В последните години много българи избират да се лекуват извън пределите на страната – особено в сферата на денталната медицина. Основният мотив са значително по-ниски цени и обещания за „бързо, безболезнено и висококачествено лечение“. Но зад лъскавите реклами в социалните мрежи и примамливите оферти, често се крият сериозни рискове  и  липса на контрол, съмнително качество и почти никакви възможности за защита при усложнения.

Поредният фрапиращ разказ, за който TrafficNews  писа,  дойде от бургазлийката Сибиле Нашид, която сподели шокиращата си история след интервенция в известна дентална клиника в Истанбул – „Dentasay“. Само дни след процедурите тя заяви, че е изпитвала ужасни силни болки и е имала сериозни усложнения. Според последващи експертни прегледи в Германия, й бяха съобщили, че имплантите ѝ са поставени некачествено, лепилото не е почистено, а кореновото лечение е извършено със сериозни пропуски. Здравите ѝ зъби са били изпилени прекалено, а към днешна дата жената страда от постоянни болки, изтръпване и възпаления в устната кухина. И най-тревожното е, че нейният случай не е прецедент. Още десетки пациенти са сигнализирали за подобни проблеми след посещения в същата клиника.

Българка след интервенция в Турция: Дадох 30 хил. лева, имам постоянно парене и болки в зъбите, съсипаха меБургазлийката публикува стряскащи кадри на поставените импланти

Темата за некачествените интервенции, извършвани в чужбина, и правната безпомощност на пациентите, когато нещо се обърка, придобива особена актуалност.  доц. д-р Нина Мусурлиева, коятo e експерт по деонтология, обществено здраве и е председател на Комисията по професионална етика на Българския зъболекарски съюз в Пловдив, даде интервю за ТrafficNews, в което обясни  рисковете за пациентите, които попадат в „капана” на маркетингови трикове от денталните клиники зад граница.

-Доц. Мусурлиева, каква е ролята на Комисията по професионална етика към БЗС в Пловдив и какви случаи най-често разглеждате?

-КПЕ е орган, създаден със закон, който има право да се произнася по професионално-медицински, морално-етични и деонтологични въпроси, свързани с упражняването на професията В значителен процент от дейността на КПЕ на РК на БЗС се касае за спорове относно качеството на проведеното лечение. Т.е. дали са спазени правилата за добра дентална практика.

-Какво е Вашето мнение за описания случай на Сибиле Нашид и какви рискове крият такъв вид интервенция, особено когато се извършва в държави извън ЕС?

-Напълно съм съгласна с факта, че цитираната клиника води агресивна реклама за набиране на клиенти още повече, че комисията вече два пъти се е самосезирала и един път е била сезирана с жалба от колега за реклама на „Dentasay” в интернет пространството. Действията на подобен род клиники са сходни, а именно покана за приятелско кафе, едновременно с това се извършва и консултация и предлагане на оферта за лечение.

Даден е  телефонен номер за контакт и записване. Обикновено осигуряват преводач и уверяват, че цените им са по-ниски от тези в България, както че и лечението ще се проведе бързо. Рисковете се крият в това, че при неуспех и лош резултат пациентите няма как да се защитят.  В Турция пациентите подписват  информирано съгласие, което може да крие капани особено, ако документът не е прочетен и осмислен внимателно. В такъв случай на практика се елиминира възможността на пациентите да предявяват претенции. Тук има съществена разлика с ЕС. За разлика от Турция, която не е в ЕС,  правата на пациентите при лечение в страна от ЕС са защитени. Ако смятат, че правата им в ЕС по отношение на трансграничното здравно обслужване не са били спазени от националните органи, пациентите могат да се свържат със СОЛВИТ за помощ. СОЛВИТ е услуга, предоставяна от националната администрация във всяка страна от ЕС и в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Тя е безплатна услуга, чиято цел е да намери решение в рамките на 10 седмици от момента, в който случаят е поет от центъра в страната, в която е възникнал проблемът.

-Как се процедира, ако пациент се завърне в България с тежки усложнения след интервенция в чужбина (в случая Турция)– към кого може да се обърне, тъй като голяма част от пострадалите не са наясно? 

- В Република Турция здравният туризъм се регулира от Регламент за здравния туризъм и услуги за здравно обслужване, предоставяни на чужденци (Resmî Gazete № 30591 от 13.07.2017). Този регламент е издаден от Министерството на здравеопазването на Турция и съдържа условията и изискванията към лечебни заведения, които предлагат здравен туризъм, регистрация на болници и клиники в системата за международни здравни услуги (USHAŞ), изисквания за езикова помощ (преводачи), одобрения списък на  сертифицирани  "здравно туристически доставчици". Конкретно за България и това, което касае всички, изберащи Турция за лечение, е важно да се отбележи, че Министерският съвет прие на 05 октомври 2022 г. проект на Решение за одобряване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция  за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука като основа за водене на преговори. Това споразумение цели да засили двустранното сътрудничество в здравния сектор, като се фокусира върху обмена на информация, опит и добри практики между България и Турция.

По-добре са защитени правата на пациентите въз основа на  директива на Парламента и Съвета № 2011/24/ЕС от 9 март 2011 г. Тя гарантира правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Тъй като Турция не е член на Европейския съюз обаче, пациентите, които решат да се потърсят лечение там, не могат да разчитат на същата защита, когато правата им са нарушени.

  -Основните аргументи на пациентите са, че получават по-ниски оферти от тези в България. Възможно ли е обаче това да е скрити риск– например материали с по-ниско качество или работа на несертифицирани специалисти?

- Напълно възможно е. В Турция специално има ценова листа за здравни услуги, които са минимални и под тях не може да се пада. Цената на лекарствата е по-ниска, защото повечето се произвеждат в страната. Турската лира е значително обезценена спрямо долара и еврото. Има много клиники, които предлагат сходни услуги – това води до висока конкуренция и оптимизация на разходите. Особено в денталната медицина – материалите (импланти, фасети) често се купуват на едро и така цените се свалят още повече. Турция активно субсидира здравния туризъм чрез: регистрационни облекчения, ДДС облекчения за чужденци, инвестиции в маркетинг чрез USHAŞ.

-Възможно ли е пациентите, които са се обърнали към дентални клиники в чужбина, да са подведени от нереалистични очаквания, създадени от реклами и маркетингови кампании? Какви съвети бихте дали на българските граждани, които обмислят да потърсят лечение извън страната?

-Маркетинговите кампании са мощно оръжие за набиране на клиенти, но в много случаи част от тях стават жертви. Българските граждани, които обмислят да потърсят лечение извън страната, трябва много внимателно да проучат репутацията на лечебното заведение, гаранционната политика, договорните им отношения с фирми посредници или лечебно заведение трябва да са добре поставени и фиксирани, правата им да са гарантирани. Съветвам ги също така да пазят всички документи, свързани с лечението им (епикризи, фактури, договори, изследвания и др.). Лечението в чужбина трябва да бъде осъзнат , правилно преценен и планиран, а не лековат избор.

За пациентите, търсещи здравни грижи  в чужда държава, правните въпроси са от особена важност, а при неуспех и от първостепенно значение. При всички положения се откриват разлики между  уредбата на тези въпроси в  българското и турското право, както и различия при правната защита. В Турция правата на пациентите са уредени основно чрез Закон № 1219 за практикуването на медицината и сродните професии, както и чрез Регламента за правата на пациентите (Hasta Hakları Yönetmeliği), приет през 1998 г. и актуализиран няколко пъти след това. Материята за деликтно увреждане при лекарска грешка са уредени основно в рамките на Общия закон за задълженията (Türk Borçlar Kanunu, Закон № 6098), както и чрез съдебна практика и други специфични нормативни актове, свързани със здравеопазването. При настъпване на нежелано медицинско събитие, българските здравни туристи не могат да се защитават в турските съдилища от  български адвокати. Това означава, че оказването на правна защита и съдействие, както и завеждането на искове пред съда, е необходимо да се случва чрез турски адвокат.  Лесно могат да се открият кантори, специализирали своите практики само в областта на медицинското право, предлагащи своите услуги на чужденци. Друг проблем, който не трябва да се подценява е, че адвокатските услуги не са евтини, а и съдебните процедури не са кратки като срокове.

-Какви са процедурите и времевите рамки за възстановяване на щети в случаи на некачествени медицински услуги в чужбина? Какви органи могат да бъдат ангажирани с подобни случаи?

- Трябва да проверят дали лечебното заведение е акредитирано от Joint  Commission International (JCI)-лидер в акредитацията на лечебни заведения за ефективност  на грижи и безопасност на пациента. Сайтът на организацията е публичен и лесно достъпен и там е публикуван списък на акредитираните болници. Когато се избира посредническа агенция, е нужно предварително да се провери дали тя притежава сертификат и съответно разрешение за работа, според турското законодателство. Пациентите могат да посетят и сайта на турското Министерство на здравеопазването, където е публикувана и нормативната база ( не нужно да знаят турски, могат да използват превод на български за груба ориентация ).

Пациентът може да заведе съдебно дело в Турция срещу лекар  или лечебно заведение въз основа на разпоредбите за непозволено увреждане и да се търсят компенсации. Когато става дума за медицинска небрежност или грешка, пострадалият пациент може да търси ангажиране на гражданска отговорност (деликтна) или в някои случаи – договорна отговорност (ако има специфичен договор между пациента и лекаря или болницата).Обикновено се доказва, че лекарят е действал  небрежно или е нарушил медицинския стандарт; пациентът е претърпял вреда; или че съществува причинно-следствена връзка между действието и вредата. За тежки случаи може да се ангажира и наказателна отговорност на лекаря по Турския наказателен кодекс. Обезщетението ще бъде присъдено в съответствие с разпоредбите на  общия Закон за задълженията чл. 49 и чл. 50-52. Какви са сроковете за подаване на иск? За образуване на гражданско дело за обезщетение срещу частна болница или лекар - общият срок по TBK е 2 години от узнаване на вредата, но не повече от 10 години от самото събитие.

-Има ли вече заведени дела от български граждани срещу чуждестранни клиники за некачествено лечение? 

- До КПЕ при РК на БЗС – Пловдив не е стигала информация за заведени дела срещу чуждестранни клиники. Тук следва да се имат предвид два момента: Първо, че КПЕ няма компетентност и не може да налага санкции на лица, които не са членове на Районната колегия в Пловдив. Второ, че такива дела няма как да се водят в България, защото ответникът по такава претенция е чуждестранно лице. 

Наскоро прочетох интересна статия от турски автори, анализираща грешки в денталната практика и статистика за заведени дела. Разгледани са 100 случая на заведени дела. Пациентите най-често са посещавали частни стоматологични клиники за поставяне на зъбни протези (25%) и импланти (18,8%). Изборът на неправилен метод на лечение ( в 66,7%) и некачественото предоставяне на услугата ( в 14,6%) са водещите причини за лекарска грешка. Сред негативните последици, настъпили вследствие лечението , са силна болка (31,3%), невъзможност за пълноценно дъвчене поради дефектна протеза (10,4%), рани в устата и затруднено преглъщане (6,3%). Установено е, че при 7 случая (14,6%) се е наложило повторна операция поради лекарска грешка.

-Обмисляте ли инициирате информационна кампания, която да предупреждава гражданите за опасностите от съмнителни дентални оферти в чужбин и нужен ли е по-сериозен контрол върху рекламата на чужди дентални клиники в българското медийно пространство?

- Нужда от такава кампания действително има, но тя не трябва да се ограничава само до една организация, а до всички, които по силата на закона, морала и етиката са ангажирани да се грижат за здравето на хората.

Въпросът с рекламата като цяло е доста деликатен. От една страна имаме чл. 192 (2) от Закона за здравето, който казва, че „Медицинските специалисти, както и лечебните заведения, не могат да използват за своята дейност търговска реклама.“ От друга страна липсата на ясна и конкретна дефиниция на това понятие често е стимул да се прави опит за заобикаляне. Като тук се получава своеобразен „конфликт“ между тези, които са съвестни и уважителни пред закона и тези, които нямат притеснения да го нарушат. Сегашната нормативна ситуация по никакъв начин не поощрява съвестните,  което поставя въпроса за нуждата от прецизиране на правилата от една страна и активност от страна на контролните органи от друга.

-Може ли да поговорим за практиката, при които медицинската дейност се извършва в нерегламентирани условия – без лицензирани кабинети, без медицинско оборудване, а в хотелски стаи. Как ще коментирате тази практика, пациенти, често не подозират в какъв риск се поставят?

- Опитът за генериране на приходи от страна на чуждестранни клиники стига до плашещи реалности. Действително, значителна част от прегледите не се извършват в регистрирани кабинети и от специалисти, които отговарят на българските законови изисквания. Тук искам да подчертая, че тези изисквания не са самоцел, нито опит да се пречи на конкуренцията. Денталното лечение засяга една много чувствителна част – здравето. 

При неумело и некоректно проведено лечение (а понякога дори и само преглед) може да се стигне не просто до неприятности, а до тежки последици за пациента. Именно това е накрало законодателят да постави толкова сериозни изисквания. Затова е и важно да се прояви нетърпимост към компромиси със закона, които приемат рискът за здравето на пациента като своеобразна „косвена жертва“ в името на целта за по-висок приход. РК на БЗС – Пловдив проявява активност всеки път, когато се установи опит за налагане на такава практика. В резултат от това има проверки на контролните органи, които са прераснали в досъдебни производства. От коректност към разследването, което тече в момента, не можем да изнесем повече подробности. Във всеки случай се надяваме резултатите подействат превантивно за желаещите да нарушат закона и сигнално за пациентите – да не правят компромиси със здравето си.

-Позволено ли е на чуждестранни медицински лица да извършват подобни дейности у нас? Ако не – това не е ли равносилно на нелегална практика? 

- Чужденците, които упражняват медицинска професия в Република България, трябва да отговарят на следните условия: да владеят български език и професионалната терминология на български език и след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава. 

Медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. При установяване на  нерегламентирани дейности се сезира РЗИ, ИАМН и прокуратура.

-Държавата трябва ли да засили контрола и евентуално да въведе законови ограничения или санкции за подобни дейности, които заобикалят българската медицинска система?        

-Да, законодателството е предвидило достатъчно възможности и е създало необходимите контролни органи, които да защитават правата на пациентите. Необходимо е това да започне да се реализира, а държавата може да помогне, като прецизира някои моменти като този за рекламата.

 Доц. д-р Нина Мусурлиева е доцент в катедра  „Социална медицина и обществено здраве“ към Медицински университет – Пловдив. Тя е завършила дентална медицина в същия университет и притежава специалности по „Детска дентална медицина и Обществено дентално здраве”. През 2023 г. получава специализация по „Правно регулиране в здравето”.

Тя е член е на множество професионални организации, включително Българския зъболекарски съюз, Съюза на учените в България и Европейската асоциация по обществено здраве (EUPHA). Към момента доц. Мусурлиева заема позицията председател на Националната комисия по професионална етика на БЗС- Пловдив , където активно работи по казуси, свързани с медицинската отговорност и правата на пациентите.  Владее английски, испански и руски език.