Всеки човек се стреми да изглежда добре. Вече освен дамите, много мъже също се подлагат на редица корекции в името на перфектния външен вид. Този стремеж, обаче често преминава границите на нормалното и много хора развиват зависимост от услугите, предлагани в тази сфера.

„Какво представлява зависимост? Зависимостта или стремежът към това човек да изглежда добре е наложен от норми в обществото, които по-податливите хора приемат като своя фикс-идея. Обикновено тези норми биват налагани дори чрез медиите като дадени личности се сочат за пример със своята красота.  В повечето случаи те са с множество корекции, следователно хората, които решат да им подражават приемат пластичната хирургия като мода. Това се налага като модел в обществото. Много млади хора започват все повече да се гледат в огледалото и развиват криво усещане за непропорционалност в собственото си тяло, възприемат се като „грозни” и искат да си направят подобрения. Така попадат в лапите на „силиконовите кофражисти”, както обичам да ги наричам. Именно там се създава самата зависимост. Въпреки че човек отива доброволно да си направи някаква интервенция, те му посочват още много възможности  за такива”, коментира психиатърът д-р Веселин Герев пред репортер на TrafficNews.

Той обясни, че много от хората не могат да разберат едно нещо – след опъване на скули, след поставяне на Ботокс, след поставяне на филъри няма възможности за корекция. От там нататък големият проблем, който създава зависимост е разминаването между реалните очаквания и резултатът, след като се събудиш от упойката. След това човекът започва още повече да се гледа в огледалото и си казва : „Докторът май е прав, да оправя това и това, и това…”. Така се получава един омагьосан кръг, от който няма излизане, пациентът започва да живее постоянно с натрапчивата мисъл, че изглежда зле или е „недооформен”, както се изразяват потребителите на услугата и трябва да отиде да си коригира още нещо.

„Много хора разсъждават примитивно – колкото по-рано започнеш да се възползваш от този вид услуги, толкова по-дълго време ще запазиш младежкия си и красив вид. Абсурдно е, че дори родителите подаряват на децата си пластични операции за абитуриентските им балове”, допълни той.  

Освен това, наличието на интервенции се е превърнало и в мерило за добро финансово състояние - щом човекът може да си го позволи, значи е заможен.  Този комплекс от фактори – персонални, обществени и медийни, както и пластичните хирурзи създават тази зависимост.

„Досега не съм видял някой, който да каже „стоп на корекциите”. В повечето случаи хората, които прибягват до това нещо са с ниско самочувствие, хора, които са тревожни, такива, за които мнението на околните е от голямо значение – те са представители на една нестабилна личностова структура. Именно затова те са податливи на такъв тип манипулации. Обикновено се започва с нещо много незначително и се завършва с нещо грандиозно. Метаморфозите в даден човек са такива, че дори не можем да го познаем след интервенциите. Завъртят ли ни натрапливите мисли и действия, спирането е почти невъзможно. Превръща се в натрапливо обсесивно-компулсивно разстройство. Хората са толкова обсебени от изкуствената красота, че дори не са склонни да разберат, че това е сериозен проблем, който трябва да лекуват”, обясни той.

Д-р Герев сподели, че има широка гама от терапии, които могат да се приложат при подобен тип проблеми и от психолози, и от психиатри, но въпросът е да не се прибягва до такъв тип корекции, защото след това е почти невъзможно да се спре.

„Ще дойде момент, в който изкуственото ще се отрече от обществото, но дотогава ще минат много години. Колкото повече се налага в обществото, че външният вид е всичко, а съдържанието е кухо, толкова повече клиенти ще има тази сфера. Едно е да се подложиш на интервенция, ако в следствие от тежка катастрофа има прекалено големи поражения, или се поставят импланти след битка с рак на гърдата, съвсем друго е това вманиачаване във външния вид, което в повечето случаи има пагубни последствия”, заяви той.