В последните години много българи избират да се лекуват извън пределите на страната – особено в сферата на денталната медицина. Основният мотив са значително по-ниски цени и обещания за „бързо, безболезнено и висококачествено лечение“. Но зад лъскавите реклами в социалните мрежи и примамливите оферти, често се крият сериозни рискове и липса на контрол, съмнително качество и почти никакви възможности за защита при усложнения.
Поредният фрапиращ разказ, за който TrafficNews писа, дойде от бургазлийката Сибиле Нашид, която сподели шокиращата си история след интервенция в известна дентална клиника в Истанбул – „Dentasay“. Само дни след процедурите тя заяви, че е изпитвала ужасни силни болки и е имала сериозни усложнения. Според последващи експертни прегледи в Германия, й бяха съобщили, че имплантите ѝ са поставени некачествено, лепилото не е почистено, а кореновото лечение е извършено със сериозни пропуски. Здравите ѝ зъби са били изпилени прекалено, а към днешна дата жената страда от постоянни болки, изтръпване и възпаления в устната кухина. И най-тревожното е, че нейният случай не е прецедент. Още десетки пациенти са сигнализирали за подобни проблеми след посещения в същата клиника.
Темата за некачествените интервенции, извършвани в чужбина, и правната безпомощност на пациентите, когато нещо се обърка, придобива особена актуалност. доц. д-р Нина Мусурлиева, коятo e експерт по деонтология, обществено здраве и е председател на Комисията по професионална етика на Българския зъболекарски съюз в Пловдив, даде интервю за ТrafficNews, в което обясни рисковете за пациентите, които попадат в „капана” на маркетингови трикове от денталните клиники зад граница.
-Доц. Мусурлиева, каква е ролята на Комисията по професионална етика към БЗС в Пловдив и какви случаи най-често разглеждате?
-КПЕ е орган, създаден със закон, който има право да се произнася по професионално-медицински, морално-етични и деонтологични въпроси, свързани с упражняването на професията В значителен процент от дейността на КПЕ на РК на БЗС се касае за спорове относно качеството на проведеното лечение. Т.е. дали са спазени правилата за добра дентална практика.
-Какво е Вашето мнение за описания случай на Сибиле Нашид и какви рискове крият такъв вид интервенция, особено когато се извършва в държави извън ЕС?
-Напълно съм съгласна с факта, че цитираната клиника води агресивна реклама за набиране на клиенти още повече, че комисията вече два пъти се е самосезирала и един път е била сезирана с жалба от колега за реклама на „Dentasay” в интернет пространството. Действията на подобен род клиники са сходни, а именно покана за приятелско кафе, едновременно с това се извършва и консултация и предлагане на оферта за лечение.
Даден е телефонен номер за контакт и записване. Обикновено осигуряват преводач и уверяват, че цените им са по-ниски от тези в България, както че и лечението ще се проведе бързо. Рисковете се крият в това че при неуспех и лош резултат пациентите няма как да се защитят. В Турция се подписва споразумение за информирано съгласие. То на практика елиминира възможността на пациентите да предявяват претенции там. Тук има съществена разклика с ЕС. За разлика от Турция, която не е в ЕС, в Съюза правата на пациентите при лечение в страна от ЕС са защитени. Ако смятат, че правата им в ЕС по отношение на трансграничното здравно обслужване не са били спазени от националните органи, могат да се свържат със СОЛВИТ за помощ.СОЛВИТ е услуга, предоставяна от националната администрация във всяка страна от ЕС и в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. СОЛВИТ е безплатна услуга, чиято цел е да намери решение в рамките на 10 седмици от момента, в който случаят е поет от центъра в страната, в която е възникнал проблемът.
-Как се процедира, ако пациент се завърне в България с тежки усложнения след интервенция в чужбина (в случая Турция)– към кого може да се обърне, тъй като голяма част от пострадалите не са наясно?
- В Република Турция липсва международно споразумение, официален закон, които пряко да регулират здравния туризъм, както и да защитават правата и здравето на пациентите, както е в ЕС. Страната има подписани двустранни международни споразумения в областта на здравеопазването с различни държави. Всички те обаче са споразумения за сътрудничество и не съдържат никакви разпоредби, които могат да бъдат взети предвид по отношение на решаването на правни проблеми, възникнали в резултат от лечение.
Конкретно за България и това, което касае всички, които изберат Турция за лечение, е важно да се отбележи, че Министерският съвет прие проект на Решение за одобряване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука като основа за водене на преговори. По друг начин стоят нещата при защита на пациентите въз основа на Изготвената директива на Парламента и Съвета на Европа № 2011/24/ЕС от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, която обхваща всички страни от ЕС. Тя защитава правата на пациентите, както и получаването на безопасна и висококачествена медицинска помощ. Държавите членки се съобразяват с нейния текст, но тъй като Турция не е член на Европейския съюз, тази директива не е включена във вътрешното законодателство на страната.
-Основните аргументи на пациентите са, че получават по-ниски оферти от тези в България. Възможно ли е обаче това да е скрити риск– например материали с по-ниско качество или работа на несертифицирани специалисти?
-Напълно възможно е! В Турция специално има ценова листа за здравни услуги, които са минимални и под тях не може да се пада. Цената на лекарствата е по-ниска, защото повечето се произвеждат в страната.
-Възможно ли е пациентите, които са се обърнали към дентални клиники в чужбина, да са подведени от нереалистични очаквания, създадени от реклами и маркетингови кампании? Какви съвети бихте дали на българските граждани, които обмислят да потърсят лечение извън страната?
Маркетинговите кампании са мощно оръжие за набиране на клиенти, но в много случаи част от тях стават жертви. Българските граждани, които обмислят да потърсят лечение извън страната, трябва много внимателно да проучат репутацията на лечебното заведение, договорните им отношения с фирми посредници или лечебно заведение трябва да са добре поставени и фиксирани, правата им да са гарантирани. Лечението в чужбина трябва да бъде осъзнат , правилно преценен и планиран, а не лековат избор.
Тряба да проверят дали лечебното заведение е акредитирано от Joint Commission International (JCI)-лидер в акредитацията на лечебни заведения за ефективност на грижи и безопасност на пациента. Когато се избира посредническа агенция, е нужно предварително да се провери дали тя притежава сертификат и съответно разрешение за работа, според турското законодателство.
За пациентите, търсещи здравни грижи в чужда държава, правните въпроси са от най-голямо значение. При всички положения се откриват разлики между българското и турското право, както и при правната защита. Това ще представлява проблем за тези, които искат да съдят лекар или лечебно заведение, ако имат причини за това. При настъпване на нежелано медицинско събитие, здравните туристи не могат да се защитават в турските съдилища от адвокати, които са български граждани, завършили и практикуващи своята професия в България. Това означава, че оказването на правна защита и съдействие, както и завеждането на искове пред съда, е необходимо да се случва чрез турски адвокат. Друг проблем, който не е за пренебрегване е, че правната защита не е евтина услуга, а и съдебната процедура не е кратка.
-Какви са процедурите и времевите рамки за възстановяване на щети в случаи на некачествени медицински услуги в чужбина? Какви органи могат да бъдат ангажирани с подобни случаи?
-Пациентът може да заведе съдебно дело в Турция срещу лекар въз основа на разпоредбите за непозволено увреждане. Обезщетението ще бъде присъдено в съответствие с разпоредбите на турския Кодекс за задълженията. Правото, което ще се прилага при правни отношения с чужд елемент, трябва да бъде определено и приложено в съответствие с турския Закон за международното частно право и процесуалното право. Спорът може да се реши и с алтернативни методи.
-Има ли вече заведени дела от български граждани срещу чуждестранни клиники за некачествено лечение?
-До КПЕ при РК на БЗС – Пловдив не е стигала информация за заведени дела срещу чуждестранни клиники. Тук следва да се имат предвид два момента: Първо, че КПЕ няма комптенетност и не може да налага санкции на лица, които не са членове на Районната колегия в Пловдив. Второ, че такива дела няма как да се водят в България, защото ответникът по такава претенция е чуждестранно лице.
-Обмисляте ли инициирате информационна кампания, която да предупреждава гражданите за опасностите от съмнителни дентални оферти в чужбин и нужен ли е по-сериозен контрол върху рекламата на чужди дентални клиники в българското медийно пространство?
-Нужда от такава кампания действително има, но тя не трябва да се ограничава само до една организация, а до всички, които по силата на закона, морала и етиката са ангажирани да се грижат за здравето на хората.
Въпросът с рекламата като цяло е доста деликатен. От една страна имаме чл. 192 (2) от Закона за здравето, който казва, че „Медицинските специалисти, както и лечебните заведения, не могат да използват за своята дейност търговска реклама.“ От друга страна липсата на ясна и конкретна дефиниция на това понятие често е стимул да се прави опит за заобикаляне. Като тук се получава своеобразен „конфликт“ между тези, които са съвестни и уважителни пред закона и тези, които нямат притеснения да го нарушат. Сегашната нормативна ситуация по никакъв начин не поощрява съвестните, което поставя въпроса за нуждата от прецизиране на правилата от една страна и активност от страна на контролните органи от друга.
-Може ли да поговорим за практиката, при които медицинската дейност се извършва в нерегламентирани условия – без лицензирани кабинети, без медицинско оборудване, а в хотелски стаи. Как ще коментирате тази практика, пациенти, често не подозират в какъв риск се поставят?
-Опитът за генериране на приходи от страна на чуждестранни клиники стига до плашещи реалности. Действително, значителна част от прегледите не се извършват в регистрирани кабинети и от специалисти, които отговарят на българските законови изисквания. Тук искам да подчертая, че тези изисквания не са самоцел, нито опит да се пречи на конкуренцията. Денталното лечение засяга една много чувствителна част – здравето.
При неумело и некоректно проведено лечение (а понякога дори и само преглед) може да се стигне не просто до неприятности, а до тежки последици за пациента. Именно това е накрало законодателят да постави толкова сериозни изисквания. Затова е и важно да се прояви нетърпимост към компромиси със закона, които приемат рискът за здравето на пациента като своеобразна „косвена жертва“ в името на целта за по-висок приход. РК на БЗС – Пловдив проявява активност всеки път, когато се установи опит за налагане на такава практика. В резултат от това има проверки на контролните органи, които са прераснали в досъдебни производства. Във всеки случай се надяваме резултатите подействат превантивно за желаещите да нарушат закона и сигнално за пациентите – да не правят компромиси със здравето си.
-Позволено ли е на чуждестранни медицински лица да извършват подобни дейности у нас? Ако не – това не е ли равносилно на нелегална практика?
-Чужденците, които упражняват медицинска професия в Република България, трябва да отговарят на следните условия: да владеят български език и професионалната терминология на български език и след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава. Медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. При установяване на нерегламентирани дейности се сезира РЗИ, ИАМН и прокуратура.
-Държавата трябва ли да засили контрола и евентуално да въведе законови ограничения или санкции за подобни дейности, които заобикалят българската медицинска система?
-Да, законодателството е предвидило достатъчно възможности и е създало необходимите контролни органи, които да защитават правата на пациентите. Необходимо е това да започне да се реализира, а държавата може да помогне, като прецизира някои моменти като този за рекламата.
Доц. д-р Нина Мусурлиева е доцент в катедра „Социална медицина и обществено здраве“ към Медицински университет – Пловдив. Тя е завършила дентална медицина в същия университет и притежава специалности по „Детска дентална медицина и Обществено дентално здраве”. През 2023 г. получава специализация по „Правно регулиране в здравето”.
Тя е член е на множество професионални организации, включително Българския зъболекарски съюз, Съюза на учените в България и Европейската асоциация по обществено здраве (EUPHA). Към момента доц. Мусурлиева заема позицията председател на Националната комисия по професионална етика на БЗС- Пловдив , където активно работи по казуси, свързани с медицинската отговорност и правата на пациентите. Владее английски, испански и руски език.
Акценти
Темите на Traffic News
