предприема, ще е погрешно. Недоумявам какво правят приятелите ми по-различно, за да са толкова уверени в себе си. Дайте ми съвет!
 
 
Взимането на решения е резултат от процеса на рационализация и логическа последователност, в който избираме алтернатива след внимателна преценка на предимствата и недостатъците на всеки от вариантите. Ако хората бяхме калкулатори, това щеше да е един математически безпогрешен процес, който винаги да води до правилно решение. За щастие, обаче, ние сме си хора, а това ни прави недотам точни в сметките. 
 
Това, което най-често ни пречи да вземем правилното решение е начинът ни на мислене, който може да бъде пълен с „дефекти“. Един от тях е мисленето „ами ако...“. В случай като вашия, например, си казвате „Възнамерявам да поискам повишение, ами ако...“ и умът ви допълва изречението с всички лоши варианти като „...ами ако шефът ми откаже?“, „..ами ако колегите ми се присмиват?“ Или „Искам да се изнеса на квартира с приятелката си, ами ако... не успеем да се справим с наема / нещата между нас се влошат“ и т.н. Това се случва всеки път, когато се опитате да отгатнете резултата от бъдещо действие. 
 
Мисленето „ами ако“ има еволюционна стойност - то ни помага да предвидим негативния развой на събитията и да се подготвим за реакция. В реалността обаче, дори да имаме сценарий за всеки лош вариант, когато назрее моментът не реагираме така, както сме предвидили. Да не споменаваме, че лошите последици, които си представяте, почти никога не се сбъдват - събитията протичат доста по-гладко, отколкото сте си представяли. Затова в настоящето това мислене ни пречи повече отколкото ни помага. 
 
Най-голямата вреда, както сам сте установил е, че това мислене ви пречи да действате. Когато сте изплашени от вероятните негативни последици избягвате да предприемете каквито и да е стъпки. Правейки това, вие се лишавате от плодовете на всички потенциални положителни развития. Ами ако получите желаното повишение? Ами ако връзката ви стане още по-дълбока и интимна? Тези варианти са също толкова вероятни, колкото и негативните, върху които сте се съсредоточили. 
 
 
Има няколко бързи стратегии, които биха ви помогнали да прекъснете порочния кръг на вашата нерешителност. 
 
Действайте бързо! Считате, че е разумно да поискате повишение? Обадете се веднага на секретарката на шефа си и си насрочете среща преди страховете ви да ви спрат. Искате да излезете на квартира с половинката си? Разгледайте няколко обяви за жилища под наем и си насрочете оглед. Не изпадайте в ситуации на дълги размишления и не отлагайте. 
 
Помислете за положителните алтернативи. За разлика от позитивната психология, тук не е необходимо да вярвате в тях. Просто за всеки катастрофален сценарии, който ви мине през ума, помислете и за един невъобразимо добър. Дори да не вярвате в положителните опции, това, което те правят е да ви покажат, че крайностите са еднакво невероятни и да ви подтикнат към по-умерено мислене. 
 
Записвайте последиците. Какъв е крайният резултат във всяка ситуация, за която сте имали съмнения? По-близо до лошия или по-близо до добрия сценарий е? Сбъдват ли се наистина всичките ви страхове? Вероятният отговор е „Не“.
 
Мисленето „ами ако“ и други когнитивни изкривявания са до известна степен нормални в нашето ежедневие. Тяхната прекомерна употреба обаче може да бъде симптом на тревожност или тревожно разстройство. Ако забележите, че функциите ви в дадена сфера са нарушени - било то на работа, вкъщи, в интимната връзка - е добре да потърсите помощ от психолог.