Аспиринът е истинска панацея, хапче „за всичко”, известно със своите аналгетични и противовъзпалителни свойства. 

Използва се за понижаване на температурата, облекчаване на болка (главоболие, зъбобол, болки в гърба, болки в ставите), лечение на треска, артрит, ревматизъм и много други заболявания.

1. Популярност

Проучванията показват, че ниските дози аспирин намаляват риска от смърт от инфаркт и риска от инсулт. Има и косвени доказателства, че това лекарство е ефективно за предотвратяване на колоректален рак, въпреки че учените не разбират напълно как работи това.

Годишно се произвеждат 40 хиляди тона аспирин. Само в САЩ над 50 милиона души редовно приемат от 10 до 20 милиарда от тези таблетки. Това го прави едно от най-широко използваните лекарства в историята на медицината.

2. Древен

Това, което обикновено се нарича аспирин, всъщност е съединението ацетилсалицилова киселина. А лекарства, приготвени от върба и други растения, богати на салицилати, са известни от древни времена. Те са описани на древни шумерски глинени плочки и в древноегипетския медицински папирус на Еберс, създаден около 1550 г. пр.н.е. Около 400 г. пр.н.е. Хипократ споменава употребата на салицилов чай за облекчаване на треска. Екстракт от кора на върба е бил използван и в средновековната медицина.

Последният обаче е имал сериозен страничен ефект: причинявал е силна коремна болка и гадене, защото салициловата киселина дразни стомаха.

3. Заслуги

Дълго време се смята, че първите проби от ацетилсалицилова киселина във форма, подходяща за медицинска употреба, са синтезирани на 10 август 1897 г. от немския химик Феликс Хофман. Той е работил в лаборатория на Bayer в Елберфелд, Германия.

Според легендата Хофман започва да изследва ацетилсалицилова киселина, за да намери лек за ревматизма на баща си. Баща му се оплаква от горчивия вкус на натриевия салицилат, единственото лекарство по това време, способно да облекчи болките в ставите.

Големи дози от това вещество (6-8 г), използвани за лечение на артрит, дразнят стомашната лигавица, причинявайки силна болка и дискомфорт. По този начин синовната любов уж е довела до откриването на лекарство, което е спасило поколения от болката. По-късно обаче се появяват доказателства, че основната заслуга за откриването на химически чиста и стабилна салицилова киселина чрез ацетилиране принадлежи на друг служител на Bayer, Артур Айхенгрюн. Той бил ръководител на Хофман. Компанията обаче дискретно пропуснала неговия принос за създаването на лекарството, за да не разстрои Националсоциалистическата партия, която идва на власт в Германия през 1933 г., защото... Артур бил евреин.
Айхенгрюн бил изпратен в концентрационния лагер „Терезиенщат”.

Едва през 1949 г. той публикува статия в списание Pharmazie, описвайки как от негово име Хофман синтезирал ацетилсалицилова киселина. Хофман обаче не бил наясно с нещата.

4. Кръстник
Салициловата киселина, от която по-късно е получен аспиринът, е кръстена на върбата - латинското наименование на това дърво е Salix. Съединението е кръстено от немския химик Йохан Андреас Бюхнер, който го изолира от върбова кора през 1828 г.

Популярната марка „Аспирин” е създадена от немската компания Bayer. Думата е базирана на името на друго растение - Spiraea ulmaria. От нея е получена и салицилова киселина. „А” е добавено към четирите букви spir, за да се подчертае реакцията на ацетилиране на киселина. In в края е добавено просто за благозвучие.

5. Вреди
Аспиринът се счита за сравнително обикновено и безопасно лекарство. Не е чудно, че се предлага без рецепта. Но в действителност това лекарство може да причини сериозни вреди, ако се приема без консултация с лекар.
Например аспиринът може да причини стомашно-чревно кървене, въпреки че таблетките имат специално покритие, предназначено да намали вредата. Това е логично: салициловата киселина дразни лигавиците.

Освен това, според експерти от Университета на Бъфало, високите дози аспирин (8 до 12 таблетки на ден) могат да причинят шум в ушите и звънене (оркестърът да свири!), а салициловата киселина може да увреди вътрешното ухо.

И накрая - това лекарство понякога причинява рядко, но много опасно състояние, наречено синдром на Рей, или бяло чернодробно заболяване, при деца и юноши на възраст от 4 до 12 години. То се характеризира с подуване на мозъка и бързо натрупване на мазнини в черния дроб, което води до кома и дори смърт.

Синдромът на Рей се развива, когато вирусни трески - грип, морбили, варицела - се лекуват при деца с високи дози аспирин. Следователно аспиринът не трябва да се дава на пациенти под 16-годишна възраст.

Източник: Тelegraph.bg