Началото на новата българска армия след Освобождението намираме в героичните опълченски дружини. В Пловдив се установява Четвърта дружина и поставя началото на военните поделения в града. По-късно от нейния кадър се формират 1-ва и 2-ра дружина на Източнорумелийската милиция, които под командването на майор Данаил Николаев обявяват Съединението на България на 6 септември 1885 година.

С Указ на българския княз Александър I от 23 декември 1885 година е създаден новият Девети пехотен пловдивски полк, който през 1888 година се кръщава на името на Н. Ц. В. княгиня Клементина – майката на новия княз Фердинанд. През следващите десетина години под ръководството на легендарния командир полковник Васил Делов е изграден казарменият комплекс на полка в квартал „Кършияка” (днес там е хотел „Санкт Петербург”). Постепенно воините клементинци се превръщат в един от символите на Пловдив.

Пловдивският военен гарнизон се попълва през 1886 година със създаването на Трети артилерийски полк и през 1889 година – с 21 Средногорски пехотен полк. След 1890 година в полето западно от Джендем тепе се изграждат казармите на Трети конен полк. В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война воините от тези поделения покриват със слава своите бойни знамена в сраженията при Одрин, Булаир, Серка планина, Дойран, Завоя на Черна.

В годините на Втората световна война е формирана и Парашутната дружина, която заедно с воините от 9-и пехотен полк превзема укрепената немска отбранителна позиция при Стражин. Пленените немски войници наричат пловдивските „Воини от бесния полк”. И днес елитни поделения на Бългаската армия са разположени в  Пловдив и защитават с гордост воинските традиции.