В момент като този децата ни са поставени в позиция на уязвими и има фактори, които не бива да забравяме да съблюдаваме. Онлайн обучението предпазва тях, роднините ви и учителите им, но то само по себе си е фактор, неприсъщ на детската природа.

В основата на развитието на малчуганите лежи играта, на подрастващите – общуването. Когато отнемем това, трябва да намерим с какво да запълним образувалата се празнина. Все по-често родители изразяват притесненията си, че затварянето на децата им вкъщи ще окаже трайни последици – върху нивото им на знания, социалните им умения, капацитетът им за справяне с различни ситуации.

Докъде тези опасения са основателни, какви опасности крие повторното затваряне на децата у дома, както и какво е редно да сторят родителите в тази ситуация? Отговорите на тези въпроси вижте в интервю със Стефи Петкова, клиничен психолог и психотерапевт с над 7 години опит в работата с подрастващи.

–Възможно ли е затварянето на децата вкъщи да окаже трайни последици върху психиката им?

–Ако децата бъдат наистина затворени, това може да ги потисне и доведе до депресия, която при тях се проявява чрез унилост и отказ да правят обичайни си дейности. Трайни последици би могло да има, ако вирусът се превърне в „страховито чудовище“. Децата биха развили някакъв вид фобия, която е по-типична за възрастните.

–Какво е редно родителите да следят в поведението на децата? Има ли конкретни индикатори на тревожност, страх или други емоции от негативния спектър, за които те трябва да повишат вниманието си ?

–Нощно бълнуване, необяснимо безпокойство, натрапчиво миене на ръце, отказ да излиза от вкъщи, понижен апетит, използване на по-тъмни цветове в рисунките. Всичко това може да бъдат първи индикации, че изолацията не се отразява добре на детето.

–Какво могат да направят родителите, за да редуцират стреса и паниката у децата? Как трябва да разговарят с тях по темата?

–Разговорите с децата е добре да се провеждат спокойно, без излишна паника и драма. Добре е да се правят разходки, докато времето го позволява. И често да се повтаря на детето, че това е временно и скоро всичко ще си е по старому.

–Трябва ли децата да са наясно с всички новини и информация, която се представя в социалните мрежи и медиите? 

–Твърдо не! Даже препоръчвам, ако родителите държат да гледат новини, да не го правят заедно с децата. Няма нужда да се всява допълнително страх с Черна статистика.

–Как се отразява върху най-малките напрежението, което родителите им изпитват заради вируса? Какво е правилното поведение за родителите в такъв момент?

–За най-малките, мисля, че е най-сладък момента, защото ще са с родителите си и ще прекарват доста време заедно. Все  пак, разбира се, ако имаме един много изнервен родител, ще имаме и едно нервно малко дете, което ще се тръшка, плаче и мрънка за всичко. Така че в този случай е добре родителите да се погрижат за себе си и баланса си, за да може децата им също да спокойни.

–Предстои затваряне на ясли и детски градини. Това може ли да окаже в дългосрочен план последствия върху способностите  им за социализация и общуване с другите?

–По принцип е така. Особено за деца, които живеят основно с възрастни и нямат братчета или сестрички. В тези случаи препоръчвам много игри. Нека родителите им си спомнят, че вътре в тях живее все още едно дете и да го повикат за подкрепа. Децата обожават възрастните да се вдетиняват. Игри, игри и пак игри. Особено ролеви игри. Изключително добре се развива социалната способност на децата чрез тях.

–Какво трябва да знаят родителите, които отглеждат деца със специални образователни потребности? Какви са опасностите, които онлайн обучението и затварянето крие в този случай?

–Децата със специалните образователни потребности имат нужда от още повече време и внимание. При тях е много важно да не се спира процеса на работа със специалистите. Ако това се случи сега, родителите трябва да се превърнат в специалистите и да работят по определени програми и предписания, които би трябвало да се назначат в домашни условия.

–Ако питаме децата, на тях може би им липсва най-много играта. Имате ли предложение към родителите за методи, чрез които да ги  ангажират с продуктивни  и градивни занимания?

–Има много полезни игри, които хем са образователни, хем развиват различни дялове на мозъка. Силно препоръчвам да се снабдят с такива, за да може да запълват времето. Например глина и пластилин са страхотни за развитие на фината моторика. Настолните игри за цветове, смятане и броене също.

Скоро аз лично ще пусна онлайн работилница за родители и деца, за да подкрепя родителите в процеса и заедно да изследваме как се чувства детето.

–Когато иде реч за тийнейджъри – социалният контакт в тази възраст е от особено значение. Какви са отраженията  от локдауна и онлайн обучението за тази възрастова група?

–Депресия и раздразнене. Нека не забравяме, че тийнейджърите са ядосани на света по подразбиране.  От една страна, тийнейджърите добре де справят с изолацията, защото активно използват социалните мрежи. На практика те са денонощно в Инстаграм, Фейсбук и Тик ток. От друга страна, това  силно се отразява на обучителния процес. По мои наблюдения в момента създаваме едно неграмотно поколение, което трудно ще навакса.

–Как родителите да редуцират скуката и отегчението при по-големите, които посягат към смартфони и компютри с такъв момент?

–Домакински задължения. Изолация е време за превъзпитание. Ако до момента по-големите не са научени на елементарни неща като отсервиране на масата, миене на съдове и прочее– сега е моментът за това. Разбира се, добре е да се сключи договорка и трудът им да бъде възнаграден.

 Друг добър метод е „Дневник на тийнейджъра”. Задаваме задача да напише книга за живота си, която ще бъде сценарий на филм. „Имаш време до _____”– слагаме дата и задаваме резултат. „Когато е готова книгата, ще направим това ­­­_____”.

 Творчеството винаги е добро решение и за изследване, и за терапия.

–Какви могат да бъдат последиците върху когнитивното развитие при децата, които в момента са принудени да прекарват часове наред пред компютъра с претекст образование?

–Първо и може би най-важно, нарушение на зрението. Липса на усет за използване на сетивата. Компютърът претъпява сетивата. Общо взето на лице е създаването на едни „зомбита”. Така че колкото време прекарват на компютъра, двойно повече нека бъдат далеч от него.