„Драмското въстание“ е удобна и често използвана дъвка от хора, които целят да формират български национален комплекс и/или да обяснят на своята аудитория, че българите сме зверове и кръвопийци. Каква обаче е ситуацията.

Драма е стар български град в източната част на Егейска Македония. Освободен през балканската война, след Междусъзническата той попада в Гърция и българското му население изпитва цялата „любов“ на антибългарската политика, провеждана от правителството в Атина. В много аспекти тя представлява откровен геноцид срещу българите на своя територия.

Първият концлагер в Европа – остров Трикери – е създаден от Гърция за българи, а натискът върху сънародниците ни, останали извън границите на България е толкова силен, че се стига дотам българската дипломация да моли гръцкото правителство да предостави на българите поне толкова права, колкото са имали по време на Османската империя!?! А по време на управлението на гръцкия диктатор Йоанис Метаксас на българите е било забранено да говорят вкъщи на своя майчин език. И който е бил заловен в такова „престъпление“ е бил подлаган на мъчения и затвор. За тази цел гръцката полиция и техни доносници са слухтели под прозорците на българските къщи.

През Втората световна война, Вермахтът побеждава Гърция и се обръща към България като съюзник с предложението териториите, населени с българоговорящо население, да бъдат администрирани от българска гражданска и военна администрация. Този факт се възприема от местното население от освобождение от тежката асимилационна диктатура на Атина. Важно е да се отбележи, че все пак тези земи не стават част от българската държава, като техния статут е следвало да бъде уреден след войната.

Върнали си контрола върху земите, в които са родени и от които са прогонени и в които са погребани костите на дедите им, българските военни се отнасят изключително толерантно към местното население, значителна част от което етнически българи, но и немалко новозаселили се гърци. Като в някои свои аспекти тази толерантност е не просто доверчива доброномерност, а откровено неблагоразумие.

В тези условия, гръцките комунистически кръгове в Драмско решават да вдигнат въстание срещу българските войски, които са наричани окупатори. Интересен момент е, че заговорниците не започват своите въоръжени действия срещу военния гарнизон. Белязани са къщите, в които живеят българи и в началото на „въстанието“ много невинни хора са разстреляни, а имуществото им – разграбено. Метежниците разпростират своите действия в няколко населени места, което принуждава изненаданата българска администрация да се опомни и да предприеме действия. Местното българско население също се самоорганизира да се защити от насилието.

Днешните пропагандатори, които използват Драмското въстание за низката си пропаганда услужливо мълчи, че освен български села, гръцките комунисти мародерстват и в такива, в които живее гръцко население, което принуждава тези гърци да отвърнат с оръжие на своите сънародници, като и двете страни дават немалко убити.

Междувременно българската полиция и армия се организират и с помощта на гражданите, които са се въоръжили, за да защитят живота и имуществото си успява да изтласка въстаниците и да сломи съпротивата им. Научило си урока, че толерантността се възприема като слабост, командването организира прочистване на ядките на съпротивата.

Тъй като със своето насилие, метежниците са отвратили от себе си и своите сънародници, въстанието е потушено за два дни, а за малко повече от месец всички предпоставки за възобновяване на насилието са елиминирани. В областта е възстановено спокойствието, обикновените хора – българи и гърци си отдъхват и лека-полека се връщат към своя нормален начин на живот.

Драмското „въстание“ се проваля с помощта на жестокостта и алчността на своите организатори, но ехото от него продължава и до днес. След края на войната, гръцки историци преекспонират броя на жертвите от него и срамежливо мълчат за участието на обикновените гърци в съпротивата срещу него. А родни историци удобно и услужливо се базират на гръцките интерпретации, за да докажат угодните за идеологията лъжи за жестокостта и кръвожадността на „фашистите“ в България. Тази тенденция е актуална и днес и когато загубят аргументи в своите дебати или когато се опитат да разбунят духовете, хора, наричащи се правозащитници, вадят от гардероба „Драмското въстание“ и използвайки това, че е непознато, с горест и апломб сипят хули срещу толерантността на българското общество.