Ползите от редовнатата и добра хигиена на устната кухина са известни за всички - чисти и здрави зъби, свеж дъх, красива усмивка. Това води до добра функция - правилно дъвчене и улеснено храносмилане, разбираем говор и правилна артикулация, повишено самочувствие и самооценка. От друга страна, добрата хигиена е и една от най-важните стъпки за профилактика на оралните заболявания. Липсата на заболяване от своя страна води до липса на болка и подобрено качество на живот.

Осведн изброените предимства през последните години се правят много проучвания върху влиянието на добрата орална хигиена върху различни заболявания и състояния на други органи и системи. Според проучване в Южна Кореа за период от около 10 години е доказана връзка между честотата на четкане на зъбите и рискът от инсулт. Резултатите показват, че почистването на зъбите 3 пъти на ден може да доведе до намален риск от инсулт. Това най-общо се обяснява с намаляването на броя на микроорганизмите в устната кухина, а от там и понижаване на риска за достигане на тези микроорганизми в системното кръвообращение.

Според друго проучване от 2020 г. има връзка между рака на горните отдели на дихателната и храносмилателната система и оралната хигиена, пише Puls.bg. Смята се, че увеличаването на честотата на четкане на зъбите намалява риска от рак на устната кухина с 6%, на носоглътката с 11%, на гръкляна с 3%, на хранопровода с 6%, на стомаха с 4%. Може да се направи заключение, че редовната хигиена на устната кухина може да е предпазващ фактор за рак на горните отдели на дихателната и храносмилателната системи, както и за рак на стомаха. 

Редица проучвания посочват връзка между лошата лична орална хигиена и повишен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система. Механизмът, по който зъбната плака влияе върху кръвоносните съдове е основан на предположението, че бактерии и вируси могат да имат директно влияние върху атеросклеротични плаки като доведат до възпаление. Доказано е, че в над 40% от случаите на изследвани артериални плаки на сънната артерия,  са открити микроорганизми характерни за зъбния планов биофилм: Porphyromonas gingivalis, Tannerella forsythensis и Prevotella intermedia. Доказано е, че по-малката честота на почистване на зъбите е свързано и с повишен риск и от хипертония.

Лошата хигиена, наличието на възпалителни процеси в зъбодържащия апарат, е и предразполагащ фактор за развитие на диабет. В същото време наличието на пародонтит повишава риска от лош гликемичен контрол при хора с диабет. Също така почистването на зъбите с четка и паста по-рядко от веднъж на ден е свързано със затлъстяване. Липсата на измиване на зъбите след последното хранене вечер се асоциира с развитие на хипергликемия.

Смята се, че лошата орална хигиена има връзка и с някои заболявания на дихателната система, по-специално с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и пневмония. Смята се, че зъбната плака служи като резервоар за някои патогени причиняващи заболявания на дихателните пътища. Тези микроорганизми могат да попаднат в слюнката, откъдето да се аспирират в горните дихателни пътища и да достигнат до белия дроб, където да причинят сериозна инфекция.

Повишенната честота на почистване на зъбите е свързана и с понижаване на риска от неалкохолно чернодробна стеатоза (омазнен черен дроб). В същото време четкането на зъбите поне два пъти на ден се свързва с понижен риск от увреждане на функционирането на бъбреците.

Освен със системни заболявания, влошената орална хигиена и здраве, са свързани и с повишен риск от усложнения при бременност. Съобщава се повишен риск от прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на деца с ниско тегло.

На базата на всички цитирани проучвания за ползите от добрата орална хигиена върху здравето, може да се направи изводът, че инвестирането в популяризиране на денталната профилактика би бил достъпен и лесен начин за подобряване на цялостното здраве на нaселението. 

Макар в повечето научни данни да се набляга върху честотата на почистване и неговото влияние върху здравето, е важно да се отбележи, че ефективното четкане е водещо за отстраняване на максимално количество плака от зъбите и намаляване на микроорганизмите. Основните насоки за четкане при хора със здрав зъбодържащ апарат са да се използва т.нар. кръгов метод, при който се извършват въртеливи движения в китката. Най-общо се изразява в “измитащи” движения с четката като тя се поставя върху венеца и се изтегля към дъвкателната повърхност на зъба и никога наобратно, за да се избегне нараняване на меките тъкани. За дъвкателните повърхности на задните зъби се препоръчва хоризонтално движение с четката.

При хора с пародонтит се използват движения, които щадят венците, имат по-голямо влияние върху почистването на междузъбните пространства и могат да се съчетаят с леки масажни движения върху меките тъкани. По този начин се цели да се почиства максимално количество плака от венечните и костни джобове като в същото време се стимулира подобряване на кръвообращението в засегнатите зони, което ще стимулира оздравителните процеси.

Тъй като наличието на пародонтално заболяване е в основата на бързата загубатна зъби е важно такова да не се допуска. Също така тези орални състояния са свързани двупосочно със заболявания в много други органи.