Доц. Владимир Ходжев  е един от най-уважаваните белодробни специалисти в България. Той е началник на Клиниката по пулмология в УМБАЛ „Свети Георги” и ръководител на Секция по пневмология и фтизиатрия към Катедра по вътрешни болести на Медицински университет – Пловдив. От 2018 г. е председател на Българско дружество по белодробни болести. Член е на European Respiratory Society и American Thoracic Society.

- Доц. Ходжев, изнесохте данни, че от началото на пандемията през Клиниката по пневмология са преминали 600 пациенти с коронавирус и тежки усложнения след преболедуване. Какви са най-честите усложнения, които наблюдавате?

- Най-честите усложнения, които наблюдаваме, са развитие на дихателна недостатъчност, белодробна фиброза и тромбоемболични усложнения – белодробни емболии. Една малка част от пациентите прогресират до респираторен дистрес синдром (ARDS), който налага интубация и механична вентилация.

- На каква възраст са тези пациенти, пушачи ли са, имат ли хронични заболявания?

- Пациентите са на всякаква възраст, но по-тежко боледуват по-възрастните хора, които имат придружаващи заболявания като диабет, затлъстяване, слип апнея синдром, сърдечно-съдови заболявания. Родилките и бременните жени също прекарват COVID-19 по-тежко и трябва много да се пазят.

Пациентите, които пушат, на практика боледуват повече от останалите групи хора, защото тютюнопушенето е рисков фактор за най-честите социалнозначими заболявания – хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, диабет. А всички се убедихме, че колкото  повече съпътстващи заболявания има един пациент, толкова по-тежко прекарва COVID-19 инфекцията.

- Колко дълго продължават оплакванията на преболедувалите и възстановява ли се напълно белият дроб след инфекцията?

- Оплакванията са различни при всеки отделен индивид. Има пациенти, които се възстановяват бързо. Има и такива, при които възстановителният период е много дълъг. Имаме пациенти, които със седмици не могат да се откачат от кислородотерапията. Има хора с т.нар. дълъг COVID, които над 12 седмици след първоначалното заболяване продължават да се оплакват от задух, кашлица, умора, депресия, проблеми с паметта, загуба на обоняние.

Също така при част от пациентите се развива белодробна фиброза. Дали тя ще бъде обратима, времето ще покаже. При предходни РНК инфекции в миналото има проучвания, при които пациентите са проследявани над 15 години. Една малка част от тях са останали трайно с фиброза. Какво ще се случи след COVID-19, предстои да научим.

Още в първата вълна на заболяването имахме пациент с доста изразена фиброза. Неотдавна, когато му направихме контролен скенер, всичко беше резорбирано и изчезнало. Дай Боже, така да се случи с повечето хора. Но при пациентите, които остават с фиброзни изменения, качеството на живот ще бъде понижено. Затова препоръките са, ако има данни за фирбоза, да бъдат проследявани на всеки три месеца с компютърна томография и с едно функционално изследване на дишането, именно изследване на дифузионен капацитет.  

Тези изследвания обаче не са необходими за всеки, който е прекарал COVID-19.

- А при останалите пациенти колко време след прекаран коронавирус препоръчвате да се направи изследване и какво да бъде то?

- В острата фаза има определен панел параклинични изследвания, които се назначават от лекар. След преболедуване, ако пациентът е имал изразени промени в белите дробове, може да се направи проследяване с ретгенография, с компютърна томография, но това не трябва да става начесто, за да се избегне прекаленото лъчево натоварване на пациентите. И, както вече казах, се препоръчва най-вече при пациенти с развитие на фиброза през три месеца.

За останалите хора, които се чувстват добре, това не е необходимо да се прави. Не е необходимо всеки преболедувал да си прави образни изследвания.  

- Имате ли пациенти с онкологични заболявания, преболедували COVID-19? Препоръчвате ли компютърна томография?

- Преминаха и такива пациенти. Те също преболедуват по-тежко от останалите, тъй като имат намалени защитни сили. Компютърната томография се прави в зависимост от това къде е онкологичното заболяване. Ако говорим за онкологично заболяване на белите дробове, то при самото проследяване на основното заболяване едно от изследванията, които се прави за оценка на развитието на болестта, е точно компютърна томография.  

Други пациенти, които боледуват тежко, са тези с екстремно затлъстяване. Това е също много рискова група. При тези хора има и нарушена механика на дишането поради особеностите на организма. Когато са били интубирани, трудно се екстубират. Карат по-тежко инфекцията. Това са едни от най-трудните пациенти.

И в момента имаме такъв пациент, който вече 30 дни е в клиниката. Преди това е пролежал в друго лечебно заведение. Все още е кислородозависим и не можем да го дехоспитализираме. Млад човек е, около 50-годишен.     

- Какво бихте посъветвали хората, които са преболедували COVID-19?

- Умората е един от белезите на заболяването. Пациентите не могат да възвърнат предходното си качество на живот. Затова се препоръчва физическа активност. Тя не трябва да бъде екстремна и да се търсят бързо резултатите. Но да се правят разходки, упражнения с постепенно нарастваща интензивност. Не може да се очаква веднага всичко да е на изходно ниво. Препоръчва се режим на хранене, който да е богат на зеленчуци, плодове, яйца, пилешко месо, витамини. На практика постепенно възвръщане към нормалния начин на живот.  

- Вие как се справяте в условията на пандемия? Промени ли се работата ви?

- Разбира се, че се промени, защото се пренастройва всеки лекар, медицински специалист, здравната система. В отделните фази на пандемията предизвикателствата бяха различни. В първата вълна, която беше вълничка, просто бяхме изправени пред неизвестното. Не познавахме клиниката, диагностичните тестове, различни противоепидемични мерки. Съвсем в началото се заключваха клиники, където възникне случай на COVID-19, спираха работа. Проследяваше се всеки един пациент, търсеше се нулевият пациент. Нямаше гайдлайни за терапевтично поведение, един опита едно, друг – друго. Нямаше достатъчно диагностични тестове. Спомняте си, че в началото имаше една PCR лаборатория, пробите пътуваха до други градове. След това се появиха бързи тестове с антитела. Имаше много неизвестни по отношение на клиниката на заболяването, диагностиката, поведението и т.н.

По време на втората вълна, която възникна през ноември, много бързо нараснаха пациентите. Тогава нямаше ваксини и въпреки всички предпазни средства, които вече бяха налични, медицинският персонал боледуваше. В един момент просто стръмно нарастна броят на пациентите и намаля на медицинския персонал, който трябва да се грижи за тях. Тогава това беше най-големият логистичен проблем.

Сега има спорове кои е трябвало да бъдат имунизирани първо – дали медицинските специалисти, или други групи от населението. Аз ще дам един пример. Когато летите в самолет и пада маската с кислород, на седалката има възрастен и дете, съветите за безопасност гласят: Първо сложете своята маска и след това тази на детето. Ако сложите първо маската на детето, вие може да загубите съзнание и няма да има кой да се грижи за детето. Така че за мен споровете са излишни, защото изпитах на собствения си гръб какво е с намален екип да се грижиш за увеличен брой пациенти. При това голяма част от тях с много сериозни оплаквания, изискващи интензивни грижи.

При третата вълна всички бяхме подготвени, тоест ясни алгоритми, осигурени медикаменти, антибиотици, антивирусни средства, ремдесивир, антикоагуланти, логистика. Имайте предвид, че нищо не става от днес за утре. В много от здравните заведения клиники, които не са по профил нито пулмологии, нито инфекции, включително и хирургически, започнаха да лекуват пациенти, за да не остане никой без медицинска грижа. Тези клиника трябваше да бъдат преоборудвани, прекараха се кислородни инсталации. Имаше съставен алгоритъм кое отделение след кое ще отвори. Всичко това изисква време.

През третата вълна повечето от тези неща бяха направени. И неслучайно нямаше чакащи линейки, нямаше лутащи се линейки между болниците. Въпреки че болните бяха повече, нещата минаха много по-гладко. При втората вълна на върха имаше 7 000 хоспитализирани, при третата – 10 000. Но това просто не се усети. Болниците бяха подготвени, защото всичко това е и въпрос на обучение. Никой не се ражда научен.

Сега има спорове кои мерки били правилни, кои не били. Не може всичко да е правилно, но общо като стратегия, това, което беше предложено – да се забави натискът върху болниците, според мен изигра своята положителна роля. Защото ако се беше случило 10 000 души да трябва да се хоспитализират през март или дори ноември миналата година, последствията щяха да бъдат много по-сериозни. Не казвам, че сега не са сериозни, но щеше да бъде много по-тежко за всички – и за пациентите, и за здравната система.

Третата фаза бих казал, че за нас е фаза на умората – и физическа, и психическа, след повече от година. Но виждаме светлината в нашата клиника, особено в последната седмица пациентите чувствително намаляха. Така че ние се подготвяме да преминем към един нормален режим на работа. След като изпишем пациентите, ако има нови случаи, те ще се поемат само от Инфекциозна клиника. А ние ще се върнем към рутинния начин на работа, защото има и хора с ХОББ, астма, онкологични заболявания, които не могат да чакат.

В последната година пациентите с други заболявания трябваше също да се стегнат, така да се каже. Един положителен ефект от пандемията е, че хората с ХОББ и астма станаха много дисциплинирани. Много повече се придържат към терапията, спазват всичко препоръчано от лекарите, защото изпитват притеснения да не се обострят техните заболявания.

- Очаквате ли наесен нова вълна?

- Всичко зависи от това дали хората ще се имунизират. Моята надежда е, че вирусът вече е преминал през голяма част от населението, но темповете на ваксинация не са достатъчни. В други страни процентите са доста по-високи. В момента има достатъчно ваксини. Въпросът е хората да се убедят, че това е необходимо. При една по-масова ваксинация може да се избегне четвърта вълна. В последните дни виждам, че спада и този темп на ваксинация, който имаме. Ако всички решат, че COVID-19 е отминал, и не се ваксинират, може да ни сполети и четвърта вълна, което не е добре за всички. Много е важно обществото да бъде убедено в ролята на имунизациите.

Аз като представител на пулмолози и фтизиатри мога да кажа, че ние имаме историческа памет. COVID в началото на 20 век е била туберкулозата. Хората са умирали и този спомен още стои. Днес туберкулозата е едно лечимо заболяване. Но когато някой се разболее от туберкулоза, той е ужасен. А като се каже ХОББ, не се осъзнава, че това е едно много сериозно заболяване с висока смъртност. Така че важно е и възприятието на хората към проблема. Дори преди си мислеха, че всеки, който развие пневмония, задължително трябва да оздравее. Ние знаем, че това не е така, но сега и обществото се убеди.

И пак да се върна на туберкулозата. Тогава проблемът е решен чрез създаване на диспансерна мрежа, тоест разгръщане на логистика, противотуберкулозните средства, които са измислени в онези години, и масовата БЦЖ ваксинация. И днес туберкулозата не е изкоренена, но е под контрол. В момента с COVID-19 логистиката до голяма степен се изгради. Много активно се работи за етиологични средства, има много проучвания, дано резултатите да са успешни. Имаме и голям избор от ваксини. Както нашите предшественици са решили въпроса с туберкулозата, така и ние като общество можем да решим въпроса с COVID-19, ако направим тези три неща.