Лечебните заведения отчетоха рекорден ръст на хоспитализациите през последните години, като общият брой на настанените в болница през 2024 г. достигна 3 245 686. Това включва както пациенти с престой над 24 часа, така и дневни хоспитализации. За сравнение хоспитализациите през 2005 г. са 1 614 313 (тоест, оттогава цифрата е нараснала двойно).

Най-често хоспитализираните пациенти страдат от хронични заболявания, като водещи са болестите на кръвообращението, дихателната и храносмилателната система, както и сърдечни и проблемите на костно-мускулната система. Значителен дял от хоспитализациите се пада на категорията „фактори, влияещи върху здравния статус и контакт със здравните услуги“, която включва пациенти за наблюдение, профилактика и краткосрочни интервенции, не пряко свързани с конкретно заболяване. Важен акцент се поставя и върху бременност, раждане и послеродов период, които също формират значителен обем хоспитализации, показват данните на Здравното министерство. 

Най-засегнати остават възрастните над 65 години, като хоспитализациите в тази група нарастват от 425 311 през 2005 г. до 1 361 407 през 2024 г. Възрастовата група от 18 до 64 години също показва значителен ръст – от 880 895 случая през 2005 г. до 1 574 822 през 2024 г. Младите пациенти до 17 години остават относително стабилна група с около 309 хиляди хоспитализации през 2024 г.

Коефициентът на хоспитализация на 100 000 население следва същата тенденция. От 20 857 на 100 000 през 2005 г., той достига 50 387 на 100 000 през 2024 г., като най-значително увеличение се наблюдава при хората над 65 години – от 31 986 на 100 000 до 88 542 на 100 000 за същия период.

Според експертите причините за рязкото увеличение на хоспитализациите се дължи на съвкупност от демографски, социални и системни фактори. На първо място е застаряването на населението – България е сред най-бързо застаряващите страни в Европа, а хората над 65 години вече формират близо половината от всички приети в болница. Тази възрастова група страда най-често от хронични заболявания като хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет и артрози, които изискват продължително и често повтарящо се лечение.

Втора важна причина е нарастването на хроничните заболявания и недостатъчната профилактика. Много пациенти търсят медицинска помощ едва когато заболяването е напреднало, а извънболничната помощ не разполага с достатъчно ресурси и стимули, за да провежда ефективен контрол. В резултат хиляди хора ежегодно се хоспитализират по няколко пъти заради усложнения, които биха могли да бъдат предотвратени.

Не трябва да се подценява и финансовият модел на здравната система. След въвеждането на клиничните пътеки болниците получават средства основно за хоспитализации, което създава стимул част от случаите да бъдат насочвани към стационарно лечение, дори когато могат да се решат амбулаторно.

Допълнителен принос имат по-добрите диагностични възможности и по-лесният достъп до медицинска помощ, които позволяват по-ранно откриване на заболявания и профилактични приеми. Категорията „фактори, влияещи върху здравния статус и контакт със здравните услуги“ вече обхваща над 1,1 милиона случая годишно, което показва, че все повече хора постъпват в болница за наблюдение, изследвания или кратки интервенции.

Влияние оказват и промени в начина на живот – стрес, тютюнопушене, ниска физическа активност и нездравословно хранене, които увеличават риска от хронични заболявания.