През XVII век пътешественикът Евлия Челеби като първа забележителност на Пловдив описва Сахат тепе, на чийто връх „има една висока като минаре кула, в която е поставен часовник, който на обяд бие два пъти. Звънът му е страшен: и на изток и на запад се чува на едно конашко разстояние”.

В края на XIX век започва застояването на тепето, а през 1903 година е завършена и Протестантската катедрала. Оформя се един от най-аристократичните квартали, а през 1933 година при управлението на Божидар Здравков е завършено озеленяването на тепето и е построен емблематичният за поколения пловдивчани ресторант.

За жалост, през 70-те години на XX век, без никакви причини и обяснения пред обществото, ресторантът е съборен.

В подножието на Сахат тепе се намира площад Джумая, който винаги се е считал за център на Пловдив. През античността тук е разположен северният край на античния стадион, който е събирал цялото население на града за спортни състезания, прочутите Кендрисийски игри и гладиаторски борби.

Според късна легенда през Средновековието тук е изграден катедралният храм, носил името на една от покровителките на града „Света Петка”. След идването на османските турци храмът е превърнат в джамия”.

През вековете площадът има различни наименования „Айнал мегдан” /заради чешмата с двата чучура/, „Княз Борис”, „Александър Стамболийски”, „19 ноември”. Но и до днес, в ежедневните разговори пловдивчани наричат това място „Джумаята”.

През годините площадът, настлан с едри ломени камъни, е традиционната плаца на файтоните и по-късно на автомобилните таксита. От 1936 година от тук минават първите градски омнибуси. По-късно става част от пешеходната зона на града. Сега там е експониран разкритият при археологически разкопки античен стадион.