- Д-р Бацелова, от началото на пандемията от COVID-19 се говори, че децата не боледуват тежко. Педиатри от Пловдив и София обаче съобщиха за случаи на сериозни усложнения. На какво се дължат те?

- SARS-CoV-2 се оказа коварен вирус. Повечето заразени деца могат да имат леки симптоми или изобщо да нямат такива. Но при други COVID-19 може да доведе до хоспитализация, интензивно лечение и интубация. В редки случаи може да настъпи и смърт.

Вирусът може да доведе до мултисистемен възпалителен синдром, да бъдат засегнати сърце, бял дроб, бъбреци, мозък, кожа, очи кръвоносни съдове и др.

Все още има много въпроси около заболяването. Изяснява се кои деца са в по-висок риск от развиване на мултисистемен възпалителен синдром.

- Само деца с придружаващи заболявания ли боледуват по-тежко?

- Не може на този етап да се определи категорично при кои деца инфекцията ще протече леко и при кои тежко. Придружаващи заболявания като диабет, неврологични и сърдечни заболявания  биха представлявали риск. Също както при възрастните, затлъстяване и астма може да  доведат до по-тежко протичане. Но чуваме за случаи на деца, прекарали SARS-CoV-2 инфекцията само със запушен нос, а 30-40 дни след това се оказва, че при тях  има тромбози.

- Какви могат да са усложнения?

- Има описани случаи на миокардит, шок, остра бъбречна недостатъчност, коагулопатия, полиорганна недостатъчност, диабетна кетоацидоза, белодробна недостатъчност. Редно е родителите да осъзнаят, че SARS-CoV-2 не е за подценяване. Да пазят децата си и да ги научат да се пазят и сами.

- Кои са типичните симптоми на коронавирус при децата и кога се налага детето да бъде хоспитализирано?

- Инфекцията може да протече и само с хрема или еднократно повишена температура. Но може да предизвика висока температура, отпадналост и умора, кашлица, загуба на вкус и обоняние, диария, коремни болки, гадене и повръщане, липса на апетит, затруднено дишане. Трябва да се поддържа контакт с педиатър или инфекционист и те преценят необходимостта от хоспитализация.

Доста притеснително е, че вече има случаи в България на деца, прекарали безсимптомно инфекцията с SARS-CoV-2, 30-40 дни след това проявяват симптоми на миокардит и белодробна емболия. Педиатрите съветват при повишаване на температура 30-40 дни дори след данни за COVID-19, да се търси медицинска помощ.

- Препоръчвате ли да се дават витамини и имуностимуланти на децата и какъв е съветът ви към родителите в тази пандемична обстановка?

- Витамините винаги са полезни дали под форма на различни плодове и зеленчуци, или под формата на харесваните от децата сиропи и гумени дражета. Относно имуностимулантите - те се изписват от имунолози след проведени определени изследвания. Не се препоръчва самоволно даване на децата на имуностимуланти.

Моят съвет към родителите е да хранят децата си пълноценно - въглехидрати, мазнини и белтъчини. Много важно в настоящата епидемична обстановка е да изградят навици на децата за миене и дезинфекция на ръцете. Да ги научат да не се хранят с мръсни ръце, да не си пипат очите и носа, без да са им чисти ръцете. Да им покажат как се поставя правилно маска, как се сваля и кога се изхвърля. Децата следват примера на родителите си. Ако те се пазят, и децата ще се пазят.

- Какво е мнението ви за отварянето на детските градини и училищата и поддържате ли твърдението, че учениците са най-големите приносители и разпространители на COVID-19?

- Детските градини са епидемиологично рискови обекти за разпространение на инфекциозните болести. COVID-19 в случая не е изключение от другите въздушно-капкови заболявания и рискът там е доста висок. Колкото повече деца се събират в затворени пространства и контактуват, толкова повече се увеличава рискът.

Същото важи и за учениците. Малките са по-неспособни  да се пазят, някои от  големите си мислят, че никой не може да им казва какво да правят и пренебрегват мерките. Доказа се, че децата могат да бъдат източник на инфекция с много по-висок вирусен товар, отколкото възрастни с COVID-19.

От епидемиологична гледна точка дистанционното обучение е за предпочитане пред присъственото.

- Някои от ваксините срещу COVID-19 са предназначени за юноши над 16 години. Препоръчвате ли гимназистите над тази възраст да се ваксинират?

- Юношите от 16 години нагоре могат да бъдат ваксинирани с информационната РНК ваксина на Pfizer-BioNTech. Ако има достатъчно налични дози, тази възрастова група е редно да бъде обхваната, особено преди началото на учебната 2021-2022 година. Това ще ги предпази от COVID-19. Ако се докаже, че ваксината създава стерилизиращ имунитет, ваксинираните ще могат да повлияят на разпространението на SARS-CoV-2 и да предпазват и неваксинираните.

- А как стои въпросът с ваксинирането при по-малките деца?

- Не трябва да пренебрегваме и по-малките деца. Надяваме се, че до средата на тази година ще бъде определена ефективна и безопасна доза ваксина и за тях.

Pfize-BioNTech и Moderna вече извършват клинични изпитвания сред деца от 12 г. и чакаме положителни резултати. Защото всяко дете заслужава да бъде защитено от COVID-19.

 

Д-р Христиана Бацелова е специалист по Епидемиология на инфекциозните болести. Асистент е в катедра Епидемиология и Медицина на бедствените ситуации към Медицински университет - Пловдив. Епидемиолог към УМБАЛ "Св. Георги" – Пловдив и първи лекар, поставил ваксината срещу COVID-19 в Пловдив. Член е на Международната асоциация на епидемиолозите. Участва в разработването на страницата facebook.com/covid19infobg, която дава достоверна науча информация за COVID-19