Eчемикът е един от най-честите проблеми, които могат да засегнат  очите. Обикновено хората, при които се появява образуванието, започват да четат в интернет съвети за преодоляване на състоянието, или пък залагат на природни методи.

Оказва се обаче, че ечемикът, който на първи прочит се счита за безобиден, може да е по-опасен.

Как да постъпим, ако ни излезе ечемик? Какво представлява той и защо се е появявил?

Това са основните въпроси, чиито отговори търсят страдащите от болезненото топче в областта на клепачите. За да получим експертни съвети за лекуване на състоянието се свързахме с д-р Елена Грозданова от Очна болница „Луксор“.

- Д-р Грозданова, какво представлява ечемикът?

- Ечемикът е остро възпаление на клепачните жлези. Той може да бъде външен и вътрешен. Разликата между двата е, че външният ечемик е гнойно възпаление, което обхваща космения фоликул на миглата и мастната жлеза около него. Външното образувание се разполага на мигления ръб повече откъм кожата. Вътрешният ечемик също е остро гнойно възпаление, но се развива по-дълбоко в клепача и е разположен по-скоро към очната ябълка, т.е. навътре.

Ечемиците могат да се повяват във всички възрасти, могат да излизат само на едното око, а може да обхванат едновременно и двете очи. Възможно е да се развие само един, но се наблюдава често и излизането по няколко ечемика един след друг или приблизително по едно и също време.

Ако ечемикът не се лекува правилно, той може да хронифицира. След като е преминал острият стадий, е възможно да остане една малка, неболезнена подутина, която обаче е изпълнена със секрет. Така хронифицирал ечемикът може да доведе до оперативно лечение.

- Какви са причините за появата на ечемик?

- Най-честите причини за възникване са различни видове бактерии. Има хора, които са по-предразположени. Хората, които имат блефарит, т.е. възпаление на миглените ръбове, често развиват ечемици. При конюнктивит също има опасност от развитие на ечемици. Конюнктивитът представлява възпаление на лигавицата, която покрива задната част на клепачите и предната част на очната ябълка, достигаща до роговицата.

На следващо място са дразнещите фактори от ежедневието ни – силна и/или изкуствена светлина, нощната работа, многочасова работа пред компютър, прах, дим. При дамите по-силен грим също може да бъде причина за възпаление.

Една от водещите причини за развитие на ечемиците е некоригиран очен проблем. При пациенти, които имат нужда от очила, но не ги носят или им е изписана неточна корекция.

Когато пациентът не вижда добре, присвива клепачи, а при такова напрежение се предразполага възпалението им.

Имах пациентка – младо момиче, на което редовно ѝ излизаха ечемици. След подробен преглед се установи един малък диоптър. Предписахме ѝ очила, започна да ги носи и повече не е имала проблем от подобно естество.

Друга причина за развитие на ечемици може да бъде диабетът. При пациенти с многократно повтарящи се ечемици, когато сме изключили всички други причини, ги съветваме да измерят кръвната си захар. При повишена кръвна захар организмът е изключително склонен към възпаления, към това число и клепачни.

- Как се развива състоянието? Какви са симптомите на това заболяване?

- Ечемикът започва като едно зачервено подуване близо до мигления ръб при външния ечемик и по-надълбоко в клепача при вътрешния. Обикновено не е с много големи размери, но клепачът може да е оттекъл, кожата около него да е зачервена, да бъде болезнена при пипане.

При по-сериозните случаи е възможно състоянието да е съпътствано от подуване на лимфни възли в близост до ушите.

Също така понякога външният ечемик спонтанно може да се пробие и гнойта, която е  събрана в него, да изтече. И тук е моментът категорично да посочим, че е много важно пациентът да не се опитва сам да изстисква ечемик, без оглед в каква фаза е. Изобщо не трябва да се пипа, защото инфекцията е възможно да се разпространи към околните тъкани – както на окото така и по лицето.

Има различни заболявания на клепачите, които могат да протичат със сходни симптоми. Затова е важно, ако човек изпита дискомфорт,  да посети очен лекар, за да се установи причината и да се лекува адекватно, защото може да се окаже, че не е ечмик. Зад симптомите може да се крие диагноза, за която да е необходимо различно лечение. Състоянието не е за подценяване, дори туморно образувание може да имитира външния вид на ечемика.

- Как се лекува ечемикът?

- В острите фази ечемикът се лекува предимно с антибиотични капки и мехлеми. Прилагат се и различни топли процедури, които целят да се разнесе секретът. Правилното и навременно лечение води до пълно излекуване на ечемика без каквито и да е белези и/или последствия.

Много е важно пациентът да не се самолекува, въпреки че достъпът до антибиотични капки е свободен, а своевременно да потърси лекарска помощ. Ако ечемикът не се излекува правилно и навреме,  може да хронифицира, а след това единственият начин за лечение е оперативният.

- В народната медицина битуват редица „методи“ за самолечение на ечемика. Действат ли?

- Търкането с пръстени и всякакви алтернативни методи са абсолютно безпредметни, и всъщност могат да доведат до сериозно замърсяване и разрастване на възпалението.  Единственото, което човек трябва да направи е, да посети офталмолог, който да го прегледа и прецени какво лечение да се приложи.