Около 38% от болните от диабет в Европа не знаят, че имат тази диагноза. Именно скритата заболеваемост е и едно от най-големите предизвикателства за епидемията, която в световен мащаб вече засяга 425 млн. души. Това обяви проф. Цветалина Танкова от Българското дружество по ендокринология и Експертния съвет към МЗ, съобщи clinica.bg.

"По последни данни пациентите у нас са 525 хил. души, но имайки предвид процентът на скритата заболеваемост, то броят им нараства до 800 хил. души", обясни още тя.

"Kaто се добавят и хората с преддиабетно състояние числото нараства още повече до около 1 млн. души. Проблемът с късната диагностика се крие в това, че диабетът e коварен, защото няма силно изразени симптоми в самото начало и чак когато се стигне до усложнение на очите или бъбреците, хората търсят по-специализирана помощ и стигат до диагнозата. Голям проблем е и гес­тационният диабет – вся­ка шеста бременна има отклонение в нивото на кръвната захар, което крие риск и за плода, и за нея", каза още проф. Танкова.

"Тревожно е и, че при около половината диабетици не следят достатъчно болестта си или нямат добър гликемичен контрол, Някои българи обаче са намерили решение на този проблем като са се снабдили със сензори, които мерят показателите на всеки 5 минути или общо 288 пъти на ден", обясни проф. Танкова. Това е ключово за доброто проследяване на заболяването, а оттам и на най-подходящата терапия. За момента обаче това все още не е достъпно за голяма част от пациентите.

По думите ѝ България разпола­га с всички съвременни средства за лечение на захарен диабет.

"Предимството на новите терапии за захарен диабет тип 2 като DPP-4 инхибитор и GLP-1 RA ­рецепорни агонисти е, че влияят комплексно на заболяването. Те не само нормализират нивата на кръвната захар, но и оказват положително въздействие на сърцето, бъбреците и очите, които често се увреждат вследствие на заболяването. Новите терапии намаляват риска от развитие на диабетни инциденти с 333 до 465 случая за 6122 лекувани", съобщи от своя страна проф. Генка Петрова, ръководител на Катедра "Организация и икономика на фармацията" във Фармацевтичният факултет на МУ-София.

"Ефектът от тях има и икономически измерения – спестени са разходи между 305-510 хил. лв., имайки предвид, че НЗОК е платила над 1.2 млн. лв. за лечение на диабет през 2016 година. Резултатите от ефекта на новите терапии през последните три години показват още, че те значително намаляват гликиран хемоглобин, а броят на хората с лош контрол намалява почти 4 пъти. Комплексната грижа, която включва начин на живот и подходящо лечение очертават тенденцията за увеличаване на средната продължителност на живота при диабетиците една година. Наблюденията са за периода 2012-2015 година. При пациентите с тип 1 тя е 70.96 години, а при тези с тип 2 е – 75.19 г.., която е дори по-висока от тази на общата популация – 74.55 г.", обясни още проф. Петрова.