Има една софийска улица, която сякаш е предопределена да бъде сцена и паметно място за историческите обрати в най-новата ни история. Тя не е кръстена на някой герой или велико събитие, а носи красивото име „Латинка“ – звучащо леко провинциално и точно затова навяващо уют.

Всъщност тази улица пресича  най-престижните столични квартали –„Изгрев“ и „Изток“, избрани и запазени още от началото на соца за домовете на „червената буржоазия“.

Улица „Латинка“ е прекрасно място за разходки през последните топли есенни дни.

Тръгвам от Борисовата градина, която на това място си е истинска гора.  Съвсем наблизо е задната част на руското посолство, само един път разделя дърветата от оградата му.

Първата спирка е гробът на Дънов. След горските пътеки и сенки мястото, превърнато в разкошна градина, е идеално за почивка и размисъл. Чешма, розови храсти, цветя, плодни дръвчета, гълъби. Всеки говори тихо, дори децата не вдигат обичайния шум в игрите си. Ако водите домашния си любимец, ще трябва да го оставите пред вратата.

Петър Дънов е починал на 27 декември 1944 г. в 6:45 сутринта. Смъртта му е обвита в мистерия и е табу сред Бялото братство. Според последователите му, той е излетял от тялото си, облян в светлина – както е учел приживе – че душата може с лекота да излиза и да се връща в тленната си обвивка.

Друга история разказва, че в студен декемврийски ден учителят е излязъл навън и се полял със студена вода. Починал вероятно от скоротечна пневмония.

Според трети, той сам спрял сърцето си.

Но това не се нарича самоубийство от белите братя, а се обяснява с пророчество -   видял нещо ужасно в бъдещето след 9 септември.

Но така или иначе – неговата смърт бележи началото на нова страница в историята ни, която продължава през следващите 45 години.

А за историята на погребението му  – наистина можем да кажем: „Неведоми са пътищата Господни!“

Още приживе Дънов е посочил къде да бъде положено тялото му  – в „Изгрева“, където белите братя изпълнявали паневритмията.

Комунистическата власт обаче отказала да изпълни желанието му.

Тогава неговият ученик д-р Жеков изпраща телеграма лично до Георги Димитров в Москва с молба за съдействие Учителя да бъде погребан в братското място. И Вождът урежда това да се случи.

Но защо един комунистически лидер да откликва на молбата на езотерици?

Защото Дънов и Димитров са били близки, а Учителя даже е спасявал живота на комуниста.

В един момент двамата били съседи на ул. „Опълченска“, където живеели в къщи-близнаци. Когато жандармерия обгражда имота, за да арестува Димитров, той минава през тавана на къщата близнак и се смесва с танцуващите паневритмия бели братя. Те пък били под личното покровителство на цар Борис, който ги ползвал за окултни съветници.

За втори път Учителя спасява живота на антифашиста като го скрива под леглото си, за да не го хванат жандармите. Сподвижниците на Дънов дори твърдят, че направил около него защитно поле с мисълта си, за да не бъде забелязан.

С разпореждането гробът на Беинса Дуно, както са го наричали учениците, да бъде в „Изгрева“, Димитров се отблагодарява за направеното добро. А докато се чака телеграмата от Москва, комунистите охраняват тялото, което не се разлага - остава нетленно и се мумифицира.  Това всява голям смут в атеистичните им души.

Сега гробът на Учителя е във формата на елипса. В надгробната плоча е инструктиран пентаграм – но не комунистическа петолъчка, а символ на Бялото братство. В нето са изписани петте принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.  Знакът е в окръжност, а около нея пише: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа“.

Разходката ми продължава покрай китни къщи с прозорци, потънали в цъфнало мушкато, асми, натежали от грозде, дюлеви и ябълкови дървета, отрупани с плодове – гледки, които обикновено не се асоциират със забързаните и задръстени софийски улици.

Следващата паметна спирка е на номер 15. Там е грозновата кооперация с изкъртени стени. Изглежда необитаема.

Преди десетилетия обаче това място е носело енергията на властта, която управлява цяла България. Тук е живял Андрей Луканов – роден в Москва като съветски гражданин, дипломат, политик, част от висшата номенклатура още от 1972 г., министър-председател на две правителства през 1990 г., арестуван за присвояване на обществено имущество в особено големи размери, но после оправдан и осъдил България, участник в най-крупния бизнес – с горивата,  като президент и акционер в „Топенерджи“- българо-руското дружество, което трябва да докара руския газ у нас.

На 2 октомври 1996 г. сутринта в 9.15 експремиерът излиза от дома си, както се случва обичайно и тръгва към служебния автомобил. Сеща се, че е забравил нещо – може би да честити рождения ден на съпругата си? Връща се към домофона, когато убиецът, маскиран като скитник,  с 9-милиметров „Макаров“ със заглушител изстрелва от метър и половина четири куршума в него.

Така името на Андрей Луканов се нарежда сред тези на другите български премиери, на които политиката и задкулисните игри покрай нея взеха главите – ексминистър-председателят Стефан Стамболов, съсечен в центъра на София през 1895-а и Александър Стамболийски, действащ премиер, рязан парче по парче през 1923 г.

Разстрелът на Луканов е детайл от най-мрачния период на прехода, когато България стигна до дъното с фалитите на банки, хиперинфлацията и гладните бунтове, помели властта през зимата на 1997 г. За щастие, оттам нататък криза с такива размери не сме имали.

След атентата срещу Луканов семейството му се изнася от кооперацията, а през 2011 г. синът му Карло предава ключовете за имота на Столична община.

В последно време на „Латинка“ се обособи още една спирка. Дали тя ще стане историческа е рано да се каже, защото историята изисква време.

На номер 8 се издига внушителна кооперация, потънала в зеленина. На фасадата й е изписан псалм 91:

Този, който живее под покрива на Всевишния
и пребъдва под сянката на Всемогъщия,
той казва на Господа: „Ти си мое прибежище и моя крепост,
Бог мой, на Когото се уповавам.“
Бог ще те спаси от капана на ловеца
и от смъртоносна напаст.
С перата Си ще те покрие
и под крилете Му ще се скриеш;
щит и закрила е Неговата вярност.
Ти няма да се изплашиш от ужасите на нощта
и от стрелите, летящи през деня;
от мора, който те обгръща в мрака,
и от заразата, която вилнее по обед.
От твоята страна ще паднат хиляди,
а отдясно на тебе – десет хиляди,
но тебе няма да те застигне беда.
Само ще гледаш с очите си
и ще виждаш възмездието за грешните...“

Точно заради тази кооперация гръмна един от най-големите политически скандали в последните години – „Апартаментгейт“. Той завърши с драматични раздели в управляващата партия и с падането на министерски глави.

Дали и аз някога ще мога да си купя апартамент тук на цени от 627 евро на квадратен метър като Цветан Цветанов, се пита всеки, който се спре пред сградата. Тя се нарича „Летера“ и е известна като „Къщата на буквите“.  Печелила е награда за „Сграда на годината“ през 2017 г. Красива е.

Това е улица „Латинка“. Спокойна, уютна, приятни за разходки. Но и криеща твърде много тайни и съблазни.