Откриването на Западната порта на Филипопол и уникалната антична баня са най-интересните находки през 2016 година, казва директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов. В първата част на интервюто пред PlovdivTime.bg той разказа за живота на най-древните жители на Пловдив преди осем хилядолетия и за най-интересните експонати в музея. Във втората част твърди, че Мал тепе може да е тракийска царска гробница. Ето какво каза още Кисьов.
- Доц. Кисьов, кои бяха най-интересните открития на пловдивските археолози през 2016 г.?
- Тази година при разкопки археологът Елена Кесякова установи местонахождението на Западната порта на Филипопол. В частен имот бе открита плоча с надпис и изображения на гладиатори. Вероятно е това бил посветителски надпис, който е стоял върху Западната порта, който се е намирала близо до кино „Космос”.
Съвременният Пловдив лежи върху стария град и ние непрекъснато откриваме нови данни за планирането на града и местоположението на обществените сгради. Едно от интересните открития бе направено на ул. „Отец Паисий”, където при строеж на къща се натъкнахме на много голяма и добре запазена римска баня, недалеч от Римския стадион.
- Много от забележителностите на римския Филипопол са издирени. Кое ви липсва?
- Голямата част от древния град ни е известна - основните улици и обществени сгради. Театъра, Стадиона, Одеона, Форума (една част от него е унищожена при построяването на Пощата и на подлеза). Малката базилика е реставрирана и експонирана. Сега се проучва и разкрива Голямата епископска базилика.
Около Понеделник пазар се показа цял квартал от Форума. Общо взето, централната част на Филипопол е проучена и има яснота около нея. Най-слаби данни имаме за некрополите на града. В тях са погребвани и обикновените хора, и елитът на Филипопол. Гробищата са били извън крепостните стени и сега на практика попадат в периферните квартали на Пловдив – „Източен”, както и на юг зад хотел „Тримонциум”.
На второто място по време на работа на EVN бе открита уникалната раннохристиянска гробница. Там е най-ранното изображение на Христос, с което разполагаме. Проучвали сме отделни гробове, но нямаме достатъчно информация какви са били техните погребални практики - как и къде са погребвани, какви надгробни съоръжения са поставяли. Полагаме максимални усилия при започване на строежи в тези квартали да контролираме работите и да следим за откриване на артефакти.
- Някои от обществените сгради на древния Филипопол са били изоставени, за да бъдат открити чак в наши дни.
- Известно ни е нашествието на готите и вестготите - през 250 г. те нападат града и го унищожават почти напълно. При възстановяването на Филипопол през третото столетие ние намираме архитектурни елементи - капители и колони, които са използвани повторно като строителен материал за нови постройки.
- Такъв е случаят и с намерения наскоро надпис, който указва, че Античния театър е започнал да се строи през 90 г. от н.е. от градоначалника Тит Флавий Котис. Плочата с надписа е била използвана за подпора на стълбището.
- Те не са обърнали внимание на надписа, използвали са го като строителен материал. От намерения надпис става ясно, че изграждането му започнало при наместника на последния от династията на Флавиите, император Домициан - Тит Флавий Котис, и вероятно е завършен при император Траян. Такава внушителна постройка не може да бъде изградена бързо. Остават въпросите дали Котис е бил последният тракийски цар на Одриската династия.
Възможно е да не е бил царска особа, а градоначалник, поставен от императора да управлява не само града, но и цялата провинция Тракия. Тези хипотези ще се проверят в хода на нови проучвания. Античният театър е съществувал до III век, след което е изоставен. Открит е при разкопки през 1960-те. От старите снимки се вижда, че има пръст и зеленина върху него. Хората не са предполагали, че под краката им има театър.
- Едно от най-ценните обекти за археолозите у нас са могилите. В момента проучвате Мал тепе в село Маноле. Какво е характерно за надгробните възвишения и какво очаквате от разкопките там?
- Могилите се срещат из целия Балкански полуостров. Това са надгробни паметници, част от погребалните практики на траки, гърци, сармати, илири и на почти всички племена, населявали полуострова. Келтите също имат подобни обичаи. Някои път могилите са индивидуални - например царските. Има и фамилни гробници, където погребвани цели семейства. Погребвали са ги на различни нива - и по този начин постепенно могилата е израствала.
Най-ранните могили са от бронзовата епоха - третото хилядолетие преди Христа. Те са малко на брой и със скромни размери. През желязната епоха започва тракийското присъствие по тези земи. След 5-6 век пр. Хр., когато се създава Одриското царство, могилите започват да стават много големи. Изграждат се огромни царски гробници - като тези в Старосел и Казанлък.
Те са били от отворен тип. Имало е коридор и врата, чрез която са можели да влизат до вътрешната част, където е надгробната камера. Тракийските владетели са били обожествявани и там са извършвани различни ритуали. Обикновените хора също ги погребвали в могили, но доста по-малки.
- Кога е прекратено изграждането на могили?
- Този обичай прекъсва със смъртта на Александър Македонски през 325 г. пр.н.е. С неговото владичество започва елинистическият период - в Европа и Азия се променя всичко - науката, културата, икономиката, архитектурата.
На съвременниците може да им се струва невероятно, но както днес има мода за всяко нещо, тогава също е имало мода в архитектурата. През 6-5 век пр.н.е. Гърция разпространява своите архитектурни стилове. При Александър се сменя всичко – включително стиловете на обществените сгради и на гробниците в много голям ареал.
Водейки се по модата, половината от одриските владетели например са били граждани на Атина. По онова време там е бил единственият демократичен строй - с народно събрание и обществено управление. Навсякъде другаде по света са били монархии.
През втори век пр.н.е. гробниците изчезват и започват да се изграждат друг тип надгробни съоръжения. При римляните отново всичко се променя - те идват със своите строителни технологии. Сменят се и погребалните практики. Местната тракийската аристокрация започва да копира техните обичаи.
Започват да се срещат мраморни саркофази и красиви каменни урни, с изрисувани сцени по тях. Заедно с новите тенденции се запазват и някои стари погребални практики, като изграждането на тухлени гробове. Надявам се в централната част на могилата в Маноле да има гробница, подобна на тази в село Строево. Тя е направена по тракийските канони отпреди новата ера - с каменни блокове, вход, стъпала и врата.
- Често ли попадате на изненадващи находки?
- Вече 34 години се занимавам с археология. Разкопал съм триста могили и всяка от тях е интересна сама по себе си. В основни линии знам какво ще се открие като комплекс от погребални практики, но никога не знаеш точно какво ще намериш. Миналата година в Татарево край Първомай направихме спасителни разкопки на една могила по искане на МВР, след като бяха заловени иманяри. Наложи се спешно до проучим гробницата, за да не я докопае някой друг и да я ограби.
Открихме един елементарен гроб в яма от втори век. Явно там е било погребано духовно лице, и то много начетено. Тялото му е било кремирано и са поставени вещите, които е притежавал приживе - няколко глинени съда и две копия. При разчистването установихме, че копията са били забити в земята. Работата на археолога прилича на разследването на детектива - установяваш каква е била ситуацията в момента на погребението, тоест преди две хиляди години. Трябва да махнеш пръстта по такъв начин, че да разбереш какво се случило.
Ритуалът със забитите копия съм го срещал и в други гробове, но ние все още не знаем какъв е неговият смисъл. Едва ли ще успеем да го обясним, освен ако не намерим някакви надписи. В Татарево открихме и глинен съд с отпечатък от надпис. Съдът е бил увит с пергамент от свинска кожа, който отдавна е изгнил. От влагата обаче част от текста се е отпечатала върху глинената повърхност. Уникална находка, която тепърва ще покажем.
Буквите са отпечатани като негатив. Най-добрият епиграф в България – Николай Шаранков, успя да разчете надписа. Оказа се, че е откъс от поема от древногръцкия поет Солон, който е управлявал Атина през шести век пр.н.е. Самият гроб пък е от втори век от н.е. Текстът е от "Молитва към Музите" на Солон и гласи: „Да имам добра слава пред всички хора, а за враговете си да изглеждам страшен”.
Затова смятаме, че погребаният най-вероятно е бил тракийски жрец. Тази находка разкрива много неща. Първо, че той е знаел старогръцки. Бил е образован човек, който е чел поеми. Тези поеми на Солон са били популярни и хората са ги обменяли или продавали. Археологията е интересна, защото решава загадки и ни помага да научаваме много нови неща за древното минало.
Още от категорията
На този ден: Международен ден на киното