Когато се чу, че легендарният партизански командир Леваневски е жив, в началото на 90-те все едно бомба падна в журналистическата гилдия в Пловдив. Сега се чудя как да обясня на младите читатели с какво е сравнимо това- ако назова Елвис Пресли, когото американците периодично " съживяват", дано им стане ясно.  Да кажем, че Майкъл Джексън се появи отнякъде и каже, че се е крил. За по-възрастните ситуацията ще е по-разбираема, но нека да припомня някои факти.

Запрян Фазлов с партизанското име Леваневски е командир на отряд "Васил Левски", създал се след обединението на няколко чети и бойни групи през август 1943 година. През есента на същата година отрядът наброява 250 бойци. Леваневски е бил особен характер, а книгата на Давид Овадия за него се превърна в истински бестселър в едно море от партизански биографии, които излизаха в края на 70-те. Героят му имаше особена съдба. Той беше водил партизани преди Девети септември, но след тази дата неговите хора го обвиниха в измяна на идеала. Той е бил разжалван, нарочен за разбойник, разследван в София и разстрелян без съд и присъда. Заради тази двойнственост самата документална повест имаше много интересна за времето си съдба.

Задкулисните битки в тогава управляващата Българска комунистическа партия бяха като водовъртеж, в които мнозина потънаха. Партизаните от Пловдивския край не признаваха ония край София, подиграваха се, че за бригада "Чавдар" се е чуло едва след 9.09.1944. Безкрайни бяха интригите и заледените участъци в ония отношения на върховете, а обикновените хора можеха само да се досещат какво става. Така или иначе, книгата на Давид Овадия "Леваневски", която претърпя няколко издания и се разграбваше на момента, допринесе в огромна степен този участник в партизанското движение да стане по-популярен за мнозина. Като резултат, през 1977 година покойният Запрян Фазлов- Леваневски е реабилитиран, това се отнася и до роднините му, които вече ще могат да ползват привилегиите на активен борец срещу фашизма.


За младите читатели- тези привилегии осигуряваха безпроблемно влизане в университет, където тогава не само не търсеха студенти, ами за едно място отсяваха по пет-шест до десетима.  Това гарантираше и назначаване на добра работа, разни екстри от магазините. За онова време си беше жив капитал.

И така- с книгата на Давид Овадия бе вписан още един герой в стената на активните борци. Очевидно беше оставил ярки впечатления у мнозина. После дойде 1989-та, Тодор Живков бе свален от пост след 33 годишна власт, самата власт започна да сдава багажа, сините напираха, животът вреше и кипеше и все се надявахме утре всичко да се оправи.
В такъв един момент гръмна бомбата, че Леваневски е жив. От Ташкент се появи един едър мрачен мъж с бледа кожа и много тежък поглед. Разказа удивителната история как, малко преди да бъде разстрелян от бившите си съратници в Софийския затвор, са дошли от Съветския съюз офицери от КГБ и са го измъкнали. Оттам е преминал обучение и е станал не какъв да е, а генерал от КГБ.
Впрочем историята, колкото и да беше удивителна, не беше невъзможна.

Настана едно голямо питане, което продължи цели десет месеца през 1991-92 и завърши с официални изявления на тогавашния директор на РДВР Пловдив Иван Георгиев и окръжния прокурор Росен Димов. Те заявиха, че лицето, което се наричаше Дмитрий Калоянов и твърдеше, че всъщност е Запрян Фазлов- Леваневски, лъже. Казаха го с по-официални думи, но това беше същината. Позоваха се на дактилоскопични данни от истинския Леваневски. Спомням си, че тогавашният окръжен прокурор Росен Димов не беше дори наясно за кого се представя мрачният българоташкентец- " Аз, каза, от ония само Митко Палаузов знам"...
Докато се стигне до финала, десет месеца партийните организации се разкъсваха пред тази дилема- Леваневски ли е това или не е. Май този изпечен мошеник беше първият, който пося толкова сериозен клин. Правеха събрания, за да уточнят дали го признават или не, някъде тържества му уреждаха. През останалото време той подгряваше медиите, които бяха като запленени от мистериозната загадка и няма как да е иначе, оттогава до днес друга подобна не е имало.  Героят демонстрираше грубо поведение и арогантност, но щом минеха няколко дни, без да го споменат в медиите, даваше знак.

Наскоро пак се вълнувахме от един мошеник- Спас- Александър, който подлъга много хора. Само дето днес е много лесно да си направиш фалшив профил във Фейсбук и да просиш пари.

Лъже Леваневски го направи по класическия начин - с лице. Впрочем журналистката от Радио Пловдив Катюша Ангелова, която тогава успя да стигне най- близо до него, твърди в статия във в. "Паралел 42" от 1992 година, че преди да дойде в България, Калоянов е поддържал връзка с близки на истинския Леваневски и ги е карал да му изпращат снимки и документи. Една от телеграмите му до тях гласи: "Снимките не съвпадат. Търсете нови". Дали тези роднини са участвали съзнателно в далаверата или са станали жертва на мошеника, така и не се изясни. За да дойде от Ташкент, лъже Леваневски получава пари от Халил Окан, който бил голям патриот и през 1962 година по подобен начин организирал посрещането от Диарбекир на ...Христо Ботев. Очевидно човекът си е падал по възкръсналите легенди. В началото на 90-те той дава 30 000 лева, за да докара Леваневски у нас, а когато по-късно става ясно, че това е мошеник, си иска парите обратно. Получава следния отговор от него- " Който ги е вземал парите, той да ти ги връща".

Обласкан от медийното внимание, лъже Леваневски по едно време съвсем се забрави. Поиска да се снима филм за него, и то не какъв да е, а игрален. Да се снима в Средногорието и в него да участват много статисти. Колкото в Сталинградската битка.  После поиска от жителите на село Стряма да го издигнат за президент. По едно време искаше да възстанови името си Запрян Атанасов Фазлов- истинското име на Леваневски и предварително устрои голяма сцена, като очакваше да му откажат. Когато стана ясно, обаче, че за целта е необходимо само да попълни саморъчно три формуляра и да ги даде в съда, направо се развихри и отказа. Никой не бивало да вижда неговия почерк, защото КГБ били навсякъде...

Впрочем докато мнозина повярваха все пак, че легендарният Леваневски някакси е оцелял и е жив, други бяха твърде скептични още в началото. Катюша Ангелова цитира кмета на село Малък Чифлик, Търновско, Цоню Проданов, който разпознава в новите снимки известния мошеник Гиньо Коларов от село Тулча. Той твърди, че е работил с него в строителството в Ташкент и е съвсем наясно що за човек е този- обичал да се представя за агент на КГБ. 

Много измамници се нароиха впоследствие, нацията ни се оказа твърде талантлива откъм този вид поминък, но такава едра и изпипана измама никой друг не успя да направи. Пет- шест години след големия шум, който вдигна, той почина в болницата. И до днес май не е на сто процента ясно кой беше. Че не беше Леваневски, е вярно. Но кой наистина беше...