Д-р Спаска Начева от клиниката по Eндокринология в УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, взе активно участие в 9-иямеждународен конгрес на USERN, чийто домакин тази година бе Медицински университет-Пловдив. Тя представи собствен клиничен случай на синдром на Шмид- автоимунен полигландуларен синдром тип II.  Това е рядко заболяване с изчислено разпространение 1:20 000, пикова честота през 3-а - 4-а възрастова декада и с превес към женския пол.

Ето какво ни разказа тя:

„На тазгодишния международен конгрес на USERN представих случай на 36-годишна жена с 20-годишна давност на тиреоидит на Хашимото с хипотиреоидизъм и болест на Адисон (първична надбъбречно-корованедостатъчност), която установихме при пролежаването на пациентката в клиниката по ендокринология. Открихме по-рядката комбинация на синдрома с тиреоидита на Хашимото (31%), в сравнение с по-честата връзка с болеста на Грейвс (63%). Диагностицирахме и други неендокринни съпътстващи заболявания като пернициозна анемия (15%) и атрофичен гастрит. Автоимунният произход на патологичните процеси  потвърдихме чрез завишените серумни нива на органоспецифичните автоантитела, както и от проведени образни изследвания.“

Тази група синдроми, описани за първи път в края на ХХ век, представляват съчетание на различни ендокринни и неендокринни заболявания с автоимунна генеза. Характерното за синдрома е наличието на комбинация от болест на Адисон (задължителен компонент) и автоимунна тиреоидна болест, а когато се добави и захарен диабет тип 1, се развива разгърнатият синдром на Шмид-Карпентер.

Началото на заболяванията в синдрома обичайно е олигосимптомно, с неспецифични оплаквания, които  се разгръщат в продължение на седмици до месеци и имат прогресивно-настъпателен ход.  Д-р Начева подчертава факта, че заболяванията в синдрома взаимно си влияят и често се създават сериозни диагностични затруднения.

„Например, надбъбречно-коровата недостатъчност може да маскира развитието на глюкозен интолеранс и латентен автоимунен захарен диабет. Затова, ние проведохме и целенасочен скрининг в тази насока, с което обективизирахме несигнификантно завишение на едно от четирите най-чести панкреасни островно-клетъчни автоантитела, отговорни за развитието на автоимунен захарен диабет. Резултатът е с клинико-диагностична значимост за повишен риск от бъдещо развитие на автоимунен диабет. Това е от съществено значение заоткриването на заболяването в ранен стадий, коетопредполага свеовременна превенция и стартиране на лечение за постигане на добри терапевтични резултати. “

„Интересен факт е, че няколко месеца по-късно открихме втори случай на синдром на Шмид при пациентка, която беше дошла на консултация в амбулаторния ми кабинет за рутинно проследяване функцията на щитовидната жлеза. Това, което акцентира вниманието ми беше силно влошеното качество на живот и ред неспицифичниоплаквания, от които се открои  една подчертана и силно изразена обща отпадналост и умора, още при събуждане сутрин и прогресираща в хода на деня, което е много характерен клиничен белег за хипофункция на надбъбречните жлези. След доказването на синдрома, пациентката през сълзи сподели, че се радва за поставената диагноза, с която вече може да обясни състоянието си и няма да и казват, че има психично разтройство. Интересното в нейния случай е нетипичния ипо-рядък ход на презентиране на автоимунното тиреоидно заболяване.“ - допълни д-р Начева.

В заключение, схващането, че АПС са редки заболявания,днес е спекулативно. С разширяването и утвърждаването на диагностичните възможности, вече е възможно обективизирането на синдрома още в субклинична фаза.  

Д-р Начева завършва Медицински университет-Пловдив с отличен успех през 2016г. Своята специалност по „Ендокринология и болести на обмяната“ придобива след специализация в УМБАЛ „ Свети Георги“ Пловдив, където работи и към момента. Тя е асистент- преподавател на студенти и редовен докторант в Медицински университет-Пловдив.

Част е и от екипа специалисти на МЦ „ Евромед“ Център Пловдив, където извършва прегледи, диагностицира и лекува пациенти със заболявания на ендокринната система. Член е на Българското дружество по ендокринология и на БЛС. Има множество участия в национални и международни  конгреси и симпозиуми.