На 6 юли 1880 година вечерта в гръцкото кафене в Пловдив със сетни сили влиза окървавен униформен мъж и се строполява. Преди да загуби съзнание, съобщава вест, която изумява всички. На около 6 км от града на път за Чирпан е убита Олга Скобелева, майката на Белия генерал.

Човекът, донесъл лошата вест, е едва оцелелият от клането телохранител унтер-офицер Иванов. Наред с Олга Скобелева, на това място загиват още двама - файтонджията и нейната камериерка. 

Сутринта на 8 юли в-к "Народний глас" излиза с черно каре: " Съ съкрушено сърдце испълняваме прискърбната длъжностъ да известим на своите читатели убийството на великата и незабравена българска благодетелка Нейно Превъсходителство г-жа Скобелева... Человешкий умъ се отрича да повярва въ подробностите на това ужасно убийство".

 

Новината вече е обиколила целия град, малцина са тези, които не знаят коя е Олга Скобелева. След първоначалния шок идва и облекчението, че смъртта й е настъпила не от българска ръка. Това вече би било прекалено тежко. Бързо е посочен убиецът, видян от унтер-офицер Иванов - става дума за капитан Алексей Узатис и двама черногорци.

Когато потерята тръгва към имението на капитан Узатис в  село Дермендере, днешното Първенец, той се самоубива. Причината за нападението са парите, които Олга Скобелева носи в Чирпан за откриването на нов приют за сираци. Впрочем те така и не са открити, което поражда различни слухове тогава. 

Капитан Узатис идва в България след Освобождението при едно от пътуванията на Олга Скобелева през 1979 година и първо е инструктор в румелийската полиция. Семейство Скобелеви го покровителстват, помагат за образованието му. Той става офицер, а после и командир на сапьорска рота в Пловдив. Противоречива личност е, описван е както като храбър офицер, така и като безчестен и пошъл авантюрист. 

 Пловдив много бързо издига паметник на загиналата благодетелка. Той не е голям, от четирите му страни има надписи. Единият от тях е особено ценен, специално написан епитаф от Иван Вазов, който по това време живее под тепетата. Надписът, който може да се види и днес,  гласи :

С цел висока, красна

при нас дойде ти,

но ръка ужасна

твойте дни скрати.

Святице! Прости! 


По- късно е издигнат и друг, голям паметник, който днес е в безобразно състояние. В кръгла отворена колонада върху постамент на 3 м височина е разположена скулптурната композиция - Олга Скобелева, прегърнала две деца. Автор на паметника е известният скулптор Кирил Тодоров, изваял и паметника на Васил Априлов в Габрово. 

Днес мястото, известно като Скобелева майка, има лоша слава. Проститутки от близкото Столипиново причакват шофьори, а пространството в и около колонадата е осеяно с боклуци. Носът и на Олга Скобелева, и на двете деца са изкъртени.

Преди време бяха възстановени надписите на първия паметник, но за този не се полагат никакви грижи. Едва ли и много хора са наясно какво точно е станало тук и защо са издигнати паметниците. А си заслужава да се научи. 

 Олга Николаевна Скобелева е съпруга на генерал Дмитрий Скобелев и майка на Белия генерал Михаил Скобелев. Идва в България през 1877 г. вече като вдовица, за да помага на сина си. Тя е началник на лазаретите по време на Руско-турската освободителна война, а след края й се заема с благотворителна дейност.

На практика тя е първият ръководител на българското дружество на Червения кръст. Олга Скобелева създава в Пловдив приют за сираците от Априлското въстание и Руско-турската война и дава покрив, храна и грижи на 250 български деца. Сиропиталища и училища Олга Скобелева организира и в други селища, а освен това тя работи и за откриване и уреждане на болници и в двете тогавашни български държави – Княжество България и Източна Румелия.

През 1879 г. тя става заедно с граф Игнатиев инициатор за събиране на средства от руския народ за изграждането на храм паметника над с. Шипка. Има намерение да основе образцово селскостопанско училище в Източна Румелия, да построи църква в памет на съпруга си – генерал Дмитрий Скобелев.

Омъжена съвсем млада, Олга Скобелева е била винаги съпричастна с проблемите на обикновените хора, свидетелстват исторически извори, позоваващи се на нейни съвременници. Умна, любознателна, с решителен характер, тя е била ярка фигура в средите на руската аристокрация. Пътуването и до Чирпан е имало за цел да постави началото на цяла мрежа сиропиталища в Източна Румелия. 

 Олга Скобелева загива на 57-годишна възраст. Останките й са пренесени в Русия и погребани в семейното имение край Санкт Петербург.

 

ген. Михаил Скобелев