Битката за живот с коронавируса далеч не е приключила. Разпространението на COVID 19 в някои части от Европа далеч не е стигнало пика си. В Обединеното кралство, Ирландия и Швеция броят на заразените продължава да нараства. Самият премиер на Обединеното кралство Борис Джонсън е в интензивното отделение.  И е ясно, че много повече хора от континента все още ще се заразят и някои, за съжаление, ще умрат.

Вниманието  обаче вече се обръща към стратегията за излизане от кризата, коментират анализаторите на Евронюз.   

Ситуацията е спешна не само в здравословен аспект, но и в икономически. Например, финансовият министър на Франция обяви днес, че страната може да види най-голямата рецесия след Втората световна война. Така че фокусът се насочва към въпроси като: как да рестартираме икономиките си; как  бизнесът да заработи отново, как да върнат хората на работа?И всичко това да се случи, докато държавите ограничават риска от възможен втори скок при случаи на коронавирус?

 Е, правителствата започнаха работа по това.

Франция, Испания, Белгия и Финландия са сред много от тях, които създадоха експертни комисии.  Австрия стана първата страна в ЕС, която обяви, че ще започне да отваря отново своята икономика. По-малките магазини ще отворят вратите си отново от следващата седмица, докато всички търговци и търговски центрове ще започнат работа на 1 май. 

Правителствата се опитват да постигнат баланс.Колкото по-дълго икономиката на дадена държава по същество остава затворена, толкова по-голям е броят на принудителните затваряния на малкия бизнес. И тук има и по-широк ефект. Колкото по-голям е процентът на безработицата, толкова повече в крайна сметка това ще ни струва в следващите години.  

И не става въпрос само за икономическото въздействие. Затварянето поставя отпечатък върху психичното здраве на хората, случаите на домашно насилие нарастват и се засяга образованието и перспективите на милиони млади хора. Всяко отпускане на правилата ще бъде постепенно. Дания и Белгия например обмислят разделяне на часовете - и учебната седмица - на две, за да позволят по-добро социално дистанциране.  

Но истината е, че животът скоро няма да се върне към нормалното.

Няма лесни отговори и все още няма ясен път. Две неща обаче станаха очевидни. Първо, всички ние ще трябва да работим усилено, за да предотвратим втори скок по-късно тази година. И второ,  периодите на карантина са неустойчиви и непредвидими.