Русия надделява над Турция в Руско - Турска война от 1828-1829 г., aктивно подпомагана от българското население Бългатите се бият храбро срещу турската власт както самостоятелно, така и присъединявайки се към руските отряди. Те са предвождани от капитан Георги Мамарчев. За изключителната си храброст по време на войната той е награден с орден ''св. Ана'' лично от руския император.
След войната българите са подложени на нечувани зверства от страна на турците. Въпреки активната помощ, която получава от България по време на войната, Русия отказва да предостави защита на българското население, да го подпомогне и защити. Гоненията и зверставата спрямо българите са извъшвани дори пред очите на руските войски. В интересите на Русия не влиза политическата независимост на България в този период. Капитан Мамарчев е арестуван, а предводителят на русите във войната генерал Дибич заявява: ''Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“ Българите обаче не се отказват и организират въстание срещу поробителя в Търновско и Силистренско. Дейно участие в организацията взимат капитан Мамарчев, Велчо Атанасов, Никола Гайтанджията, Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата. Организираното въстание остава известно в историята като ''Велчова завера''.
Център на заговорниците бил Плаковския манастир с игумен хаджи Сергий, който подвеждал под клетва ръководителите и бил между най-доверените лица. Под претекст, че събира дюлгери за възстановяване на Варненската крепост, разрушена през последната война, майстор Димитър Софиялията записал стотици доброволци, готови в уречения от ръководителите ден - на Великден 1835 година, да щурмуват турските казарми в Търново. Предвождани от Георги Мамарчев, въстаниците трябва да превземат Търново и да провъзгласят Велчо Атанасов за Княз Търновски и след разгрома на турските войски в Търново да се вдигне въстание в Еленско, Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в Централна Стара планина.
Основната цел на въстанието е било образуването на автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи. Капитан Мамарчев навсякъде е вдъхвал увереност на българите и ги окуражавал за въоражената борба: "Брате българине, не стой със скръстени ръце; ти трябва всякога да помниш, че най-скъпото нещо - свободата - даром се не дава".
За съжаление заговорът е разкрит, организацията е разбита от османските власти, активно подпомагани от Русия. Участниците в заговора са подложени на жестоки изтезания за изтръгване на признания за други участници в подготвения бунт срещу османците. Въпреки това те се изправят достойно пред съда и бесилката и не издават никого, като по този начин спасяват мнозина заговорници от смърт. Георги Раковски пише: “Бедний Сергий притърпе най-големи мъки турски. Извадиха му зъбите с клещи един по един. Забиваха му борина под ноктите и го гориха на огън. Вадиха му очи и други неизказани мъки му аложиха неверни поганци. Той е достоен да се числи в ряд на светия великомъченици, понеже издъхна от такива мъки за вяра и отечество. Вечна ти слава, родолюбче Сергие”.
Въпреки неуспеха на Велчовата завера идеите на организаторите й не угасват Те са успешно възприети и доразвити от племенника на кап. Георги Мамарчев – Георги Сава Раковски, а борбата за национална независимост продължава все по-упорито.
*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизъма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.
TrafficNews.bg