Д-р Сийка Димчева пое Регионалната здравна инспекция в Пловдив през август 2021 г., след като предишният директор д-р Ваня Танчева-Манчева се пенсионира. Д-р Димчева е дългогодишен служител в системата на РЗИ. Работила е в отдел „Медицински дейности” и като главен секретар. Тя ръководи инспекцията по време на четвъртата вълна на COVID-19, която бе и най-тежката досега.  

- Д-р Димчева, почти две години с колегите ви сте на първа линия в борбата с COVID-19. Какво научихте за това време?

- Научих, че в РЗИ-Пловдив има един много добре стикован екип от хора, които могат, които се учат в движение и работят прекрасно в екип. Взаимодействието между различните отдели в една дирекция, между различните дирекции в инспекцията беше по начин, по който никога не сме наблюдавали за такъв дълъг период от време. И това беше много ценно за нас. За този период натрупахме опит, с който ни е по-лесно да гледаме в бъдещето.

Освен колаборацията, която съществуваше тук, много ценно за нас бе съдействието на различни други органи и институции на територията на Пловдивска област – Областна администрация, Общинските администрации, Областната дирекция на МВР, Пожарната, съсловните организации, Българският червен кръст, Медицинският университет. Това бяха наши партньори за по-кратък или за по-дълъг период от време, с които работихме в една посока по отношение на пандемията.

- А за самото заболяване?

- Това, което научихме за заболяването, е, че винаги може да ни изненада. През март месец 2020 г. всеки един работещ в сградата на РЗИ изпитваше тревога, която бе породена от неизвестното. Научихме се много бързо да вземаме решения за ситуация с много неизвестни и принос за това има целият екип на РЗИ и всички партньори, които бяха извън сградата и с които работихме в една посока. Всяка една от вълните беше различна посвоему. Беше по различно време, беше регулирана с мерки от различни заповеди от министъра на здравеопазването. Много бързо трябваше да свикнем да работим по тези правила, в ситуация на горещо и смятам, че до този момент успяваме въпреки временните притеснения, ситуации, които трябва бързо да преодолеем. И, надявам се, със следващата вълна да бъдем много по-подготвени предвид опита, който натрупахме.  

- Как според вас се справи Пловдивска област с четвъртата вълна, която бе и най-тежката досега?

- Звучи малко нескромно, но смятам, че в Пловдивска област нещата бяха на много по-различно ниво и с по-добри показатели от тези в страната и в области, идентични на нашата. През целия период на последната вълна заболеваемостта в Пловдивска област беше по-ниска от средната за страната. Много по-ниска от области като София, Варна, Бургас, което важи и до настоящия момент. 

Да, тази вълна беше най-тежка като заболяемост, брой положителни, респективно хоспитализирани в лечебни заведения от всички, които преминаха.

За последната вълна най-високата заболяемост на 14-дневна база беше 859.2 на 100 000 души население на 9 ноември. Най-големият брой положителни бе 630 души на 27 октомври. За сравнение през пролетта на 2021 г. най-високата заболяемост на 14-дневна база беше 589.1 на 100 000 души на 6 април. А най-големият брой положителни - 425 души на 31 март. Това показва, че тази вълна беше най-тежка и лечебните заведения успяха да я преодолеят.

За периода от есента на 2021 г. до момента сме имали разкрити COVID отделения и структури в 19 лечебни заведения за разлика от пролетта, когато бяха 20. Тоест, успяхме да се справим с едно лечебно заведение по-малко. Държахме го в резерв, до който не стигнахме.

Тази вълна беше по-сериозна и по отношение на самото клинично протичане – тежки случаи, много повече пациенти, които имаха нужда от интензивно лечение. През тази последна вълна бяха разкрити и най-голям брой легла за интензивно лечение в нашите лечебни заведения – общо 140, а през пролетта бяха 108. Респективно заетостта на леглата беше по-висока. Но смятам, че и колегите в цялата лечебна мрежа - от общопрактикуващите лекари, през разкритите COVID зони през есента, екипите на Спешна помощ, работиха в един много добър синхрон. Този път нямахме забавяне на хоспитализация, нямаше отказ от хоспитализация в лечебните заведения, отказ да се приеме пациент, транспортиран от Спешна помощ. Смятам, че това е заслуга на всички работещи в лечебните заведения, в Центъра за спешна медицинска помощ лекари, сестри, санитари, на които изказвам благодарност.

Въпреки възникналите затруднения на моменти с подаването на кислород, на които всички сме свидетели от средствата за масова информация, в Пловдив това не се случи. Показахме, че заедно можем – администрация, лечебни заведения, Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция по лекарствата, всички бяха зад гърба ни и работехме в една посока. Искам да им благодаря.

Помогнаха ни и студенти, които се включиха в едни от най-кризисните моменти по отношение на проучванията, които правим, на цялата документация, която трябва да бъде обработвана. Ние се обърнахме към Медицинския колеж и към Медицинския университет и тук дойдоха едни прекрасни студенти, които ни помогнаха в най-горещото и трудно време. Горещо като работа, а не като температури навън. Те показаха, че, преди да се дипломират, имат висока гражданска отговорност. Това ще им помогне в следващите месеци и години, когато вече ще бъдат дипломирани и пряко ангажирани в този процес, не като помощници, а като главни изпълнители на тази дейност като лекари, медицински сестри, здравни инспектори. Благодаря на тях, на ръководствата на двете учебни заведения, на техните ръководители. Бяха ни много нужни, много сме им благодарни. И да продължават и занапред по този начин да бъдат съпричастни и отговорни за здравето на гражданите на Пловдивска област и на България.         

- Кой беше най-критичният момент по време на пандемията?

- Критичните моменти бяха няколко. Първият беше през март 2020 г., когато цялата организация пред неизвестното ни изглеждаше невъзможна да се случи. Нямаше лични предпазни средства, не знаехме как протича епидемичният процес, клиниката, чувахме страшни неща от Китай и от Италия. Беше много трудно. Въпреки всичко нещата тръгнаха в добра посока. Спомняте си, че тогава се събираха помощи, осигуряваха се лични предпазни средства, даваха се на колегите по лечебните заведения. Беше един наистина труден момент като всяко начало.

Следващият беше организацията на болниците така, че да посрещат пациенти с COVID-19. Всички бяхме изплашени – както ние, работещите в Регионална здравна инспекция, така и медицинските кадри в лечебните заведения. И този момент се преодоля. След това дойдоха ваксините. Отново организация, пак неизвестности. Самото прилагане на ваксините, разкриването на кабинетите, обучаването на кадрите. И този момент преодоляхме.

Най-трудният момент, който вече споделих, през последната вълна беше наистина големият брой пациенти, които имаха нужда от интензивно лечение. Свързвали сме се с едно лечебно заведение с молба да отдадат апарат за изкуствена белодробна вентилация, монитори, легла на друга болница. Преразпределяхме лекарства за лечение на COVID-19. Невероятно съдействие от колегите. Там, където имаше свободна апаратура, своевременно се организираха, за да бъде предоставена на друго лечебно заведение. На такава колаборация и такава съпричастност не сме били свидетели може би в последните 20 години - по този начин, в този мащаб, за такъв период от време.

- Кои бяха най-сериозните нарушения на противоепидемичните мерки, които сте откривали? Какви санкции са наложени?

- Най-честите нарушения бяха по отношение на маските. Неносенето на маска в градския транспорт, в обекти с обществено предназначение, магазини, мероприятия и т.н. се оказа най-честото нарушение. Другите актове, наложени от нашите служители, бяха във връзка с присъствието на хора след работно време на заведения за обществено хранене, когато имаше часови период, след който те не трябваше да работят. Както и надвишаване капацитета на обектите с обществено предназначение, когато не е съобразен броят на посетителите с търговската площ. Липсата на дезинфекция беше най-рядко срещаното нарушение. Съставени са актове както на физически лица, така и на ръководители на обекти.

Мога да кажа, че наложените актове през 2020 г. са повече, отколкото през 2021 година. 222 са актовете, които служители на РЗИ са наложили през 2020 г., а до 13 декември 2021 г. са 123, което показва, че и гражданите на Пловдивска област вече взимат по-сериозно мерките, спазват ги. Това се установява както от нашия текущ контрол, така и от сигнали и жалби, по които също отиваме на проверки. И констатираме, че в по-големия брой от случаите мерките се спазват.       

- Как върви процесът на ваксинация в областта? Какъв е процентът на ваксинираните и как са разпределени те в различните възрастови групи?

- Ваксинациите започнаха на 27 декември 2020 г. Минаха през своите зимно-пролетно-летни емоции. В края на октомври имаше засилен интерес към ваксинация, който се свързва със заповедта към онзи момент на министъра на здравеопазването за въвеждането на зелените сертификати.

Искам да кажа, че нашите лечебни заведения имат капацитет да обхванат и много повече от желаещите за ваксинация към момента. Разкритите имунизационни кабинети, работещите кабинети в съботните и неделните дни, предоставените ваксини на общопрактикуващите лекари създават възможност да обхванем много по-голям брой хора. Разбира се, трябва да стигнем до тях, трябва да ги убедим.

До 15 декември лицата с приключил имунизационен курс на територията на Пловдивска област са 31%. Най-висок е във възрастовата група над 60 години. Там са обхванати 36.44% от подлежащите. Следва възрастова група 18-60 години. Там процентът на обхващане е 30.82%. Най-нисък е във възрастовата група 12-18 години. Там обхванатите са 5.12% от подлежащите жители на Пловдивска област. Считам, че в следващите месеци тези проценти ще се покачват. 

- Предвид заплахата от новия вариант Омикрон, на кои хора препоръчвате да си поставят трета доза?

- В последните седмици е налице голям брой обхванати с трета ваксина граждани на Пловдивска област. Доже те като абсолютна цифра надвишават броя на желаещите за първа ваксина. Считам, без да съм правила справка, че в началото най-висок беше броят на пожелалите трета игла медицински кадри. И то основно тези, които работят в болници, където се лекуват COVID болни. Това беше моето усещане от телефонните разговори, които провеждах, от имената, които виждахме в системата. Но мисля, че в момента желаещите трета ваксина са и граждани, които нямат нищо общо със системата на здравеопазване. Считам, че хората, които имат придружаващи заболявания, трябва да решат да направят третата доза. Имаме достатъчно ваксини, така че който реши, може да бъде имунизиран.

- Трябва ли според вас да бъде наложено задължително ваксиниране на работещи в определени обществени сфери и кои трябва да бъдат те?

- Тъй като ваксината е в групата на препоръчителните, не мога да кажа, че трябва да бъде наложена задължително, защото не е в нашите компетенции да го разпишем. Но считам, че хората, които са най-уязвими, би трябвало да го направят. А това са работещи в лечебни заведения и в социалните домове и служби. Тези, които се срещат с много хора в рамките на работното си време и рискът от заразяване е по-голям. Считам, че те са длъжни да го направят не само заради себе си, но и заради своите близки и колеги.

- Ще могат ли всички ученици да се върнат присъствено в класните стаи след Нова година и има ли достатъчно щадящи тестове?

- Тестовете за училищата се разпределят от МОН и Регионалното управление на образованието и не мога да взема отношение с колко точно теста разполагат. Но в последните няколко седмици намаляването на заболяемостта в Пловдивска област бележи трайна тенденция и сме на мнение, че след Нова година децата ще могат да се върнат на училище в много от общините в Пловдивска област. И както много пъти сме си говорили в РЗИ, време е вече училищата да са пълни, а болниците да са малко по-празни. Особено тези отделения, където се лекуват пациенти с COVID-19.

- Много специалисти предупреждават, че ни очаква тежък грипен сезон и двойна епидемия - от грип и коронавирус. Какво бихте посъветвали пловдивчани в посока превенция?

- Миналата година бяхме пощадени от грипния вирус, което създава у нас тази година усещане на тревожност, че може да се съчетае COVID  инфекцията с грипната. Спазването на мерките за COVID, а именно дистанция, ограничаване на присъствие там, където има струпвания, миене на ръцете, дезинфекция, носенето на маска, са все условия, които предпазват и от всяка друга респираторна инфекция, каквато е и грипната. Но най-сигурното и най-гарантиращото здраве действие, което трябва да предприемат всички граждани, е ваксинацията. Първичната профилактика, именно предпазването, преди да сме се срещнали с вируса, е единственият начин да гарантираме спокойствие за нас и нашите близки. Определено за Пловдивска област грипните вълни са в края на януари и началото на февруари. Така че все още има възможност възрастните, хората с хронични заболявания и работещите професии, свързани с риск от заразяване да си направят ваксина. Искрено се надявам, че колкото повече хора се имунизират срещу COVID-19 и срещу грип, ще създадем възможност лечебните заведения да работят по начин, който да осигури адекватен достъп до медицинска помощ и качествена и навременна такава за всички, които имат нужда от лечение. Така че апелирам хората да се ваксинират. 

- Какви са очакванията ви за 2022 г.?

- Очакванията ми по отношение на COVID инфекцията са да сме натрупали още повече опит и да се изправим пред предизвикателството Омикрон по-подготвени във всяко отношение. Както хората да спазват всички мерки, така и лечебните заведения да работят по същия организиран и отговорен начин, както до момента, така че да бъде постигнато най-доброто за техните пациенти – здравето. И дай Боже, през 2022 година да се поздравим, че сме преодолели пандемията.

Преди празниците бях много приятно изненадана от студентка по медицина 5 курс, която ми се обади чрез нейния професор по епидемиология и ми предложи една нейна инициатива. Иска да организира презентация за COVID-19 на хората от няколко села, на едно от които тя самата е жител. Да ги агитира да се имунизират. Тя смята, че когато излезе със собственото си лице и с наша помощ, както по отношение на материалите, които й предоставим за презентация, така и като организираме имунизационен кабинет в селата, да бъде постигнат един по-добър резултат на обхващане на хората от тези села. Тя ще ни предостави презентацията такава, каквато я вижда. Ние ще й помогнем. Ако е необходимо, ще съдействаме при самото изнасяне на материалите. След това ще организираме кабинет там. Тя се е нагърбила включително и с това да направи списъци, за да оползотворим максимално ваксините, с които отидем. Смятам, че това е един много добър пример за млад човек, който правилно е открил своето поприще – медицината. Който се раздава и вижда необходимостта не само от лечението на отделния индивид, а да е здрава цялата общност. Което значи, че нейните преподаватели наистина са направили най-доброто не само за нея, но и за всички нейни колеги, да успеят да надраснат индивидуалното здраве и да започнат да мислят за общественото здраве. Което е много добър пример. Искам да благодаря на нея и нейните преподаватели. Много сърцато момиче, с много ентусиазъм, с идеи и личен принос. Ние сме насреща. Надявам се през новата година да имаме вече новина за това събитие, което предстои.