Консумацията на алкохол, дори в малки количества, има негативно влияние върху организма. Според специалистите дори по-малко от едно питие дневно може да увеличи опасността от онкологични заболявания.

Още през 80-те години на миналия век изследователите започват да подозират, че алкохолът е канцерогенен. Данните оттогава показват ясна връзка между употребата на алкохол и развитието на рак на устната кухина, гърлото, ларинкса, хранопровода, черния дроб, дебелото черво, ректума и гърдата. Допълнителни данни свързват хроничното пиене с рак на панкреаса.

През 2000 г. Националната токсикологична програма на САЩ официално класифицира алкохолните напитки като известен човешки канцероген. Тази оценка се потвърждава през 2012 г. от Международната агенция за изследване на рака (IARC), която е част от Световната здравна организация.

Алкохолът е третата водеща предотвратима причина за ракови заболявания, като се свързва с около 100 000 нови случая и 20 000 случая с фатален край годишно.

Консумацията на алкохол не засяга само риска от рак, тя има негативно въздействие върху цялото тяло. Алкохолът се отразява вредно на органи и системи като мозъка, сърцето, белите дробове, мускулите, стомашно-чревната и имунната система. Той също така е токсичен за клетките и увеличава риска от хронични заболявания.

Ракът се появява, когато клетките в тялото растат неконтролируемо. Алкохолът може да доведе до образуване на тумори, като уврежда ДНК, причинявайки мутации, които нарушават нормалното делене и растеж на клетките.

Според скорошно изследване алкохолът уврежда организма чрез 4 основни механизма: чрез своя метаболизъм, чрез индуциране на оксидативен стрес и възпаление, чрез хормонални промени и чрез взаимодействие с други канцерогенни вещества.

Един от ключовите механизми е разграждането на алкохола до ацеталдехид – химично съединение, официално класифицирано като канцероген. При някои хора генетични мутации водят до ускорено образуване на ацеталдехид, което допълнително повишава риска от развитие на тумори. Освен това алкохолът стимулира отделянето на свободни радикали – молекули, които увреждат ДНК и протеините в клетките и създават предпоставка за мутации и възпалителни процеси, свързани с туморогенеза.

Изследвания показват как свободните радикали, генерирани от алкохола, нарушават протеиновия синтез, като водят до производството на протеини, които насърчават възпаление и рак. Алкохолът влияе и на хормоналния баланс – повишава нивата на естроген, като по този начин увеличава риска от рак на гърдата. Едновременно с това понижава нивата на витамин А, който има важна роля в регулацията на този хормон.

Особено висок е рискът при хора, които комбинират алкохол и тютюнопушене. Комбинираният ефект увеличава абсорбцията на канцерогени от тютюневите изделия и засилва възпалителните процеси в организма, повишавайки вероятността от рак на устната кухина, фаринкса и ларинкса.

Въпросът е дали съществува "безопасно" количество алкохол. Експертите обаче са категорични - най-сигурният начин да се намали рискът от рак е пълното въздържание, пише puls.bg. Въпреки че официалните препоръки на институции като Центровете за контрол и превенция на заболяванията предвиждат до едно питие на ден за жените и до две за мъжете, данните показват, че дори малки дози могат да окажат вредно въздействие.

Генетиката, хранителните навици и общото здравословно състояние на човека също играят важна роля в това как организмът реагира на алкохола. Все още няма начин да се изчисли точно индивидуалния риск, но намаляването или пълното спиране на алкохола е доказано ефективен начин за намаляване на риска.