УМБАЛ "Свети Георги" – от три бараки под Хълма на доблестта до най-голямата болница в страната

140 години от основаването си ще отбележи с тържествен форум на 17 юни най-голямата болница в България – УМБАЛ „Свети Георги” в Пловдив. Основана на мястото на лазарета от Руско-турската освободителна война, който се е помещавал в три бараки с 30 легла в местността под Хълма на доблестта (Джендем тепе), тя започва своето летоброенето като първата българска гражданска болница на 1 май 1879 г. На тази дата, по силата на Берлинския договор, руските войски напускат пределите на Източна Румелия и болницата с цялото имущество и инструментариум е предадена на новосъздаденото дружество „Св. Пантелеймон“. За първи управител е избран д-р Стоян Чомаков, а като старша медицинска сестра Руският червен кръст командирова Маргарита Смолникова.

През 1882 г. в близост до съществуващите бараки започва строителството на нова масивна двуетажна сграда. На 2 декември 1885 г. специална комисия приема новата болнична база със 100 легла, а през 1888 г. лечебницата получава названието Пловдивска първостепенна болница. През 1892 г. на същото място е построен едноетажен павилион за инфекциозни заболявания. По-късно се откриват Кожно-венерическо отделение и Дезинфекциозна станция, в която впоследствие се настанява Очно-ушно отделение. През 1922 г. се открива и първият павилион за болни с напреднала туберкулоза.

Земетресението от 1928 г. с епицентър в района на Чирпан, Поповица и Борисовград (днешен Първомай) е разрушително и за Пловдив. След него на терена под Джендем тепе се изграждат ново акушеро-гинекологично отделение, детско отделение, кухня, пералня, просектура, мъжко и женско вътрешно отделение.

За първи път в България в болницата се извършват редица операции. Такива са нефропексия по метода на Тюфе, извършена от д-р Иван Михайловски през 1879 г., оперативно отстраняване на камъни от пикочен мехур от д-р П. Проданов през 1896 г. и през същата година – резекция на стомаха по Билорт І.

През 1942 г. на базата на държавната болница в Пловдив се разкрива второто в нашата страна сестринско училище.

През 1944 г. будни пловдивчани се обединяват отново в Общограждански комитет за културното издигане на Пловдив с ясни и амбициозни цели – градът да има свое висше учебно заведение, базирано на настоящата развита болнична структура. През пролетта и лятото на следващата година две нови делегации на лобисти за културното развитие на Пловдив „атакуват“ София, търсейки помощ от високите етажи на тогавашната власт. Скоро след това Пловдив бил посетен лично от министъра на народното здраве Рачо Ангелов. Той е сторонник на идеята за университет в Пловдив, като води със себе си и декана на Медицинския факултет в София проф. Димитър Ораховиц. Те били посрещнати от председателя на Културния комитет и областен управител Йордан Божилов, от кмета Иван Перпелиев и от д-р Иван Вапцаров. На тази среща за първи път започват да се обсъждат кадровите въпроси на бъдещия Медицински факултет в Държавната болница в Пловдив, с което се поставя началото и на висшето медицинско образование в нашия град.

Старейшините от Пловдивската община не се забавили с оказване на съдействие и с единодушно гласуване определили свободен терен за строителството на новата материална база. На идеята откликва и цялото пловдивско гражданство. Пловдивската община предвидила 30 милиона лева за нуждите на бъдещия университет. Суми дарили както заможни пловдивчани, така и работници от предприятия, спортисти, учители, собственици на частни кина, железничари. И 20 август 1945 г. вече официално било създадено първото висше учебно заведение в Пловдив с два факултета – Медицински и Агроикономически, разкрито към базата на Пловдивската първостепенна болница. Към момента на създаване на университетската база през 1945 г. болницата включва 615 легла и 160 души персонал, като в нея годишно са били хоспитализирани около 13 000 болни, главно от региона на Пловдив и Южна България.

Оттук нататък до 31 август 2000 г. историята на Пловдивската първостепенна болница, наричана през всичките тези години още Държавна болница, е неразривно свързана или по-точно е една и съща с историята на Медицинския факултет към Държавния университет. Той е кръстен на името на създателя на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски, чийто правоприемник е Висшият медицински институт в Пловдив.

Още в края на 1945 година започват да се обявяват конкурси за редовни доценти в катедрите и за следващата учебна година факултетният съвет вече е в оптимален състав – проф. Цветан Кръстанов (кожни болести), проф. Богоя Юруков (фармакология и терапия), проф. Кирил Чолаков (психиатрия и неврология), проф. Марин Рашев (вътрешни болести), доц. Антон Червенаков (хирургия), д-р Иван Митев (биохимия), д-р Георги Михайлов (съдебна медицина) и доц. Елисей Янев (микробиология).

Безспорен авторитет в първоначалния петгодишен период на Медицинският факултет е ерудитът и несравним преподавател проф. Богоя Юруков. Той е създател на няколко катедри в академията: микробиология и паразитология, пропедевтика на вътрешните болести, факултетска терапия, фармакология и инфекциозни болести. С  много любов и уважение студентите и преподавателите го наричат Енциклопедия. Нестандартна е и биографията на проф. Юруков: докато учи медицина в София, той следва политически и стопански науки в Свободния университет в САЩ и е Рокфелеров стипендиант. Има признати три медицински специалности и специализации в Хамбург, Букурещ, Балтимор, Париж и Франкфурт.

На 28 май 1950 г. Медицинският факултет на Държавния университет се обособява като Пловдивска медицинска академия, а на 25 октомври 1950 г. академията получава името на бележития руски учен, нобелов лауреат Иван Петрович Павлов.

Медицинската академия преминава към Министерството на народното здраве и за дълго време се превръща във водещ център на медицинската наука и лечение на пациентите. За първи ректор на Медицинската академия е избран проф. д-р Елисей Янев, а в следващия мандат ректор е проф. д-р Живко Ламбрев. Не минава много време и в подражание на чужди образци името на академията се променя на Висш медицински институт (ВМИ) „Иван Петрович Павлов“. 

За ВМИ „Иван Петрович Павлов“ в края на 50-те години на миналия век започва  период на разширяване и утвърждаване. Това е златно десетилетие за болницата, когато ректор на института е проф. Тодор Захариев (1957–1964 г.). Той има специализации в редица европейски страни, представител е на България в Световната здравна организация и ръководи Катедрата по организация на здравеопазването. Проф. Тодор Захариев дава на института успешни управленчески идеи и решения, които определят развитието му в следващите десетилетия. Сред тях са създаването на списание Folia medica, Централната научноизследователска лаборатория и замисълът на Стоматологичния факултет. Тази градивна линия е продължена и доразвита от следващите ректори – изтъкнатия интернист проф. д-р Антон Митов (1964–1967 г.) и големия хирург  проф. д-р Пею Мишев (1966–1973 г.).

Централната научноизследователска лаборатория е изградена в средата на 60-те години в сградата на днешната Централна клинична лаборатория (наричана преди това Централна институтска клинична лаборатория). В нея са съсредоточени уникална научноизследователска апаратура и елитни кадри, които са подпомагали научната дейност и диагностиката на всички клиники и катедри на института.

1972-ра е отново година на държавни реформи. Извършва се централизация на структурите на висшите медицински институти в София, Пловдив и Варна, които стават факултети на Медицинската академия. След 5 години отново е върната самостоятелността на институтите, а Висшият медицински институт в Пловдив вече е съставен от два факултета – Медицински и Стоматологичен. През 1977 г. като част от Стоматологичния факултет е създадена Катедрата по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия, която е поверена на проф. д-р Пеню Пеев.

Друг повратен момент в развитието на болницата и университета в Пловдив е строителството на новия Хирургичен блок, т. нар. База 2. Първата копка е направена на 30 април 1968 г., но строителството завършва 20 години по-късно. Новата база допринася изключително много за подобряване на дейността на хирургичните клиники. Разкриват се нови клиники и отделения, създава се библиотечна база. Увеличава се броят на болничните легла, който отговаря на нуждите на обучението на нарасналия брой студенти.

На 21 юли 1992 г. Медицинската академия за пореден път е реформирана. Висшият институт получава автономност с относителна независимост и свобода при организацията на административната и финансовата дейност.

В новите условия през месец май 1995 г. Общото събрание избира за ректор проф. д-р Атанас Джурджев (1995–2003 г.), а декани на Медицинския факултет са съответно проф. д-р Петър Учиков (1995–1998 г.), доц. д-р Георги Паскалев (1999–2003 г.) и доц. д-р Илия Йовчев (2003–2011 г.). 

През 1999 г. е приет Закон за лечебните заведения, с който се извършват нови реформи в системата на здравеопазването и придобиването на медицинската професия. Държавата разделя болниците и медицинските университети в цялата страна със самостоятелен предмет на дейност в областта на здравеопазването и образованието. Законодателните промени се отразяват съществено на структурата и облика на Медицинския факултет и Държавната болница. Факултетът вече е част от Медицински университет – Пловдив, а болницата продължава съществуването си като еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала. Принципал на държавното лечебно заведение е министърът на здравеопазването, а на университета – министърът на образованието и науката.

В правно-организационната си форма на акционерно дружество болницата съществува от 31 август 2000 г., когато диагностично-лечебната структура на Висшия медицински институт в Пловдив е преобразувана със заповед на министъра на здравеопазването в многопрофилна болница за активно лечение по Закона за лечебните заведения.

В този момент личният състав на новорегистрираното лечебно заведение наброява около 2500 служители, от които близо 400 са от научно-преподавателския  състав на Медицински университет – Пловдив.

На 3 октомври 2000 г. лечебното заведение е регистрирано в Търговския регистър на Пловдивския окръжен съд с наименованието Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Георги” ЕАД. От този момент и до днес университетската болница се управлява от изпълнителен директор и Съвет на директорите, а правата на държавата в дружеството се упражняват от министъра на здравеопазването.

На 1 септември 2000 г. за изпълнителен директор на болницата е избран д-р Андон Щерев. След него изпълнителни директори са проф. д-р Илия Йовчев (2000–2004 г.), д-р Стефан Димов (2004–2005 г.), проф. д-р Илия Баташки, дм (2005– 2009 г.), проф. д-р Божидар Хаджиев, дм (2009– 2010 г.). От 2010 г. и понастоящем изпълнителен директор на лечебното заведение е проф. д-р Карен Джамбазов, дм.

УМБАЛ „Свети Георги“ е разположена на две бази с огромен сграден фонд от около 150 000 кв. м. разгъната застроена площ. В болничната структура се включват 65 клиники, отделения и лаборатории; собствени стопански звена, главно с обслужващи и помощни функции – стерилизация, аптека, пералня, болнична кухня, автотранспорт, отоплителна централа и други. Държавната болница е важен център за съвременна диагностично-лечебна, учебна и научноизследователска дейност и развива широкоспектърна дейност по всички медицински специалности.

През последните години болницата е пионер в много здравни инициативи и проекти, включително в национален мащаб. През 2000 г. е възстановена Клиниката по пулмология (днес Клиника по пневмология и фтизиатрия), наследник на Фтизиатрична клиника, създадена през 1945 г. като част от Държавната болница и преместена през 1952 г. на територията на Болницата по белодробни болести.

Още през 2001 г. болницата създава собствена структура в доболничната помощ, която унаследява и продължава функциите на бившата Поликлиника на ВМИ – Пловдив, в областта на амбулаторната дейност. Днес ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД е един от най-големите диагностично-консултативни центрове, заемайки голям дял от доболничната помощ в Пловдив със своите над 30 специализирани кабинета и диагностични звена в областта на образната диагностика, микробиологията, клиничната лаборатория и други.

През 2002 г. е създадена Клиниката по кардиохирургия - първата извън София диагностично-лечебна структура, специализирана в оперативното лечение на пациенти със сърдечносъдови заболявания, за чието разкриване особени заслуги има и нейният първи ръководител проф. д-р Генчо Начев.

През същата година лечебното заведение получава и първите сертификати за вирусологична дейност.

В периода 2002–2005 г. благодарение на добрите базови възможности по проект на Министерство на здравеопазването е инсталиран първият в Пловдив мултимодален линеен ускорител за високотехнологично лъчелечение.

Две години по-късно по проект „Реформа в здравния сектор“ съвместно с Министерството на здравеопазването се създава първото в страната Отделение по еднодневна, висцерална и миниинвазивна хирургия с ръководител доц. д-р Илия Баташки (по-късно професор).

През 2008 г. е основана Клиниката по медицинска онкология с ръководител проф. д-р Жанет Грудева. Създаването й дава възможност за пълна комплексност на онкологичната помощ в рамките университетската болница.

Същата година са разкрити Лабораторията за изследване на нарушенията на дишането по време на сън с ръководител проф. д-р Стефан Костянев, Секторът за болнична рехабилитация на деца с детска церебрална парализа, родова травма на раменния сплит и други заболявания с ръководител проф. д-р Елена Илиева и Детското спешно приемно отделение с ръководител д-р Светлана Атанасова.

През 2010 г. е създадено Отделението по спешна медицина със звената по хирургия, ортопедия и травматология, вътрешни болести и педиатрия, чиято база година и половина по-късно е изцяло реконструирана, обновена и преоборудвана.

В периода 2011–2012 г. е реконструиран един от бункерите на Клиниката по лъчелечение за инсталиране на втори лъчетерапевтичен комплекс в База 1 и е закупен нов линеен ускорител – мултимодален, с многолистов колиматор. С пускането в действие на новия комплекс УМБАЛ „Свети Георги“ става водещ онкологичен център във високотехнологичното перкутанно лъчелечение с два линейни ускорителя.

През 2011 г. по европейски проект е създаден и открит първият в страната Интегрален център за хирургично лечение на тумори и травми, оборудван с иновативна апаратура, включваща О-рамо и автоматизирана хирургично-навигационна система с ръководител доц. д-р Марин Атанасов.

През 2012 г. болницата за първи път инвестира в закупуването на собствен ангиографски комплекс за коронарни изследвания и процедури, а три години по-късно придобива и втория модерен коронарограф, с което напълно подсигурява лечебната и учебната дейност в областта на инвазивната кардиологична диагностика и лечение на инфаркти и други заболявания на сърдечносъдовата система. Същата година е създадена и първата хибридна операционна зала за съдова хирургия, позволяваща изпълнение на образни изследвания, хибридни операции, балонни дилатации и стентиране с минимален риск от рентгеново облъчване.

Поради закриването на Белодробната болница в Пловдив в периода 2012–2013 г. с държавна субсидия, но и с много спестени средства на УМБАЛ „Свети Георги“ са изпълнени ново строителство и реконстукция на един от блоковете на Инфекциозна клиника за създаване на Отделение по фтизиатрия към Клиниката по пневмология. Първи ръководител на новоразкритото отделение е д-р Веселин Давчев. Разкрити са лаборатория и кабинети за контрол на туберкулозата, като цялата новосъздадена диагностично-лечебна структура поема част от дейността на бившата Белодробна болница.

В рамките на 2013 г. в болницата е внедрена единната информационна система за управление и отчитане на всички видове дейности във всички звена на лечебното заведение – клинични, диагностични, стопански и други. Същата година завършва и дигитализацията на образната диагностика в База 2.

През 2013 г., съвместно с Медицински университет – Пловдив, е създаден консорциумът „Център за трансфер на знания и здравни технологии в ендоскопската хирургия – Свети Георги“. Центърът е създаден отново въз основа на спечелен европроект и се ръководи от проф. д-р Карен Джамбазов. В рамките на същата година след успешно подготвен проект Отделението по образна диагностика на болницата е обновено с най-ново поколение медицинска апаратура, включващо високоскоростен 64-срезов компютър томограф, магнитно-резонансен томограф, дигитален скопично-графичен рентгенов апарат, дигитален мамограф, ултразвуков апарат с възможност за контраст-усилена ехография и други.

В периода 2013–2014 г. е построена нова двуетажна сграда с топла връзка към основния корпус на Хирургическия блок. След което в болничната аптека на УМБАЛ „Свети Георги“ с ръководител маг.-фарм. Недялка Червенкова се оборудва и разкрива първият в страната Сектор за централизирано разтваряне на цитостатици в лекарствени форми за лечение на болни с онкохематологични заболявания. През 2015 г. към Клиниката по клинична хематология се създава и започва дейност уникалният за региона на Югоизточна България сектор за автоложна стволовоклетъчна трансплантация с четири бокса, вкл. лабораторен блок за събиране, съхраняване и преливане на хемопоетични стволови клетки, с ръководител проф. д-р Стефчо Горанов.

През 2016 г. се открива вторият блок на Клиниката по лъчелечение, където след извършена капитална реконструкция на базата е инсталирана уникалната за България роботизирана система за стереотактична радиохирургия (кибернож). В рамките на същата година Отделението по нуклеарна медицина е обособено като самостоятелна диагностична структура, към която е построен и пуснат в действие нов сектор за позитронно-емисионна томография.

През 2018 г. със съдействието на Министерство на здравеопазването са завършени инсталирането на нови асансьорни съоръжения в Хирургическия блок на Пещерско шосе и реконструкцията и модернизацията на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение, която днес разполага с най-новата реанимационна база в страната.

Периодът 2010 г.–2018 г. е исторически важен за УМБАЛ „Свети Георги“ и поради решаването на редица правни спорове и проблеми, свързани с поземлената собственост на лечебното заведение, както и с редица правни и административно-устройствени въпроси. След поредица от успешни за болницата административни и съдебни процедури в този период са ликвидирани почти всички неуредици около съсобствеността и регулацията на поземлените й имоти, а през 2018 г. лечебното заведение придобива и нови терени с обща площ над 67 хил. кв. м. От 27 август 2018 г. УМБАЛ „Свети Георги“ вече притежава в капитала над 169 хил. кв. м поземлени имоти и за първи път от преобразуването си през 2000 г. разполага с изключителните права на собственик за разширение на болничната си база на бул. „Пещерско шосе“, в това число с възможности за самостоятелно инвестиционно проектиране и строителство на нови сгради, пътна и инженерна инфраструктура.

Стратегическите намерения на лечебното заведение са свързани именно със строителството на нов сграден фонд и модернизиране на болничните звена, които са много, но един от най-амбициозните, за чиято реализация днес ръководството на лечебното заведение се бори и води обществена и дарителска кампания, е проектът „Най-доброто за нашите деца и онкоболни“. Проектът включва строителство на нов лечебно-диагностичен комплекс в База 2, където детските и онкологичните звена от База 1 да бъдат преместени и да продължат развитието си в нова, съвременна база за болнична грижа и лечение.

Днес УМБАЛ „Свети Георги“ е най-голямата болница в страната, разполага с 1536 легла и 2694 души персонал, от които 653 са лекари, а 925 са специалисти по здравни грижи. В последните години средният годишен брой на болните, които се хоспитализират за активно лечение, надхвърля 80 000. В клиниките и отделенията на болницата се оказва денонощно помощ на населението от целия Южен-Централен регион на България.