Някои пловдивчани все още пазят спомена за Френския колеж „Свети Августин”, който се е намирал в центъра на града. Учебното заведение е основано през далечната 1884 година и е затворило врати през 1948 година. Към днешна дата сградата, в която е бил последно колежът, се помещава Пловдивският университет „Паисий Хилендарски”. През коридорите на някогашния колеж са минавали хиляди студенти и то десетилетия наред, залите са пропити със спомени и носят отпечатъка  на различни модни течения и държавни управления.

Колежът е отворил врати като  мъжко католическо училище. Като важно религиозно средище е изиграло роля в подготовката на българската интелигенция. Заслугата за новия колеж под тепетата има свещеник Александър Шилие. Училището започва само с десет ученици, но бързо се развива в пълно средно учебно заведение. Първоначално е настанено в бивш турски чифлик, но заради големия наплив през 1922 година се стига до построяването на новата сграда на колежа,  в която сега се помещава ПУ.

През 1922 г. пред сградата на колежа е изграден малък паметник на патрон на колежа – Св. Августин. Почти 30 години по-късно паметникът е демонтиран и на същото място за кратко е поставена статуя на Васил Коларов.

През 1923 г. ръководството на колежа купува парцел от общината за 1,5 млн. лв. и строи игрището „Св. Августин“. То дълго време е единственото игрище в Пловдив, където се провеждат футболни, баскетболни, волейболни и тенис мачове. Днес на това място се намира стадион „Христо Ботев“, който феновете на Ботев все още наричат с името „Колежа“.

Малко хора знаят, че на последния етаж на Френския колеж е имало музей по биология, който е основан от отец Таверние. След затварянето на колежа музейната експозиция е предоставена на Природонаучния музей.

Униформата за всички ученици задължително включва фуражка, яка и вратовръзка. В колежа е забранено да се говори на български. Който ползва родния език, получава специална дъсчица, или „une planchette“. Тя стои у него до момента, в който друг от класа наруши правилото да се говори само на френски. Така дъсчицата минава от ръка на ръка и в края на срока последният, у когото се задържи, плаща глоба. После събраните пари се дават на бедните.

По традиция от началото на века завършили колежани и преподаватели се събират отново заедно на всеки пет години. На тези срещи възпитаниците продължават да получават напътствия и помощ от своите учители.

От идеологически съображения колежът е закрит на 1 септември 1948 г., заедно с останалите седем френски католически училища в България.

През 1961 година е основан и Висш педагогически институт по природо-математически науки, който е обявен за университет през 1972 година.

По материали на Уикипедия