На днешна дата, през 1873 година, приключва земния път на Васил Левски. Роден през 1837 година в Карлово, той посвещава съзнателния си живот на мечтата на цялото българско общество – свободна и независима България. Житейската философия на Апостола не е била фокусирана в омраза срещу другите, различните, а в доброто и справедливото, в центъра на което се намира свободната българска държава.

Левски извървява целия път на народен будител и революционер от учител през участник в легиите на Раковски до идеолог и главно действащо лице във Вътрешната революционна организация. През целия този период той трупа познания по революционно дело и разработва собствена концепция за освобождението. За разлика от другите борци за национално освобождение, той ясно е съзнавал, че Османската империя не може да бъде преборена с гол ентусиазъм и храброст. Нужно е да се направи продължителна и задълбочена подготовка. Левски съзнава, че за да има масовост в едно въстание трябва да се имат предвид икономическите и психологическите специфики на народа. Борбата, според него трябва да започне в късна есен, след като реколтата е прибрана и когато снеговалежите затварят проходите и затрудняват преминавате през планинските проходи.

За осъществяване на великата цел Левски няколко пъти обикаля България и създава комитети, на базата на които по-късно се оформя революционното ядро на Априлското въстание.

След злополучния обир в прохода Арабаконак, срещу който Левски е против, Димитър Общи в пристъп на безумна гордост заявява, че се бори за кауза и по този начин османската власт внезапно осъзнава, че има много сериозен проблем с желанието на българите да бъдат свободни. Което показва на какво перфектно ниво е била организацията на Левски. В последвалите разследвания и преследвания Апостолът на свободата е заловен край село Къкрина, Ловешко. В самото начало, турците не осъзнават кого са заловили и го изпращат във Велико Търново. Там, виждайки мъченията, на които са подложени революционните дейци, Левски решава да се разкрие. Разбирайки, че са заловили най-големия си враг, османците го изпращат да бъде съден в София. Там той се държи достойно, не разкрива никой и посреща смъртта с гордо вдигната глава и поглед, вперен в свободата на Отечеството. 

Величието на Апостола провокира, както позитивни, така и негативни анализи. Тонове с книги и литри с мастило се опитват да ни убедят, че Левски е предаден от българин, че само  две заптиета го пазили, но овчият народ не го е освободил.

Всичко това освен грешно, представлява и откровена гавра с паметта на Левски. Както е посочено и по-горе, той не е предаден, а е заловен при нещастно стечение на обстоятелствата, в рамките на мащабна операция, при която турците са търсили под дърво и камък този, който смущава покоя на прогнилата им империя. А не е освободен и това се разбира при елементарен анализ на личността на Апостола и тогавашната ситуация. Левски е бил дълбоко законспириран и хората, покрай пътя е нямало как да знаят кой е този рус пленник, когото водят заптиетата. След като в Търново става ясно кой е заловеният, властта го изпраща в София с многоброен конвой. Ако действително са били само двама човека, Левски, като човек с военна подготовка и участие в две мисии, е щял да избяга сам. След  като го закарват в София, се създава организация, която трябва да освободи Апостола по пътя му към Цариград, където се е очаквало да го закарат. За съжаление, обаче, процесът се провежда в София.

Личността на Васил Левски е безспорна и всеки, който се опитва да хвърли върху нея или върху народа сянка, се подиграва с паметта и завета на Апостола.  

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TNS.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TNS.bg